В наши дни един мач за световната титла по бокс изглежда горе-долу така - месеци на постоянни закани, слухове, информации, за пари, наградни фондове, специални арени на екзотични места... Джошуа и Руиз се биха в пустинята, Фюри нокаутира Уайлдър във Вегас, боеве има в спортни храмове като "Медисън Скуеър Гардън".
Говорим за милиони, за платени абонаменти на телевизионно предаване, стриймове в интернет, флаш интервюта с окървавени боксьори на ринга... Шоу под прожекторите, гледано в реално време от десетки милиони.
Колко далеч е това от случилото се на поляните край Фарнбъро, Великобритания, на днешния 17 април преди 160 години? Колко ли? Вероятно на около планета разстояние. Но все пак има и допирни точки.
Първо - пак говорим за бокс. Макар и с голи ръце, без ръкавици. Второ - тълпата пак е там, гладна за зрелище. И трето - има награден фонд. Несравним като стойности, разбира се...
Та тук думата ни е за "първия шампионски мач за световната титла" в бокса, както тази битка е наречена и е придобила легендарен статут.
На 17 април 1860-а, в 7,29 ч сутринта, двама смели мъже излизат един срещу друг в заградено с въженца пространство на една от ливадите край Фарнбъро, Англия.
Мачът продължава цели 42 рунда, до пълна изнемога. И няма изгледи да спре, докато не се намесва полиция.
Но историята има своите корени далеч преди това.
25-годишният Джон Хийнън е наричан в Ню Йорк "американски шампион", въпреки че официално има само един мач дотогава. И го е загубил. Но е победил много съперници в нелегални боеве из тъмните улици на града, където... всъщност са боксовите спектакли по онова време.
Особено славни са победите му (макар да няма информация за съперниците и статистики от тях) в Бенисия, Калифорния. Друг център на боксови битки с голи ръце в Америка по това време. Оттам идва и прякорът му - Момчето от Бенисия, въпреки че е нюйоркчанин. Той е грамаден, 190-сантиметров и много здрав физически човек. Доста популярен в Америка, но не и в останалия свят, което е напълно обяснимо в самото начало на втората половина на 19-и век.
Джон Хийнън
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosВ Англия по това време за шампион и приеман 34-годишният Том Сайърс, считан за изключително хитър и коварен дребен тип, който може да те "успи" с поведението си, преди да ти стовари тежкия си юмрук в най-неочакван момент.
Как точно е организиран този бой, не е много ясно. Но идеята се ражда в края на 1859 г., а в. "Таймс" в Лондон пише, че интересът е огромен и въображението на хората е разпалено от идеята да видят "нашия шампион срещу този от другата страна на Океана".
На 16 януари 1860-а Хийнън слиза от борда на пристанището в Ливърпул заедно с десетки верни свои приятели и почитатели. Иска да има време за адаптация, за преговори и да види каква е ситуацията в Англия. В същото време по-дребният, набит и лукав брайтънски бияч Сайърс продължава работата си на доковете и чака сигнал кога ще се осъществи мачът.
Том Сайърс
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosДвамата договарят награден фонд от 400 британски лири, които да разделят поравно. Независимо от изхода на боя. Така и става, като парите са прибрани още рано сутринта, преди да започнат да хвърчат юмруци.
Правилата са, че... всъщност, няма много такива. Бой в триминутни рундове, почивка от половин минута между тях, докато някой не бъде победен - като критериите за това са просто да не може да продължи.
Хийнън и Сайърс пътуват отделно до Фарнбъро, Хампшър, ден преди боя. В ранната утрин на 17 април 1860-а на гарата Ватерло в Лондон пероните са претъпкани с хора. Има специални композиции за града на мача, като билетите са напечатани набързо - струват по три гвинеи. Полицията охранява гарата и ескортира със свои хора във влака публиката до мястото на мача. Там вече са се струпали стотици, може би дори хиляди, идващи от всички краища на страната.
Боят наистина е предизвиквал огромен интерес, като в Щатите са следили новини преди него и са чакали вести за резултата във вестниците дни по-късно.
