13-минутен кошмар? По-скоро 10-годишна реалност

Какво изненадващо има, че с Швейцария сме на различни футболни планети?

Снимка: БТА

13-минутен кошмар? По-скоро 10-годишна реалност

Какво изненадващо има, че с Швейцария сме на различни футболни планети?

21:32 | 25 март 2021 | Автор : Динко Гоцев 51 4646 Снимка: БТА

Виж още Три експресни гола обрекоха България на загуба от Швейцария

Национален отбор

Загубихме с 1:3 от Швейцария на старта на световните квалификации, като около мача нямаше нищо сензационно. Продължи си в стандартните за футбола 90 минути официално, но с малката подробност, че реално приключи някъде около 13-ата.

Това беше 13-минутна световна квалификация, а това не се вижда често в съвременния футбол. Толкова време отне на гостите да решат нещата насред София с три гола. После (за щастие) поспряха, а българите през второто полувреме дори опитаха и да играят.

Дори Гибралтар и Малта не капитулират така, видя се и в мачовете тези дни. Държат се срещу съперници като Русия и Норвегия, макар и в техните мачове интрига около крайния резултат да няма.

Но за България да изглежда така на "Васил Левски" и всичко да е приключило преди да започне, не е приемливо.

Но не е изненада.

Първите реакции валят в мрежата и пространството още от средата на първото полувреме, докато мачът вървеше.

Истерия, коментари и изрази като "трагедия", "кошмар", "дъното" и т.н. Но всъщност - какъв кошмар? 13 ужасни минути срещу Швейцария са огледалото на 10 загубени години за този отбор, който нито става по-силен, нито по-уверен, нито прави стъпки към сближаване с футболната планета, от която се отдалечаваме като безконтролна космическа станция.

Най-ужасният мач на България през последните 3-4 десетилетия на наш терен бе с Англия през октомври 2019 г. Биха ни с 0:6, можеше да е 0:16. Но и на англичаните им отне цели 32 минути за първите три гола. Тези швейцарци ни ги вкараха за 13, а после с лекота и без да се напъват, изпуснаха още 2-3 набързо. След това решиха да спрат и да отдъхнат за следващия мач.

Защо да е кошмар? Реалност е.

Това е съотношението на силите с един отбор, който има не 11, а 16-17 футболисти в петте топ първенства на континента. С титуляри из клубове като Арсенал, Борусия Дортмунд или Мьонхенгладбах, с играчи от Ливърпул, Бенфика и т.н. Всяка седмица те играят на високо ниво. Всеки ден тренират на високо ниво.

Краси Балъков каза преди дни в интервю за швейцарския вестник "Блик", че Шакири тренира всеки ден при по-тежък интензитет от мачовете, които играят футболистите в нашето първенство. А извън него ние имаме защитник в Слован, халфове в средни отбори от Русия и Белгия, млад играч в Болоня (който не играе там, а и тук остана резерва), нападател в Специя (резерва) и... това е.

И това ясно се вижда като самочувствие, увереност, контрол над мача, подход, качество. Отборът им сменя скорости, сменя темпо, мисли и за следващия мач, решава нещата, преди ние изобщо да влезем в двубоя.

Да съдим селекционера Ясен Петров е ненужно и някак нечестно. Дебютът му е в официален мач, и то срещу силен съперник. Нямаше време дори да изпробва схемата и вижданията си в една контрола. Качи се на кораб, който потъва, това е видно от години. Опитва с позитивно отношение да раздвижи нещата, да промени, да пусне свеж въздух в помещението.

Но колкото и да си позитивен, а и при всички свежи идеи на света, без реално качество на терена е трудно. А то липсва. И така е от години, намалява все повече.

Да опитаме да завършим позитивно, защото при видяното днес това изглежда наложително. Позитивите като цяло са два.

Първо - мачът свърши. За щастие. В един момент не ни се вярваше, особено около 13-ата минута.

Второ - видяхме свежи лица като Илиан Илиев-младши, още няколко нови фигури в националния, макар и не млади - Атанас Илиев, Момчил Цветанов. Някаква промяна трябва да се търси. Откъде и как - труден въпрос. Но да се търси е задължително и Ясен Петров поне това ще опита да направи.

Обратното означава станцията да се отдалечи още от планетата на футбола някъде из открития Космос.

ИЗБРАНО