Треньорът на Григор: Който го сравнява с Федерер, не разбира нищо от тенис
Интервюто на Дани Валверду за авторитетния специализиран сайт "Punto de Break"
Дани Валверду, треньорът на Григор Димитров, говори рядко. Затова и е безценно интервюто му, дадено пред авторитетния испански сайт "Punto de Break". Колегите "хванаха в капан" венецуелеца по време на турнира в Барселона, след като Гришо бе отпаднал от Пабло Кареньо Буста.
Ето интервюто на Валверду:
- С класата, която има Григор, не трябва ли да печели по-лесно на клей?
- Това е нещото, към което се стремим. Търсим постоянството по време на целия мач, а не само на отделни моменти. Имаме голямо подобрение в този аспект.
- Каква е най-трудната част от това да си треньор по тенис?
- Не си сигурен как ще се представи играчът на следващия ден. Може да имаш представа колко добре е подготвен, да имаш визия какво ще се случи, но просто седиш отстрани и започва играта. Идва тази несигурност. С времето се научих да го приемам по-лесно, но зависи и от съперника.
- Вие сте психолози, които са маскирани като треньори, нали?
- Всички играчи в наши дни са много добри, ти можеш да им помогнеш до известна степен технически и тактически, но това, което прави разликата е как им помагаш ментално. На и извън корта. Треньорите, които не се фокусират само върху техническата и тактическа част, са тези, които правят разликата.
- Как работи този фактор - психологическият?
- В началото е сложно, не познаваш още добре състезателя. С времето разбираш човека, с когото работиш. Нещата стават по-лични, сблъскаш се с деликатни проблеми, различни проблеми. Някои треньори избират да са директни. Други - не толкова. Да разбираш мисленето на състезателя е ключово, особено за играчите от топ 10, които трябва да разгърнат самочувствието и увереността си. Да вярват, че могат да победят всеки.
- Как е с главата Григор?
- Има здрава психика, но понякога в мачовете се случват спадове и дупки. Трябва да успява да остане концентриран за максимално дълго време в играта.
- Липсва ли му още постоянство?
- Разбира се, това е най-важното да печелиш големи турнири. Първо трябва да си силен в по-малките турнири, а после - да се целиш в големите. Григор е напреднал много в това отношение.
- Как може да обясните на един любител, че световният №3 отпада в първия кръг на турнир ATP 500?
- Ето това е несигурността, за която говоря. Всички сме хора. Тенисистът играе по турнири 11 месеца в годината. Ако имаш лош ден, няма кой от полузащитниците или защитниците да те покрие и да поправи грешката ти, както е във футбола. Той завърши много добре миналата година, като номер три. Но, случват се лоши дни. Отива в Индиън Уелс, там среща Вердаско, нещата в конкретния мач не потръгват... Фернандо играе отлично и това е.
- Трябва ли треньор и играч да са приятели?
- Това е труден баланс, но трябва да имат връзка, да имат отношения извън корта и тренировките. Особено, ако си треньор на пълен щат и работиш 35 седмици в годината с един играч. Създават се отношения, които излизат извън тези на треньор и състезател, стига това да не затруднява съвместната им работа. Ако намериш този баланс, не да сте първи приятели, а да имате здравословни отношения - работни и лични, това е стъпката напред.
- А какви са отношенията на Григор с клей настилката?
- Убеден съм и го повтарям от началото на нашата съвместна работа: Дори клеят да не е най-добрата му настилка, той може да постигне чудесни резултати на нея. За да си добър играч на клей трябва да имаш в запас два удара, които да те извадят от трудна ситуация - страхотен сервис и силен десен прав удар (форхенд). Григор ги притежава. Трябва да си много атлетичен и да знаеш как да се движиш на тази специфична настилка. Григор го може.
- Но резултатите не идват...
- Очевидно настилката е по-бавна, неговите най-силни оръжия не са толкова ефективни на нея. Но най-важните елементи, за да е добър на клей, Григор ги има. В Монте Карло се представи чудесно, игра много силен първи сет срещу Надал. В Барселона стигна четвъртфинал. Резултатите се подобряват.
- Има хора, които сравняват Григор с Федерер...
- Има някои сходни неща в стиловете им на игра.
- Дразнят ли го такива сравнения?
- Не знам, не бях с него във времето, в което той направи стъпката от юношеските турнири към мъжете. Точно тогава се появиха големите очаквания. Те не бяха много честни и реалистични. Ако някой сравнява едно момче с най-добрия играч в историята, то той не разбира нищо от тенис. Сериозно - който тогава е сравнявал 19-годишния Григор с Роджър, не е знаел какво говори! И днес продължават да го говорят същите хора.
- Сам казахте, че сходства има.
- Те са различни играчи с някои съвпадения в техническите похвати. Но не бива да бъдат сравнявани.
- Срещали са се седем пъти, седем победи за Федерер. На Григор сигурно адски много му се иска да го бие?
- Да, но това не е някаква вътрешна битка, че трябва да победи Роджър. Говорим за човек, който е дълбоко уважаван от всички в тениса. И когато Григор го победи, уверявам ви, той ще е щастлив за себе си, а няма да ходи наоколо и да се бие в гърдите: "Вижте ме, бих го!".
- Чувствате ли по-специална отговорност за това, че работите с един от най-големите таланти в тениса?
- Разбира се, когато поемеш работата с тенисист, който има такъв огромен потенциал, очакванията са големи. И моите лични, и тези отвън. Аз знаех какви възможности има Григор. Той беше номер 42 в ранглистата тогава и ние започнахме от това, че трябва да подобрим ранкинга. Започнахме да говорим повече и аз усетих, че той е момче, което има огромна амбиция да се подобрява, голямо желание да работи, изпитва уважение и е чудесен човек. А когато нещата се правят добре и с желание, резултатите идват.
- Заедно сте от почти две години, кой е най-хубавият момент?
- През 2017-а спечелихме страхотни турнири, а в Лондон бе една велика победа. Но ме радва как той играе постоянно много силно в Австралия всяка година.
За първите четири месеца той не бе много сигурен в това, което правим, не знаеше как ще проработи то. Но след това заигра страхотно. Ако на всеки четири месеца имаме такъв прогрес, бъдещето е безоблачно.
- Мъри, Бердих, сега Димитров - с тях работихте. Как ви помагаше всеки да се развивате?
- Работата с Анди ме научи на това как работи играч на такова ниво. Колко е отдаден на работата, колко е амбициран да успее. Той бе гений в тактическо отношение, показа ми как вижда играта, как разрешава всяка ситуация в мача.
- Каква е тайната на добрия треньор?
- Да се адаптираш. Имаш своите идеи, подход, основни елементи. Но трябва да напипаш баланса и да се адаптираш към играча. Всеки е различен, напредва с различни темпове, това трябва да усетиш.
- Да поговорим за егото на звездите, колко трудно е за треньора това?
- Интересен въпрос. Очевидно, тенисистът е звездата. И се очаква той да е този, които взима решенията. Но не винаги е така. Понякога треньорът прави първата крачка и дава тон, въпреки че отстрани не изглежда така. В немалко случаи треньорите решават да прекратят съвместната си работа с големи играчи, въпреки че в обществото се знае обратното.