През лятото на 2016-а едно момиче постигна мечтата, която е убягвала на някои от най-големите имена в тениса.
22-годишната тогава Моника Пуиг стана олимпийска шампионка на турнира в Рио, като прегази по пътя си куп фаворитки - Гарбине Мугуруса, Петра Квитова и Анжелик Кербер на финала.
Постижението на Моника бе епохално. Не само това бе най-изненадващата шампионка на игрите в Бразилия, но и първата олимпийска златна медалистка на Пуерто Рико в историята на летни игри.
Тя стана звезда само в рамките на седмица и в нейната родина, както и в Щатите, където живее, статутът на момичето изведнъж се промени
Рекламни ангажименти, фотосесии - а тя е идеална за тях с красотата и излъчването си, покани за участия в телевизионни шоута...
Но тенисът?
Моника няма титла от онзи ден през 2016-а в Рио, успява някак да се задържи в топ 100 на WTA ранглистата (сега е №87), но е бледа сянка на тенисистката, на която преди 4 години предричаха звезден път в играта.
Тя не е минавала трети кръг на турнир от Големия шлем от онзи триумф в Рио.
Има причини за това.
"Минах сложен път, включително с терапия за депресия. Последните три години аз бях в мрака - разкри пред аржентинското издания "Ла Насион" Пуиг. - Не мога да опиша какво е това състояние.
След игрите в Рио изведнъж всичко се промени, всеки ме познаваше, телефонът ми не спираше да звъни и изведнъж аз напуснах релсите на собствения си живот. Не живеех него, а някакъв паралелен такъв. В който задоволявах амбициите и желанията на други хора, но не и своите.
Участвах в реклами, клипове, предавания. Ходих по събития, но забравих да излизам с приятелите си и да обръщам внимание на семейството си. Става неусетно.
Изведнъж се озовах в дупка, в която нищо вече не ме интересуваше, а най-малко - тенисът. Усетих, че не тренирам добре. Нямах концентрация и цел. Мина доста време преди да успея отново да се изразявам правилно, да общувам добре с хората и да намеря себе си."
След това идва и травма в рамото. Операция и месеци извън тренировки. Сменя четирима наставници през тези 4 години, опитвайки се да промени посоката си. Разкрива как е прекарвала цели дни затворена у дома, следяща социалните мрежи и коментарите за нея.
"Това е болестно състояние. Виждаш 10-15 позитивни мнения за себе си, но после само едно негативно и потъваш в ужасна депресия. Светът ти рухва. От нещо толкова маловажно, че чак е нелепо. Но минах и през това...", става все по-личен разказът.
Днес най-трудната част от пътя е изминат и Моника гледа към игрите в Токио, за които със сигурност ще получи уайлд кард като шампионка.
Тя е на 26 години, като нищо не е загубено в търсене на успешна тенис кариера. Все пак има олимпийска титла, каквато нямат куп звезди в играта.
Определено завръщането на корта и дава нова мотивация.
"Днес женският тенис е страхотен, много интересен и колоритен - анализира Пуиг. - Някои играят агресивно, други те чакат и използват арсенал от технични удари. Имаме млади таланти като Коко Гоф, която няма страх от никой съперник. Напомня ми за мен, когато бях съвсем в началото.
Мъжкият тенис е по-приятен за гледане, защото изграждат точките си внимателно, сякаш разказват приказка. При жените всичко става по-бързо и разиграванията са по-отсечени."
След като е минала през тъмната страна, Моника вече гледа към светлата. Предстои почти цял сезон 2020, но за нея кулминацията ще е в Токио.
Има да защитава титла, все пак.