11:24 | 05.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

50 години по-късно: Грохотът в джунглата не заглъхва и остава номер едно в историята

Битката на Али и Форман в Киншаса може и да е първото събитие, видяно от 1 млрд. зрители

Снимка: AP/БТА

50 години по-късно: Грохотът в джунглата не заглъхва и остава номер едно в историята

Битката на Али и Форман в Киншаса може и да е първото събитие, видяно от 1 млрд. зрители

10:49 | 30 октомври 2024 | Автор : Динко Гоцев 10 9780 Снимка: AP/БТА

"Въпросът не е дали той има шанс срещу мен. Въпросът е дали ще оцелее и няма да го убия".

Ретро

Думите на Джордж Форман са казани за Мохамед Али и не звучат никак пресилено в началото на октомври 1974-а. В единственото му интервю преди големия мач за титлата в тежката категория на бокса, който е на 30 октомври същата година, Форман няма съмнения как ще завърши всичко. Малцина по света са на друго мнение.

Точно 50 години минаха от деня на Грохота в джунглата. "The Rumble in the Jungle" - така го нарекоха.

Признат за най-значимия и паметен боксов мач в историята, този сблъсък на гиганти е сюжет за книги и филми, а отделните детайли около него добавят към енигматичното му величие.

Връщаме ви към едно от най-големите спортни събития на миналия век, за което се говори и днес - половин век по-късно. А и вероятно никога няма да избледнее.

Предисторията

Драмата с Али започва 7 години по-рано, когато той отказва да се присъедини към американската армия и да замине да се бие във войната във Виетнам. Скандалът зад Океана е страховит, а решението му струва боксовия лиценз и му носи солидно наказание. Така най-разпознаваемата фигура в спорта в средата на 70-те, редом с Пеле, остава далеч от ринга за почти четири години.

Мохамед Али се завръща, но - и това е мнение на експерти - не е същият. "Не пърха като пеперуда и не жили като пчела", както са неговите собствени думи за стила му от първите години в бокса. В края на 1970-а той си връща лиценза, а след две победи над непретенциозни противници пробва да си върне и световната титла, но е победен от Джо Фрейзър.

В следващите години до 1974-а побеждава 12 боксьори, като печели и добри пари - мачовете му са световна атракция в страни като Индонезия, Швейцария, Ирландия и Канада. Но единственият по-значим мач е срещу Кен Нортън, а в него Али е победен. Никой не вижда как ще се върне на върха в това състояние, но идва реванш с Фрейзър и след победа в него този култов герой, който често нанася с устата си не по-малки щети, отколкото с юмруците, получава шанс за мач за световната титла.

Тя е в ръцете на 25-годишния Форман. Страшилище. Непобедим и опасен за здравето на съперниците му. Джордж е с актив от 40 победи в 40 мача през онази 1974 г., като статистиката не казва всичко. В тази серия Грегорио Пералта е издържал 10 рунда, Джордж Джонсън - 7, коравият ирландец Джак О`Халоран остава на краката си почти 5...

Форман е страшилище в онзи момент, в който става ясно, че ще се бие с Али. 40 победи от 40 мача. Световен шампион

Снимка: AP/БТА

Никой друг не минава отвъд четвъртия рунд, преди да падне на пода и да не стане за продължаване на боя. Форман размазва съперниците си, а допълнителна мотивация за него са непрестанните словесни ъперкъти, които получава в медиите от 32-годишния вече Али.

Има и един допълнителен детайл, който дава предимство на Голямата уста Мохамед. Негоните предци са от Заир (днешно Конго), а това му спечелва пристрастията на местните, след като се разбира, че именно там ще е мачът.

В допълнение Али прави култово телевизионно интервю и говори за силата на хората в Африка. Естествено, завършва със себе си:

"Аз съм опасен. Повалям дървета, боря се с алигатори, ловя китове, слагал съм окови на светкавица, хвърлял съм гръмотевици в затвора. Миналата седмица убих скала. И съм бърз. Толкова бърз. Снощи изгасих светлината в спалнята и си бях легнал, преди тя да загасне", казва боксовата легенда.

Никой спортист никога не е говорил такива неща преди Мохамед Али.

Битката

Първоначално мачът трябва да е през септември в Щатите, но 8 дни преди датата спаринг партньор неволно разбива с лакът веждата на Форман при бой в тренировъчния му цикъл. Аркадата е голяма и щабът на шампиона иска отлагане. Разбира се, Али се съгласява - вижда противника с 11 шева на лицето и няма как да не приеме, че Джордж не може да се бие в такова състояние.

Тогава се ражда идеята за Африка, а Мохамед дава култовото си интервю.

Намесва се и политиката. Промоутърът Дон Кинг се свързва с диктатора на Заир Мобуту Сесе Секо, който по всякакъв начин държи неговата страна да стане тема номер едно в света поне за един ден. С неговата намеса, плюс тази на спонсори, този боксов мач бие всички рекорди до тогава.

Диктаторът Мобуту с двамата боксьори в деня преди битката в Киншаса

Снимка: AP/БТА

Разбира се, Мобуту си прави чудесен пиар от цялата работа, като минава по улиците на столицата в открит автомобил с двете спортни звезди до него. Хиляди конгоанци се тълпят, за да ги видят, да пипнат идола си Али.

На Дон Кинг за политика не му пука. Той е постигнал целта си - по 5 млн. долара чист хонорар за двамата, независимо от изхода на срещата. Нечувано до онзи момент. Плюс допълнителни проценти от приходите, а когато се тегли чертата седмици по-късно, оказва се, че те надхвърлят 100 милиона долара. Също - рекорд.

