50 години от "мача на скръбта", в който звездите на Италия свалиха шапка на Бонев (Снимки)
Връщаме ви към един позабравен двубой, в който не се дадохме на вторите в света
Да ти дойде на гости европейският шампион, вторив света по футбол, и да се говори след мача само за твоя най-добър играч... Ето това не се случва често.
Но се случи на днешния ден преди точно 50 години, когато Италия се появи в пълен блясък на Националния стадион "Васил Левски" за един доста тъжен мач, за който стадионът дори не се напълни.
Играхме контрола със "скуадра адзура" на 21 юни, след като не бяхме сред отборите, готвещи се за финалите на Евро 1972.
Ние бяхме отпаднали още след групите, най-вече заради едно неприятно реми у дома с Норвегия, а те - на четвъртфинал от Белгия през месец май същата година.
Но пък какъв отбор доведоха в София...
ВИЖТЕ СТРАХОТНИТЕ ФОТОСИ НА ИВАН ГРИГОРОВ ОТ МАЧА ПРЕДИ ПОЛОВИН ВЕК>>>
Италианците дойдоха като европейски шампион от 1968 г., както и втори в света от 1970-а. Точно на деня 21 юни ставаха 2 години от финала им срещу Бразилия на Мондиала в Мексико, където изпуснаха титлата.
Съставът? Петима от Ювентус - Джанпиетро Маркети, Пиетро Анастази, Франко Каузио, Фабио Капело и Лучано Спинози. Трима от Интер - Тарчизио Бургнич, Сандро Мацола и Джанфранко Бедин. Двама от Милан - Роберто Росато и Пиерино Прати. И легендарният вратар Енрико Албертози, все още играч на Каляри по това време, с който два сезона по-рано сензационно стана шампион на Италия.
За нашите мачът е на тъгата. 9 дни преди да бъде отбелезяна първата година без великите Гунди и Котков, футболът ни още не може да се отърси от травмата. Самите играчи, а и феновете, са в подобно настроение. Може би отчасти и за това трибуните остават полупразни - 16-17 хиляди идват на контролата с италианците. А стадионът по това време събира и по 60 000 за големи мачове.
Срещата завършва 1:1, като Христо Бонев вкарва за българите, а резервата Джорджо Киналя изравнява за гостите. Те също са в своята скръб - в страната шокът от нелепата смърт на всеобщия любимец Джиджи Мерони четири години по-рано не е избледнял. Неговият последен мач с националния екип се оказва именно срещу българите, в който ни вкарва и гол. "Пеперудата" - нещо като италиански Джордж Бест, е колосална фигура за тифозите в цялата страна, не само тези на отбора му Торино.
Разбира се, у нас по Гунди и Котков тъжат всички. Всяка поява на националния тим на терена в първите месеци след катастрофата на Витиня е травмираща. Играчи, треньори и привърженици не могат да се отърсят от спомена за двамата.
Изобщо - два отбора, разочаровани, че ще гледат финалната четворка на европейското по телевизията, а и с кървяща рана от скръбта за големи кумири.
На терена обаче се получава хубав мач, има много положения и един играч блести над останалите.
"Този Бонев беше в топ 5 на света", ще каже години по-късно Капело, направил невероятна кариера и като играч, и като треньор. Италианската преса, а и футболистите, са възхитени от играта на българския №8.
Това е двубоят, след който Зума получава капитанската лента за постоянно, за да се превърне в новия лидер на отбора ни. Следват успешни квалификации за Мондиал 1974, където се представяме с много силен отбор и съвсем прилично (2 равенства с Швеция и Уругвай, и загуба от великите "оранжеви" на Кройф).
В онзи ден италианците не успяват да ни победят въпреки звездния състав. Нашите излизат със следните 11: Румен Горанов, Иван Зафиров, Божил Колев, Воин Йонов, Добромир Жечев, Димитър Пенев, Димитър Димитров, Христо Бонев, Атанас Михайлов, Иван Стоянов, Павел Панов. От скамейката влизат Петко Петков и Гошо Денев.
Звездният състав на "адзурите": Долу отляво на дясно: Фабио Капело (Ювентус), Сандро Мацола (Интер), Франко Каузио (Ювентус), Джанпиетро Маркети (Ювентус), Пиетро Анастази (Ювентус). Прави отляво: Енрико Албертози (Каляри), Пиерино Прати (Милан), Джанфранко Бедин (Интер), Роберто Росато (Милан), Лучано Спинози (Ювентус), Тарчизио Бургнич (Интер).
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg