За полово неравенство в много сфери от живота се говори усилено от няколко години, а професионалният спорт не прави изключение.

Призиви за изравняване на приходите в някои от дисциплините се чуват все по-често, а може би най-много идват от тениса, където жените на най-високо ниво печелят по много, но според някои от тях - все още недостатъчно.

Тяхното мнение по тази тема е добре известно, но е още по-интересно да се чуе какво мисли един мъж от голямата игра. Става дума за световния №70 Денис Шаповалов.

Канадецът разказа любопитни истории по темата за сайта ThePlayersTribune. Ето ги и тях:

"Бях наивен по темата с тениса. Когато започнах, вярвах че мъжете и жените получават еднакво отношение. Имаше смисъл в това и не виждах защо може да е различно.

Снимка: Getty Images

След това срещнах моята приятелка Мириям Бьорклунд и тя ми отвори очите. Тя също е професионалист и е в топ 150 на света. През миналата година се класира за турнир от категория WTA250, което е петата най-голяма категория турнир преди Големия шлем, WTA финалите, WTA1000 и WTA500.

Казах на Мириам: "О, това е страхотно, ще спечелиш поне 7 хиляди долара, само защото си в основната схема". Тя ме погледна сякаш съм съвсем нов в тениса. Няма да го забравя: "Денис, ще взема около хиляда долара". Отвърнах: "За какво говориш, как е възможно?".

Не съм сигурен, че всички осъзнавате колко вредно е това за тениса. Искам да говоря за разликата между половете. Толкова е нечестно и в същото време значимо, защото разходите са огромни в тениса. Пътуваш цяла година, стоиш в хотели, плащаш на тренировъчен екип. Големите звезди не се тревожат за това, но много в тура се затрудняват. За тези играчи наградните фондове не са средство да заработят допълнително, а да оцелеят.

За съжаление, ако си жена, шансовете ти да оцелееш като професионалист са далеч по-малки. Само защото си жена. Все още не го разбирам.

Мнозина казват, че жените продават толкова много билети, но когато отида на мач, стадионите са пълни. Снимах трибуните, когато Мириам игра с Дария Савил на WTA250 във Вашингтон през август миналата година. Беше пълно, а мачът беше много напрегнат. Нивото на тениса беше невероятно. Савил спечели с тайбрек в третия сет, а по същото време мъжете играеха турнир от категория 500. Мъжете-победители в първи кръг спечелиха по 14280 долара, а Савил спечели 4100 долара.

Снимка: Getty Images

Това е с 2/3 по-малко. Да, турнирите са различни, но дори и да става дума за ATP250, в числата няма смисъл. На този турнир от категория WTA250 участваше Джесика Пегула, която е в световния топ 10. Шампионката заработва 33200 долара. Това може да звучи, че е много, но представете си колко години на усърдна работа ти трябва, за да спечелиш такъв турнир. След това сравнете с мъжкия тенис.

През септември миналата година стигнах до финал на ATP250 в Сеул и като втори в турнира спечелих 100 хиляди долара. Това дори не е близко до сумата на шампионката.

Осъзнавам, че тенисът е спортът с най-големи наградни фондове при жените. Той се разви през последните 30 години благодарение на Били Джийн Кинг и формирането на съвета на играчите на WTA. Парите в Шлема са добри, а и WTA вдигна наградните фондове за Чалънджър турнирите. Нещата вървят в позитивна посока, но неравенството все още е огромно.

Може би съм циничен, но смятам, че някои хора определят половото равенство за политическа коректност. Такива хора не вярват, че жените заслужават същите пари. Това е ужасно. Вижте какво се случи в женския канадски национален отбор по футбол. Спечелиха злато на последната Олимпиада и парите им бяха намалени преди Световното първенство. Те са един то най-добрите отбори в света и все още трябва да се борят за еднаква подкрепа.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Трябва да се дава еднаква възможност независимо от пола, цвета, расата и всичко останало.

Това е тема, която чувствам персонално. Не заради Мириам. Майка ми Теса също беше тенисистка и тя е причината да практикувам този спорт днес. Започна да ме учи на играта в Ричмънд Хил, Торонто, когато бях на пет, а тя работеше като треньор. Има невероятно око за играта. За пример, ще ви кажа, че тя ми каза да тренирам, за да се готвя за 18-ата си годишнина. Тогава искаше да изляза на сцената срещу професионалистите. Предвид, че моят идол е Роджър Федерер, излизах на мрежата често. Но когато си дете, всеки те прехвърля. Гадно е и брутално. След мач плачех и й казвах, че не искам да излизам повече на мрежата.

