17-11-2017 20-11-2018

Ще го видим и в София: Ласло понесе тежки удари от живота, но даде пример на целия свят

Какво кара сръбският тенисист да продължи, след като животът взе най-близките му

16:23 | 26 октомври 2020 | Редактор : Николай Петров 5 6220 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Колко трудно е да си на 25 и вече да си загубил двете най-важни личности в своя живот - твоите родители?

На този въпрос може да отговори сръбският тенисист Ласло Джере, който преди седем години влезе при професионалистите, а през 2019-а спечели първата си титла в ATP. Ще дойде и у нас на квалификациите на Sofia Open, който започва от 7 ноември.

Трудно е да влезеш в обувките на човек като него. Той не може със ставането сутрин да каже на майка си колко я обича или да очаква от баща си да го придружи на някой турнир. Нещо, което мнозина приемат за даденост в живота.

Всеки, който е губил близки, знае колко е трудно да намериш мотивация за каквото и да е в последвалия период. На теория трябва да е още по-трудно за професионален тенисист, който почти всяка седмица трябва да е амбициран на максимум и да преследва целите си без да мисли за нищо странично.

Има такива хора като Ласло Джере, от които можем да научим ценни съвети за живота, пък макар и той да е просто спортист - професия, за която с лека ръка казваме, че от нея не можем да черпим мъдрост.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Преди 25 години Ласло се ражда в малкото градче Сента до северната граница на Сърбия. Страната е измъчвана от войни и за него няма идоли. Няма и илюзии.

Сърбия няма шампион в Големия шлем и кой знае какви традиции в тениса (изгревът на Джокович предстои). За всеки младеж, който иска да се насочи към спорта, най-логичната дестинация е футболът.

Само че бащата на Ласло - Чаба, има голяма страст към звездите в тениса Пийт Сампрас, Андре Агаси и естествено Горан Иванишевич. Именно Чаба е причината Ласло да хване ракетата за първи път и повече да не я пусне.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Сега Ласло Джере е от това поколение тенисисти, които се опитват да си проправят пътя към топ 20 на световната ранглиста и да се утвърдят сред имената, които гледаме редовно във финалната фаза на турнирите. Той вече доказва, че е сред най-добрите. Спечели турнира в Рио де Жанейро през 2019-а без преди това да е достигал финал в кариерата си. В решаващия мач жертва падна канадският талант Феликс Оже-Алиасим.

Този триумф в категория ATP500 го постави на картата, а сълзите на церемонията по награждаването показаха колко много значи тази първа купа за него. Тогава и много фенове се запознаха с историята му.

Преди само седмица Джере спечели и втората си титла, като стана шампион в дебютното издание на турнира в Сардиния, който подобно на този в Рио, се игра на клей корт. На финала победи представителя на домакините Марко Чекинато, след като преди това отстрани и таланта Лоренцо Мусети.

Историята на Джере, който вече е №53 в света, си заслужава да се знае.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Започнах да тренирам и след две години баща ми и треньорът ми видяха, че ме бива. Обичах тениса и затова започнах да пътувам. Поне в три уикенда от месеца бяхме навсякъде из Сърбия - Белград, Нови Сад, Панчево, Кралево, Суботица, Кикинда. Баща ми ме водеше, а аз заспивах на задната седалка на колата", спомня си Ласло.

Между пътуванията из страната, които се редуват с посещения при баба му, сърбинът мечтае един ден да стане професионален тенисист. Само на 15 обаче идва първият шокиращ епизод в живота ми.

"Когато бях на 15, кариерата ми започна да расте. Тогава разбрах, че майка ми Хайналка има рак. Започва от дебелото черво, а през 2010-а стана метастатичен. Тя почина 17 месеца по-късно на 44. Бях на 16 и останах без майка си", спомня си двукратният шампион.

Джере успява някак да преодолее смъртта на най-важната за него жена и да се концентрира върху тениса. През 2017-а той беляза най-силния сезон в кариерата си. За първи път стигна ниво "Чалънджър", игра пет финала и бе близо до това да се озове в топ 100 на тениса. При липсата на Хайналка, баща му се превръща в ментор не само в тениса, но и в живота. Съветва го, урежда му някои от пътуванията и е винаги там, за да го утеши след загуба.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Всичко изглежда добре преди на вратата да почука още един кошмар.

"Баща ми също бе диагностициран с рак. На дебелото черво, същият като на майка ми. Ужасни мисли ми минаха през главата отново. Защо това ми се случва? Не беше ли достатъчно да изгубя майка си?", пита се Джере.

Този път обаче той подхожда по съвсем различен начин. По-зрял е и осъзнава, че има отговорности към баща си и сестра си Джудит. Ако най-лошото отново се случи, той знае, че трябва да е силен.

"Трябваше да съм силен и той да знае, че съм тук за него. Исках да му помогна с каквото мога и да му дам цялата си любов. Баща ми мина през лъчетерапия и химиотерапия. Нищо не му помогна. На 55-годишна възраст той почина през декември 2018-а. Така аз, 23-годишен, останах без родители".

Ласло посвети триумфа в Рио на своите майка и татко. Характерът му и харизмата са коренно различни от играчите на неговата възраст. Начинът му на живот е друг и е наложен от кошмарните събития, но въпреки това той е готов да се бори за мечтите си.

View this post on Instagram

Dinner date

A post shared by Laslo Djere (@lacidj_95) on Sep 21, 2020 at 7:29am PDT

"Минах през доста неща, понякога си мисля, че съм на 50. Но не мисля, че съм най-нещастният човек на света. Много хора имат проблеми и страдат. Никога не е лесно. Знам, че трябва да продължа с живота си. Липсват ми думите на баща ми след всеки мач, както и усмивката на майка ми. Животът щеше да е по-лесен с тях, но знам, че дойде времето, в което да не сме заедно. Наясно съм, че ще ги видя отново и дотогава се опитвам да ги направя горди", казва Джере.

Само затова си струва да следим кариерата на 25-годишния сърбин. Има какво да се научи от него.