Феновете и специалистите в тениса често обичат да казват, че играчите, които обичат този спорт, са го мразили неведнъж.

Новак Джокович, който доминира играта в последните месеци и се намира в страховита форма, е имал такива моменти в кариерата си, които дори го накараха да мисли за отказване от спорта, в който е дяволски добър.

Кариера, която изисква такова влагане от тренировки, психологическа и физическа издържливост, неизменно води до тъмни моменти и екзистенциални кризи. Когато победата е поставена над всичко останало, загубата води до степен на разочарование отвъд нормално приетото.

В такива моменти играчите осъзнават своите слабости, които понякога не са и подозирали, че имат, защото са свикнали на победите и загубата се счита за неприемлива. В тениса конкретно има трима такива играчи понастоящем и Джокович е един от тях.

Сърбинът имаше един такъв тежък момент преди 10 години при участието си на "Ролан Гарос" - турнир, който до момента успя да спечели само веднъж заради доминацията на Рафаел Надал, който го има за свой.

В седмиците преди голямата надпревара в Париж Джокович беляза последователни разочарования - поредни загуби от Фернандо Вердаско съответно на полуфинал и четвъртфинал в Моне Карло и Рим. Испанецът винаги е бил силен на клей, но бе аутсайдер преди съответните двубои. За Джокович последва и загуба след от отказване срещу сънародника му Филип Крайнович на домашния турнир в Белград във време, в което съперникът му бе №319 в света.

На "Ролан Гарос" Джокович записа четири победи - над Евгени Королев, Кей Нишикори, Виктор Ханеску и Роби Джинепри, като в три от тях загуби по един сет и показа колебания.

Мачът срещу австриеца Юрген Мелцер, който последва на четвъртфиналите, ще се помни дълго от сърбина дори след края на кариерата му. По онова време Новак вече бе спечелил една титла от Големия шлем, но формата му бе далеч от тази на Надал и Федерер, които бяха утвърдени като двамата най-добри в света.

Беше трети в световната ранглиста, но чувстваше, че нещо в играта му не е наред. Сервисът беше голям проблем и затова назначи Тод Мартин за бързо подобрение, но за сметка на концентрацията. Така срещу Мелцер сервисът предаде Джокович.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Мачът започна с негова доминация - победа в първите два сета след 6:3 и 6:2, безоблачен за него развой, който подсказваше, че предстои лесна победа. Само че австриецът сътвори обрат след 6:2, 7:6(3), 6:4. Това до момента е единственият мач, който сърбинът губи след преднина от 2:0 сета.

В онзи двубой Джокович напусна корта "Сюзан Ленглен" разплакан, след като допусна 10 двойни грешки и спечели едва 46% от точките на втория си сервис.

"Това беше много тежък момент. Плаках след края на мача и ми причерня пред очите. Чувствах се нещастен. Имах чувството, че съм дал всичко от себе си, но това не ми стигаше да съм като Роджър и Рафа. Не се наслаждавах на тениса и исках да се откажа. Между много неприятен момент", заяви Новак.

Сърбинът имаше подобен кошмар отново на "Ролан Гарос" през 2017-а, когато се завърна от контузия и сензационно загуби от италианеца Марко Чекинато. Тогава се заговори дори за край на кариерата му, но с помощта на съпругата си Йелена, Ноле успя да намери себе си и да се превърне в машина за победи, като само след месец спечели "Уимбълдън".

Всяка от легендите в спорта е минавал през такива "тъмни тунели". Надал, например, признава, че през 2019-а година е ударил дъното по време на мача си с Леонардо Майер в Барселона.

Когато големите разказват как преодоляват подобни трудности, е важно да слушаме. Има какво да научим.