Тя ми отвърна: "Слушай, сега е болезнено, но когато пораснеш, ще ти е много по-комфортно, за разлика от останалите".

Другите треньори подготвяха децата за мача в събота, а майка ми мислеше за осем години напред. Единственото, което сам усвоих, е бекхендът с една ръка. Благодарение на Роджър, който гледах по телевизията.

Когато станах на 10, канадската тенис федерация ме покани на национална тенис програма. За съжаление, с майка ми чувствахме, че те не работят правилно. Не познаваха играта ми. Когато тя им даваше съвет за начина, по който играя, те я игнорираха. Нямаше смисъл в цялото нещо. След няколко месеца играта ми се влоши и решихме да напуснем.

Снимка: Getty Images

Поглеждайки назад към този момент, осъзнавам колко е лош. Тя беше бивш национален играч на СССР. Печелила е национални шампионати. Тренирала е талантливи играчи и познаваше играта ми по-добре от всекиго. И никой не я слушаше и не я вземаше насериозно? Може би защото е жена?

Когато майка ми играеше в СССР, чувстваше, че не изпълва потенциала си заради парите. След това отдаде годините си на това да даде шанс на мен. Когато напуснах канадската програма, тя нае къща и изгради два корта. Това беше новата ми академия. Финансовият риск за нея бе огромен, но искаше да изгради място, на което да оформи играта ми. Покани най-добрите играчи в този окръг, които познава, и започна да ни тренира. Всички спечелени пари отиваха за моите разходи.

И въпреки огромната нейна подкрепа, беше трудно да стана професионалист. Когато навърших 13, започнах да работя с треньор на име Адриано и той ми показа какво се изисква. Идолът му беше чичо Тони. Има ли нужда да казвам повече? Караше ме да излизам в 11 вечерта, за да бия сервиси до полунощ. На корта стените бяха много близо до линиите и за това взимам топката толкова рано. Нямаше място, на което да играя от разстояние.

В една от вечерите бях много изморен и се разплаках. Помолих го да се прибираме, а той ми отвърна: "Добре, може да се приберем, но после ще живееш с мисълта, че не успя да изпълниш тази тренировка. Ако искаш да си шампион, трябва да изпълниш тези сервиси. Роджър и Рафа биха го направили. Щяха да стоят цяла вечер".

Естествено, останах за още час. Понякога спях у тях и отивахме да тренираме в 6 сутринта. Имахме тренировки, в които изпълнявам 10 поредни удара, а той е на мрежата. Който и да сбърка, трябваше да започнем отново. На осмата или деветата нарочно даваше трудна, за да се проваля и да започнем отново.

Снимка: Getty Images

Адриано ме изгради такъв. Даваше ми да имам само 10 приятели в Снапчат. Наистина ги броеше. Ако бяха 11, сериозно бях загазил. Понякога ми звънеше по нощите, за да види дали ми е включен телефонът. Беше брутален, но от такъв треньор имах нужда. В друг свят, друго дете нямаше да може да си го позволи. Единствената причина аз да мога беше, че не искаше пари. Знаеше, че може да ме изгради като топ играч. Той вече не ме тренира, но е с мен и се грижи за други ангажименти.

Ако липсата на пари и желанието да съм най-добрият не ме мотивираха, то липсата на подкрепа от федерацията определено го направи. Те не вярваха в мен, както и в него. Постоянно ми отказваха - за пътувания, разходи или каквато и да е подкрепа. Исках да видят, че грешат.

Що се отнася до парите, всичко различно от равенство е несправедливо. Ако към жените не се отнасят подобаващо, много от тях в по-ниското ниво няма да могат да си позволят да продължат. Потенциални звезди ще спрат. Тогава женският тенис наистина ще стане по-малко популярен. Ще се показва и по-малко по телевизията. Това ще предизвика домино ефект, а най-тъжното е, че ще застигне и децата.

Аз бях вдъхновен от Rоджър, но когато жените са показвани по-рядко, малко момиче пред телевизора няма да повярва в себе си. Няма да види идола си и да си каже "искам и аз да постигна това".

Така че нека дадем на всички равен шанс и да играем за еднакъв награден фонд. Нека спрем да говорим за редуцирането на половото неравенство. Ако искаме тенисът да е справедлив, то изобщо не трябва да съществува."