Казват, че човек има два важни дни в живота си. Този, в който е роден и този, в който осъзнае защо. При Фабрис Муамба ситуацията е малко по-различна.

Бившият младежки национал на Англия е роден на 6 април 1988 година в Киншаса, столицата на Демократична Република Конго, по онова време Заир. Но по-важният му рожден ден идва 23 години по-късно. На 17 март 2012 година, когато халфът започна втория си живот.

След като бе мъртъв за 78 минути.

Преди точно 10 години Фабрис Муамба се строполи на терена на “Уайт Харт Лейн” в Лондон. Без около него да има противник или съотборник. Талантливият футболист на Болтън просто колабира и остана да лежи безжизнен на тревата.

Причината е сърдечен арест. Същото, което сполетя Кристиан Ериксен миналото лято в Копенхаген, а преди десетилетие в английската столица Фабрис е късметлия, защото домакините от Тотнъм разполагат с дефибрилатор в тунела. Нещо, което вече е задължително за всеки един стадион в Англия, но не и тогава.

Освен това от трибуните, но сякаш от небесата, на терена изтичва ангел-хранител, носещ името д-р Андрю Дийнър. Кардиолог и притежател на сезонен билет на Спърс, който надали си е представял, че ще му се налага да извършва ежедневните си задължения през уикенда. Истински късмет, че е там, за да организира така или иначе достатъчно добре подготвените лекари на домакините - кой какво и как трябва да прави, докато пътъуват с Муамба към болницата.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Съдията Хауърд Уеб прибира разплаканите футболисти и на двата отбора в тунела, слагайки край на мача. Сред тях бе и родната легенда Мартин Петров, който по онова време играе за Уондърърс.

В седмицата на десетата годишнина от началото на втория живот на Фабрис, The Athletic организира среща между Муамба и част от лекарския екип, благодарение на който той е жив днес.

Един от тях, Джонатан Тобин, категорично заявява - “Ти си истинско чудо. Такива случки стават веднъж в живота”.

И Фабрис категорично трябва да е щастлив, че точно той е въпросният единичен случай.

“Никой не вярваше, че ще оцелее. Че ще се събуди. Наистина всички бяха в шок, когато той отвори очи и започна да говори. Стоеше супер спокойно и просто говореше. Човече, та ти беше мъртъв за 78 минути!”, казва Тобин, а Муамба наистина се съгласява и оценява това. Но същевременно по лицето му се изписва и нотка тъга.

Все пак кариерата му е приключила на 23 години.

Снимка: Getty Images

“Иска ми се все още да бях на терена. Когато гледам футбол не бих казал, че завиждам, но ми липсва. Липсва ми специалната връзка между хорат в клуба. Когато видя кадри от началото на подготовката, определено нещо в мен изтръпва. Мисля си - “Човече, това трябваше да съм аз. Трябваше да бъда там”. Всичко ми бе отнето без да имам думата. Но това са неща, които са извън моят контрол. Събуждаш се в болницата. Опитваш се да си положителен, а вътрешно трепериш и си казваш, че трябваше все още да си там. На 33 трябваше все още да играя”, разсъждава юношата на Арсенал. 

През 2012 година Тобин е лекар на Болтън и е на скамейката, когато един от физиотерапевтите забелязва как Муамба лежи на тревата.

“Спомням си как го обърнахме по гръб, а заедно с един от лекарите на Тотнъм, Шабаз Мугхал, се спогледахме и си казахме - “Наистина ли ще правим това пред 30 000 души? За първите 38 минути, в които му прилагахме CPR, бяхме на терена. После в линейката. Когато стигнахме в болницата още бях с анцуг и бутонки, когато се разплаках в коридора”, добавя още Тобин.

Но чудото с Муамба не е само това, че все още е жив. А че успява да продължи напред с живота си без мозъчни увреждания, каквито медиците са били сигурни, че ще има.

Снимка: Getty Images

Дийнър, който тогава е на 48 години и гледа Тотнъм от 35, ясно помни как в 41-ата минута се разнася импулс по трибуните - феновете са наясно, че има паднал човек на тревата. Казва на братята си, с които гледа срещата, че трябва да отиде да помогне.

Първоначално стюардите не го пускат на терена и това е нормално, но един от тях, който познава Дийнът от десетки години се вслушва в думите му - “Можех да бъда всеки. Нямах документи в мен, но просто му казах, че това е работата ми. Изтичах при останалите и им казах, че съм кардиолог. Пет минути дори не чувах тълпата по трибуните”

Оттам насетне всичко е история… Която за щастие завършва благополучно. 

Днес Муамба е треньор. Мечтае си един ден да стигне до мениджърския пост в Болтън. И да изведе отбора като гост на тотнъм.

Той изигра 130 мача за Уондърърс, има над 30 за младежкия национален отбор на Англия, а и до днес си спомня 5-10 минути от онзи мач за Купата на “Уайт Харт Лейн”.

Връщайки се назад към онзи 17 март, когато след събуждането му Дийнър шеговито го пита - “Добър футболист ли си?

“Опитвам се”, отвръща в същия дух Фабрис, който прекарва още 41 дни в болница преди да започне втория си живот. 

Снимка: Getty Images

Миналата година преживява изключително тежко случилото се с Кристиан Ериксен на Европейското. 

“Спомням си как се молех - моля те, Господи, не това отново, моля те, недей! Това, че Кристиан е жив, е забележително. А това, че играе отново, е още по-впечатляващо. Надявам се да бъде здрав”, казва Фабрис. 

Който днес е точно като Кралицата на Англия, защото има два рождени дни.

Истинската ѝ дата на раждане и тази, на която празнува официално.

Фабрис Муамба пък бе роден на 23 април 1988. И след това още веднъж - на 17 март 2012 година.

Снимка: Getty Images