Роджър Федерер може и да е считан днес за един от най-великите в историята на тениса, но не цялата му кариера е минала под благите звуци на успеха и хвалебствията.

На рекламно събитие на марката Uniqlo в Япония, Роджър разкри подробности от живота и професионалния си път, които досега не са виждали публичност.

"Имах два ужасно тежки етапа - разкри Федерер. - Първият бе, когато бях на 14 и се преместих в Лозана, където започнах да тренирам.

Плачех често, бях в ужасно състояние и депресия. Исках да се прибера. Пътувахме често, което ме правеше още по-несигурен, че искам да правя това, да играя тенис.

Но вторият етап бе по-лош.

На 18 години, през есента на 1999-а, бях стигнал някъде между 120-и и 150-о място в ранглистата, но ми се струваше, че съм там цяла вечност. Всъщност са били няколко месеца, но у мен са загнезди усещането, че никога няма да мръдна по-нагоре. Съмнявах се в себе си, внушавах си, че не съм достатъчно добър, за да вляза в топ 100."

Той добави, че не е виждал никакви аргументи да продължава в тениса.
"Консултирах се със семейството ми и бях на крачка от това да се откажа и да тръгна към университет или колеж.

Тогава дойде лятото, после и есента на 1999 г., когато направих много силни мачове, особено в Базел срещу Тим Хенман. Той каза добри думи за играта ми, окуражи ме, а и завърших годината като номер 64 след един полуфинал във Виена.

Това може да послужи за урок на всеки млад човек. Не се колебайте в пътя си, ако сте сигурни, че това е силата ви и нещото, което искате да правите. Бях съвсем близо до това днес да не съм тук и изобщо да не знаете кой съм", завърши той.