17-11-2017 20-11-2018

Откровенията на Надал: Колко още ще играе, как иска да го помнят и залязва ли Меси?

"Ел Периодико" говори с 20-кратния шампион в Големия шлем в неговата академия в Манакор

12:10 | 25 октомври 2020 | Редактор : Динко Гоцев 5 2994 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

В Манакор не е студено през октомври, но вятърът е силен.

Рафаел Надал тренира на един от закритите кортове на собствената си академия, като при него има само трима души - тримата най-доверени: Карлос Моя, Томеу Салва и Рафа Маймо. Това е екипът на 20-кратния шампион от Големия шлем. Матадора наскоро спечели за 13-и път "Ролан Гарос" с безапелационен успех на финала над Новак Джокович.

Ударите на покрития корт отекват като изстрели с пистолет, а Надал отвреме навреме говори нещо на висок глас, но сякаш - сам на себе си. Недоволен е, мърмори.

Салва и Моя отвръщат с някоя шега и Рафа дори пуска усмивка. Това е като да гледаш подготовка на някаква операция на НАСА - всички са концентрирани, но понякога е нужен един лаф, нещо да разсее атмосферата.

И след това идва ред на откровенията му пред репортера на изданието "Ел Периодико", изчакал чинно реда си. Говори за всичко, без да се притеснява.

През цялото време гледа игрищата в комплекса и трениращите там. Това е голямата му страст.

За възрастта, вече гони 35

"Вижте кои спортисти са на върха в момента - ЛеБрон спечели НБА, Хамилтън прави чудеса, Левандовски, Меси и Роналдо... Естествено, че има живот след 30 в спорта.

За последното десетилетие доста елитни спортисти удължиха кариерите си, а с това отвориха очите и на останалите. Имаш повече опит и знаеш как да избягваш контузиите. Всеки е индивидуален, разбира се. Но ако го искаш, ако това е страстта ти, не спираш заради възрастта."

Можем да добавим и Джокович и Федерер. Те също са в отлична кондиция, въпреки че са над 30 години. Аз не правя йога, нито ходя на някакъв спортен психолог. От съвсем малък имам нещо като задължение към себе си, някакво самоналожено усещане, че трябва да правя нещата оптимално добре и без никакво щадене.

Отказване?

"Не мога да гадая кога ще стане и изобщо не го мисля. Кой знае, може да спра догодина? Какво ще ни предложи животът... знаем ли това? Ако се случат неща, които ми отнемат емоцията и страстта от тениса, за какво да продължавам? Но се надявам, че няма да се случи.

Не се страхувам от деня, в който трябва да се откажа. Когато той дойде, ще съм готов за него, защото аз ще го избера."

Снимка: Getty images/Gulliver photos

А ако спре да печели, това може ли да го откаже?

"Това е важна част от спорта ни. Но аз никога не говоря за това, че трябва да спечеля на всяка цена. То е там, съществува у мен и за това играя. За това си състезател. Но и да загубя, има начини да го приема като част от спорта. Победата е позитивна енергия, това е сигурно.

Като се замисля, доста хора спират с активната кариера, когато спрат да бъдат толкова успешни, колкото им се иска. Не знам, може така да се случи и с мен."

Финалът в Париж срещу Джокович

"Невероятно усещане, просто имах чувството, че ще победя още преди мача. Още преди да изляза на корта. Това перфектен ден, необяснимо. Да победя с 6:0 играч като Джокович в единия сет... Уау. Просто бях с крачка напред постоянно, виждах ударите предварително и всичко се получи.

Преди две години в Австралия на финала бе обратното. Той игра така срещу мен и нямах нито един аргумент. Сега аз бях в тази роля срещу него."

Виж още Безпощадният Надал разпиля Джокович, за да грабне титла №13 в своя Париж

20 титли от Шлема

"Не го мисля. Знам само, че всеки ден трябва да съм тук, да тренирам и да се отнасям към това, както съм го правил преди десет години. Разликата е, че днес тренировките ми доставят много по-голямо удоволствие, отколкото тогава.

Имаше време, когато бях зле в тренировките, не го правих с желание, а това е лошо. Днес е различно. С огромно желание идвам и правя нещата, които трябва да правя. Всичко останало - като 20-те титли, например, са неща за медиите и за заглавията.

За мен голямото предизвикателство винаги е било да правя добре всеки ден нещата, които не харесвам. Тези, които преди се насилвах да правя, не само в тренировките. Ако успееш да си наложиш това, всичко ще ти се получава лесно."

Семейството и спортът

"Когато водиш нормален, спокоен и стабилен живот със семейството у дома, това ти помага в адреналина и лудницата на спорта. Няма съмнение в това. Емоционално това е от голямо значение. Спортът и личният живот не могат да бъдат разделени изцяло, те са свързани за един човек.

От дете аз не съм спирал да правя и това, което правят приятелите и близките ми хора, въпреки че имам различен ежедневен режим от техните. Партитата, плажът, личните неща... Просто имам по-малко време за тях. Сега имам и семейството. Чувствам се емоционално балансиран, обичам простичкото ежедневие у дома и това ми помага в тениса."

Как иска да го запомнят

"Като добър човек. Много по-важно е това, отколкото да говорят за мен като за успешен тенисист. В края на кариерата всичко приключва - големите победи, титлите, успехите.

Но това, което си оставил като впечатление у хората, не е временно. То остава постоянно. Ако преобладават тези, у които съм оставил позитивно впечатление от личното ни общуване, бих бил доволен."

Реал, Барса и залезът на Меси

"Меси залязва ли? Не съм забелязал! Кой го казва! Това, че е имал и по-добри сезони, не го прави обикновен футболист. Той продължава да бъде най-силният играч в света. Аз съм от Реал и го казвам...

Футболът сега, както и всичко останало около нас, страда от притъпяването на интереса към него. Хората гледат, но... има и по-важни неща.

Имаме един голям, общ враг - вирусът. Той наруши живота ни, отношенията ни, ще удари лошо по всички. Немалко хора не са същите емоционално, психологически и като ниво на работа - обяснимо е."