Битката за Фарнбъро е нещо епично. Публиката е много разпалена и съвсем до въжетата, които оформят ринга насред ливадата. Сред присъстващите има членове на парламента в Лондон, там е 19-годишният принц на Уелс (който после ще стане крал Едуард VII), писателят Чарлз Дикенс, както и няколко аристократи от различни части на Британските острови. Но няма разделение като днес - ВИП места, обикновени места... Всички заедно са се наредили около мястото на битката.
Двамата се вкопчват в бой веднага, като първите рундове са за американеца. Спорни са детайлите, като според източниците в американските вестници, стигнали до читателите в страната дни по-късно, Хийнън е доминирал в повечето време и е трябвало да спечели още около 17-ия рунд.
Но английските пишат друго - Сайърс поваля няколко пъти съперника и той с мъка се държи прав около 25-ия рунд.
Сигурно е едно - след 37 тежки рунда и над час и половина бой, двамата едва стоят на краката си, а публиката нахлува при тях и се сбиват техни приятели. Свадата е прекратена и мачът продължава. Хийнън дори намира сили да раздаде няколко юмрука и на други, не само на Сайърс, с когото и без това се бие цяла сутрин.
След края на 42-рия рунд полиция влиза в тълпата и я разгонва, като има заповед за арест на двамата. Боят е полулегален, като за него знаят всички, но по законите на Империята, той противоречи на моралните устои. Двамата се спасяват с морето от хора, което се оттегля към гарата на Фарнбъро. Арести са направени, но по-скоро целта на намесата на полицаите е да разгони хората в напрегнатата вече ситуация.
И без това, в последните 2-3 рунда преди прекратяването, боксьорите едва си седят на краката. Това вече не е мач. И нормално - след 2 часа и 27 минути, 42 рунда и цяла сутрин бой...
Хийнън е скрит в лондонски хотел и изкарва там 48 часа, докато Сайърс се прибира в Брайтън още същата вечер.
На 30 май същата година двамата са наградени с пояси като "световни шампиони" в Театър "Аламбра" на Лестър Скуеър в Лондон, като мачът официално е обявен за равен. Следва двуседмичен тур на Сайърс и Хийнън заедно в Англия, Ирландия и Уелс, за да покажат на хората титлите си. Бият се демонстративно в зала в Манчестър, но резултат така и не е известен.
След турнето, американецът е изпратен от своя опонент и сина му на пристанището в Саутхемптън, когато се качва на кораба за родината. Двамата остават приятели.
Хийнън се завръща в Англия две години по-късно и опитва да развие бизнес, а участва и в още един мач за световната титла - губи от Том Кинг, местния шампион. Изненадващо, Сайърс е секундант в ъгъла на американеца, след като се е отказал да боксира още през 1860-а, когато се е върнал от турнето след епичния мач край Фарнбъро.
Боят на Хийнън и Кинг вече е по новите правила, приети в края на същата 1860-а, след като в Англия критиките за това, че хората се бият с голи ръце и това е опасно, стават твърде сериозни. Джон Дъглас, маркиз на Куинсбъри, е човекът, изработил правилника и прредложил го на парламента. Наричат го "12-те правила" и сред тях са бой с ръкавици, конкретизиране и ограничаване на броя рундове, както и присъствието на медицинско лице на мача. Както и - за първи път - десетсекундното отброяване при нокдаун.
Хийнън умира през 1873 г. в Уайоминг, където се е завърнал да живее. Смъртта го застига едва на 38 г. от туберколоза и в голяма бедност. В Америка се разбира за кончината на иначе популярния боксов шампион, месеци по-късно.
Сайърс по това време вече си е отишъл от света. Неговата кончина идва през ноември 1865-а, на 39 години, след като се бори дълго с тежка форма на диабет. Домът му Кемдън, Лондон, където живее в последните години, днес е част от "историческото наследство на Великобритания" и има прочутия син печат на входната врата. Той е легенда за английските фенове на бокса.
Погребението му е невероятно за онези години - близо 30 000 следват процесията с ковчега. В британската столица на него са кръстени улица и пъбове в Кемдън.
Битката за Фарнбъро - този епос, продължил цяла сутрин до пълна изнемога, прекъснат от полиция и бунтове сред публиката, остава легендарна в бокса. Тя не е официален мач за световната титла, разбира се.
Но е първият случай, в който това определение е използвано. И то - от двете страни на Атлантика.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}