В днешно Конго еуфорията е огромна. Футболният стадион става арена на 3-дневен музикален фестивал с някои от най-големите изпълнители по това време - Джеймс Браун, Селиа Крус, Би Би Кинг, Дъ Крузейдърс... Всичко е подгряване за деня, в който целият свят ще гледа към Киншаса.

Началният час в местно време е 4 сутринта на 30 октомври. Малко преди изгрев слънце в централната африканска държава, както и рано сутрин в Европа. Но в идеално време за Щатите, където в 400 кина се продават билети и салоните са пълни с хора, които да го гледат. Един вид - платена телевизия в онези времена, като приходите само от тази инициатива са 60 милиона долара тогавашни пари.

Хиляди конгоанци искат да докоснат и целунат великия Али в деня преди боя

Снимка: AP/БТА

Днес биха били около 370 милиона. Целият икономически ефект от боя би надхвърлил 620 милиона долара днес, колкото и субективни да са такива изчисления.

В 4 часа сутринта Големия Джордж и Али излизат на ринга в центъра на терена на стадион "Тата Рафаел" в Киншаса, като трибуните са пълни с над 60 000 зрители.

Началото е изненадващо. Аутсайдерът нанася първи тежък удар секунди след гонга. След това обаче постепенно Форман поема инициативата, а Али е странно пасивен, сякаш сам отивайки към затваряне на въжетата.

Оказва се, че това е стратегията на треньора му Анджело Дънди, който седмици наред го подготвя за нея. Мохамед нито има енергията на съперника, нито крачката му, нито силата на ударите в онзи момент. Но има бързината на тялото и главата, а до въжетата Форман не е особено ефективен, няма пространство, няма отворен удар.

Неговите юмруци срещат тези на Али или подминават целта, въпреки че изглежда, че съперникът е притиснат в ъгъла.

Логично, след петия рунд шампионът е по-уморен, той върши цялата работа с ръцете и краката, а е получил повече удари, които носят точки. Това го изнервя допълнително.

А от трибуните се чува съвсем ясно как 60-хилядната тълпа на стадиона крещи "Али бома е" - Али, убий го.

Али нанася тежък удар на Форман- момент от битката в Киншаса преди 50 години

Снимка: AP/БТА

В добавка - онзи отсреща не спира да му говори, като в петия рунд Форман е изумен да чуе: "Казаха ми, че удряш силно като Джо Люис. Колко още да те чакам да ми го покажеш?". При всичките удари, които е поел!

Години по-късно Джордж признава, че е бил объркан от такова поведение на Али, от лафовете, но и най-вече от тази защитна тактика. В началото на осмия рунд - нов хит: "Само това ли можеш, Джордж?", който ядосва шампионът и той за момент загърбва дисциплината. Тръгва да удря яростно, но се открива - и тогава идва мигът на Али.

Контраатака, пет поредни удара, като последният е с лявата ръка и праща на пода Форман. Реферът Зак Клейтън брои, Джордж успява да се вдигне на коляно, но времето изтича - нокаут. Край на мача, а извън това Али печели и в трите карти на реферите с точните попадения до този момент - 68-66, 70-67 и 69-66. Победа за аутсайдера, отписван от мнозина!

По-късно Форман ще оспори решението, пледирайки, че не му е дадено достатъчно време да се изправи и броенето е станало твърде бързо. Но не прави скандал от това. Признава, че е впечатлен от защитата тна съперника и способността му да инкасира удари без реално да допуска те да го разклатят.

Ефектът от боя е колосален. Счупени са рекорди по зрителска аудитория, въпреки че в онези години метриките не са достатъчно модерни, за да знаем точните числа. За Великобритания са ясни - 26 милиона гледат срещата по свободния канал BBC, което е половината от населението на страната в онзи момент. За сравнение, 28 милиона са гледали финала на Мондиал 1966 между Англия и Западна Германия, спечелен от "трите лъва". Никое друго събитие през 20-и век не бие тези двете в страната.

Форман е на пода! Шампионът не може да се изправи при отброяването

Снимка: AP/БТА

Някои експерти, посветили години на изследване и анализиране на Грохота в джунглата, както влиза в историята този мач, твърдят: 1 милиард може да са го гледали.

Трудно е да се докаже и вероятно е преувеличено, особено при факта, че такава аудитория не е постигана до тогава.

Но е възможно да не е далеч от нея. В почти цяла Азия и Африка срещата се предава свободно по национални канали, достъпни за всеки. Друг е въпросът колко домакинства са имали възможност да гледат тогава на тези два континента.

Но е сигурно, че до онзи момент не е имало по-гледано спортно събитие в света.

Приятели

Форман и Али стават доста близки в следващите години, но светът така и не вижда втори мач между тях. През 1981-ва е сниман първият филм за боя им, което ги сближава още. В следващите години Али страда все повече от Паркинсон, а един от хората, който често наминава да го види и да помага с каквото може, е именно Джордж.

"Съдбите ни бяха свързани доживот", признава емоционалният Форман след смъртта на Али през 2016 г. Двадесет години по-рано той е помогнал на приятеля му да се качи на сцената и да получи наградата си на церемонията на "Оскарите", когато Мохамед е оценен за ролята му в документалния филм "Когато бяхме крале". Лентата е посветена именно на боя в Киншаса.

Грохотът в джунглата не заглъхва дори 50 години по-късно. В допитване до стотици хиляди спортни фенове в Европа през 2011-а той бе нареден на седмо място сред най-великите събития изобщо в спорта, в цялата история.

От боксовите мачове бе най-напред. Нищо изненадващо.