17-11-2017 20-11-2018

25 години от случая "Босман" или как едно съдебно дело промени футбола

Правилото имаше огромен ефект, но с годините май се превърна в дефект

13:38 | 15 декември 2020 | Редактор : Николай Петров 11 5345

Жан-Марк Босман е име, което промени футбола преди точно 25 години.

Днес може на много хора да не им говори нищо, защото това не е Меси или Роналдо. Но преди четвърт век той разтърси играта с едно наложено правило, носещо неговото име, чрез което играчите могат да преминават от един клуб в друг със свободен трансфер.

Правилото "Босман" раздели футбола на "преди" и "след". До онази 1995 г. клубовете имаха привилегията да задържат своите футболисти, докато не дойде приемлива за тях оферта с трансферна сума от друг отбор. Така играчите оставаха с вързани ръце, макар и да искаха да сменят обстановката по някаква причина. Единственият им друг вариант е да бъде прекратен договора с настоящия работодател по взаимно съгласие, но това почти не се случваше.

През 1990-а се случи нещо, което започна процеса, който промени историята. Нападателят Жан Марк-Босман, който играеше за Лиеж в белгийската лига, беше с изтичащ договор и искаше да напусне. Клуб на на име Дюнкерк от втора лига във Франция се интересува от него, но не може да се разбере за трансферна сума с тогавашните му работодатели.

Лиеж иска твърде много пари, които французите няма как да си позволят. Босман е принуден да остане в настоящия си клуб, а освен това заплатата му бива намалена със 75%. Изпада в депресия и се свързва с адвокат на име Жан-Луи Дюпон.

Двамата се обръщат към Европейския съд в търсене на евентуален компромис от страните клуб и играч, но без успех. През 1995-а обаче съдът взема решение, което променя футбола.

1995. The Bosman Rule. Jean-Marc Bosman changed the course of football but paid a heavy personal price.

Ahead of tonight’s première of “Bosman - The Player Who Changed Football” (@BTSport 1 HD 22:15) please read this from Jean-Marc, 25 years on:https://t.co/iGuBBEb1J3 pic.twitter.com/dsRj8X0la7

— David Ginola (@teamginola) December 9, 2020

Темида решава в полза на Босман, тъй като тогавашната система за трансфери бива счетена като нарушение на Римския договор.

От онзи ден нататък играчите имат правото да подписват контракт с друг клуб при изтичане на настоящата им сделка. Те не трябва да се тревожат за трансферни суми и на клуба им не е задължително да бъде плащано.

Това коренно променя системата на трансферите във футбола и дава сериозна власт в ръцете на футболисти и техните агенти. Защото когато си в последните 6 месеца на договора си, ти вече си напълно с развързани ръце да преговаряш със следващия си отбор. А той потрива ръце, защото може да те привлече без да плаща сума на настоящия ти клуб.

Босман обясни как се е развила цялата сага:

"Играех за моя Лиеж. Контрактът ми изтече и отборът не го поднови. Френският отбор Дюнкерк ме искаше, но по тези правила не можех да премина без трансферна сума. Казаха, че исканата сума е твърде голяма. Лиеж ме хвърли при резервите и намали заплатата ми. Бях заклещен.

Когато кажеш на хората, че системата е била такава, не ти вярват. Тогава обаче играчите принадлежаха на клубовете си. Когато те трансферираха, все едно продаваха говедо. Знаех, че това не е правилно и макар че не разбирах много от европейско право, бях наясно, че това нарушава човешките права. Ако не направех нищо, моят живот във футбола приключваше.

Очаквах, че решението ще бъде взето до пет седмици, но делото отне пет години. Прехвърляха го в различни съдилища преди да бъде взето решение в Люксембург на 15 декември 1995-а.

Мислих, че мога да се върна, но загубих най-важните ми години от футболния живот по съдилищата. Бях на 31 и почти не играх в този 5-годишен период. Бракът ми се провали и трябваше да се върна при родителите си, защото нервите и напрежението явно бяха твърде сериозни. Живях в гаража им в продължение на две години и тренирах за завръщане. Така и не се случи.

Когато се опитах да се върна, никой не ме искаше. Името ми беше отрова за клубовете, а ФИФА и УЕФА се преструваха, че не съществувам. Игнорираха новото правило. Сега играчите имат агенти, които им помагат в такива ситуации, но аз нямах".

Embed from Getty Images

За жалост на Босман правилото идва твърде късно за него, тъй като кариерата му вече практически е приключила. Предлагат му компенсация от 300 хиляди евро, макар че той е можел да заработи доста повече, ако бе преминал във Франция. Самият някогашен футболист минава през депресивни състояния, има и проблем с алкохола. Чувства се преследван, понася немалко обиди и заплахи, а и цялото напрежение се отразява. Едва в последните години успя да върне в релси живота си.

Идеята на новото правило е да отнеме от мощта на футболните клубове и ефектът е голям. Родиха се тъй наречените "свободни агенти" - хора, които не са обвързани с договори сами решават бъдещето си. Само че с времето най-богатите клубове станаха още по-богати и разликата с по-малките се увеличи. В момента тези с по-малки възможности губят най-добрите си играчи, тъй като те отказват да подпишат нов договор и преминават другаде заради по-голяма заплата. Тоест - ефектът донякъде се превърна в дефект.

Сол Кемпбъл например премина от Тотнъм в кръвния враг Арсенал през 2001-а, след като му бе предложено възнаграждение от 100 хиляди паунда на седмица. Дотогова никой британски играч не печелеше повече от 10 хиляди. Типичен пример как футболистът изнудва клуба си и го изоставя без той да получи и стотинка, за да си издейства звездата по-изгодни лични условия. Това също не е особено справедливо и не затова Босман води своята битка.

Правилото е причината и за появата на супер агенти като Жорже Мендеш и Мино Райола, които са толкова властни в сегашната обстановка. Чрез тях вече играчите са истинските шефове и те решават къде искат да играят. И се стига до абсурдни понякога ситуации.

Свободата, която правилото Босман им даде, им дава и възможността "да извиват ръцете" на своите клубове. И на настоящите си, които се принуждават да ги продадат за каквота и да е сума, когато наближи изтичането на контракта и асовете не желаят да го подновяват. И на бъдещите, които пък дават баснословни заплати на свободните агенти, защото са си спестили харчовете за трансферна сума.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

"Босман" даде на европейския футбол едни от най-емблематичните свободни трансфери през годините. Челси например направи три огромни сделки през 90-те години, когато по подобен начин привлече Рууд Гулит от Сампдория, Густаво Пойет от Сарагоса и Джанлука Виали от Ювентус.

В настоящия век няма да забравим още преминаването на Робърт Левандовски от Борусия Дортмунд в Байерн Мюнхен, Златан Ибрахимович в Манчестър Юнайтед от ПСЖ, както и Андреа Пирло от Милан в Ювентус.

Подобни трансфери вече се считат за нещо нормално, но едно е сигурно - Жан-Марк Босман промени футбола.