Промяната в тениса е факт и няма място за носталгия по динозаврите
Новите шампиони са от критикувана генерация, която има какво да доказва
През септември миналата година дългогодишният треньор на Рафаел Надал - чичо му Тони, направи прогноза, която накара голяма част от тенис специалистите да повдигнат вежди.
"Карлос Алкарас вероятно е човекът в най-добра позиция да замени играчите от Голямата тройка на световната сцена".
Самият Рафа допълни, че неговият сънародник ще е кандидат за спечелване на много титли от Големия шлем и да стане №1 в света.
И двете неща се случиха по-рано, отколкото очаквахме. 19-годишният Карлитос чупи рекорди и вече може да се нарече най-добрият играч в света. Много обстоятелства трябваше да се наредят това да се случи, трите най-важни сред тях сякаш бяха отнемането на ранкинг точките на "Уимбълдън", забраната на Новак Джокович да пътува за САЩ и лошото физическо състояние на Надал.
И въпреки всичко Алкарас показа играта и психиката на тенисист заслужаваш да е №1 в световната ранглиста. Той спечели три поредни петсетови мача преди финала, а в самия него бе с по-здрава психика срещу Каспер Рууд - новият №2 в света.
"Карлос е развил около 60% от потенциала си и може да се подобрява в много неща. Сега е №1 в света и трябва да продължи да побеждава. Осъзнаваме това и няма да спирам да му го напомням. Трябва да подобри сервиса и бекхенда си в дадени ситуации. От първия момент, в който го видях, осъзнах, че е различен от другите момчета на неговата възраст. Беше като от юфка, без никакви мускули, но в него имаше нещо специално. На 12-13-годишна възраст имаше всички качества, които има и сега, но неразвити. Виждаше се как на 14 се справя със съперници, които са с много по-добра физика от него", разказа треньорът на испанеца Хуан Карлос Фереро, който стои зад големите успехи.
При жените титлата отиде за световната №1 Ига Швьонтек, която показа, че е страшилище и на твърдите кортове, а не само на клей. Така двамата шампиони на US Open са съответно на 19 и 21 години. Често си чешем езиците с твърдения, че новата генерация е тук, но вече изглежда, че нищо не може да я спре.
В последните години бяхме почти сигурни, че хора като Александър Зверев, Стефанос Циципас и Даниил Медведев може да оформят новата Голяма тройка или да са дългосрочните доминатори след залеза на Надал и Джокович. С условието, че поне сърбинът със сигурност още е далеч от приключил за големите трофеи.
Единствено Медведев и Доминик Тийм успяваха да спечелят титла от Големия шлем, но сега тази на Алкарас е още по-специална. Той изглежда като различна порода тенисист, който използва ентусиазма на публиката и не е готов да се предаде. Подобно нещо не може да се каже със същата степен за Даниил, за Зверев, а най-малко за Циципас. Да, твърде е рано да се правят крайни изводи, но когато някой спечели титла от Шлема на 19, той не може да е обикновен.
Младият талант от Ел Палмар спечели пет от шестте си титли през тази година и заработи над 10 милиона долара. Да не забравяме, че през май той стана първият, който побеждава последователно Надал и Джокович преди да спечели титлата в Мадрид. Още тогава той се превърна в основен кандидат за надмощие от новата генерация.
"Сега се случват много неща, които не съм очаквал да се случат на 19 години, но аз съм същият човек и няма да е трудно да остана здраво стъпил на земята. Ще се прибера в Испания и ще празнувам само със семейството си и приятелите. Искам да продължа да работя и да печеля титли, да съм на върха на тениса за дълго време, както го прави Голямата тройка. Не трябва да спирам", каза младокът в пресконференцията след финала.
Алкарас говори за доминация, но неговата по нищо не може да се сравни с тази на Ига Швьонтек. Полякинята, която има лице на добродушно момиче, набързо се превърна в безпощадно чудовище за съперничките си.
В рамките на турнира тя загуби сетове срещу Юле Ниймайер и Арина Сабаленка, но така и нямаше момент, в който да можеш със сигурност да я отпишеш. Срещу беларускинята изостана с 2:4 гейма в решителната трета част, но малко след това отвърна с пробив на нула. Подобен момент имаше и при 4:4 във втория сет от финала с Онс Жабер.
Швьонтек през цялото година или печели мачове с убийствена лекота, или със същото спокойствие ги обръща, когато е притисната до стената. Серията й от 37 поредни победи, която приключи на "Уимбълдън", е нещо невероятно за настоящото ниво на женския тенис.
Звучи парадоксално, но в последните години бяхме свикнали някоя крайно изненадваща шампионка да стигне до трофей от Големия шлем - Йелена Остапенко, Бианка Андрееску, София Кенин, Ема Радукану... все момичета, които не успяха да запазят доброто си ниво след големия триумф.
Подобно беше и очакването за Швьонтек след първата й титла на "Ролан Гарос" през 2020-а, но тя продължава да доказва, че е различна. Тенисът й не е нещо специално или иновативно, но способността й да се справя с всяко следващо предизвикателство е нова глътка въздух в света на женската игра.
След края на доминацията на Серина Уилямс, играта се нуждаеше от друга голяма шампионка, която да доведе до стабилност. Това във всеки турнир да изниква нова звезда на небосклона си има своя чар, но непредвидимостта е и синоним на липса на качество. Сега оформилото се надмощие на Швьонтек е повод за колежките й да вдигнат нивото и да се опитат всячески да я приземят. Същото важи и за съперниците на Алкарас. Дали ще се случи, ще стане ясно най-рано през следващата година.
Смяната на караула в тениса още официално не се е потвърдила, но сякаш наближава с плашеща за някои скорост. Все по-често ще чуваме или четем мнения, че новите шампиони в тениса не могат да се сравнят с предишните или че нямат същата харизма. Подобно становище е най-нормалното нещо на света, но то е несъстоятелно преди да говорим за края на кариерите на новите звезди, когато те ще са съвсем достойно оценени.
Оттеглянето на предишните и изгряването на новите е естественият процес в спорта и в него не винаги непременно има нещо лошо.