17-11-2017 20-11-2018

Българският модел: "Спортист на годината" или Епопея на обидените?

Вместо заслужен респект към организатори и атлети, класацията роди "хейт"

10:11 | 5 януари 2024 | Автор : Динко Гоцев 73 12254 Снимка: БТА

Виж още Александър Везенков за втора поредна година е "Спортист №1 на България"

Класацията за "Спортист на годината" е огромно предизвикателство. Това не е новина.

И примерите за скандали, бойкоти и недоволство са в паметта на всеки спортен журналист, който е в гилдията достатъчно дълго време, за да помни времената от началото на века. Липсата на социални мрежи в онези години обаче не правеше широко публично достояние дрязгите, обвиненията и разсърдените физиономии - при това на хора със световен статут на шампиони.

И още нещо много важно - тогава от 9-10 олимпийски или световни първенци, или поне медалисти от Олимпиади, се избираше №1.

И в недоволството на всеки, който не е първи, можеше да се видят някакви трезви аргументи.

В четвъртък церемония пак имаше, макар само един Господ и няколко спортни журналисти да знаем какви усилия струва организацията. Най-вече на председателя на Асоциацията на спортните журналисти (БАСЖ) Найден Тодоров, както и на няколко съмишленици. Но я има церемонията.

И, за щастие, в нея акцент са спортистите, а не политици, които преди обожаваха да се снимат с някой шампион на сцената. Въпреки че и това явно не се харесва на някои, че чак се чу и мнение, че ги нямало "маститите фигури и политиците".

Слава богу, нямаше ги.

Александър Везенков спечели първото място за втора поредна година, Григор Димитров е втори, в десетката са още заслужили наши атлети. Такъв е гласът на тези, които имат право да го дават - 107 журналисти от 43 медии.

Всеки с неговото мнение, поглед върху постиженията и спортовете. Винаги ще има разлика във вотовете и десетките.

Но това, че Везенков е получил 1009 точки, а Григор - 711, достатъчно ясно показва, че почти никой не ги е пренебрегнал във водещите позиции.

Над 500 точки имат още трима - Алберт Попов, Петър Мицин и Карлос Насар, всеки постигнал сериозни неща в спорта си през 2023 г.

Малко по-малко са тези на Нургюл Салимова, която гордо развя знамето на Световната купа с второ място, а после бе в тима, станал европейски шампион.

Виж още Да си №1 два пъти поред е привилегия: Везенков е едва шестият в историята

Всеки от тях вероятно си е мислил, че може да е по-напред.

Просто Везенков е в друга стратосфера с трансфера си в NBA, а и №1 в Европа за годината. При това във втория най-популярен глобално спорт след футбола. Григор... какво да говорим - тенисът е третият най-популярен спорт, а той е в елита му от десетилетие. И миналата година бе една от най-добрите за него като баланс победи-загуби, включително над световен №1.

Аргументи има и за други спортисти да са в топ 10, но няма аргументи за това техни колеги да реагират с обиди и нападки към анкетата. Това е тотална липса на респект към постиженията.

Примерите? Ето ги, ако не сте видяли вече за тях.

Плувецът Антъни Иванов написа във Фейсбук:

"Да сложиш Карлос Насар пети и Нургюл шеста зад успехи при юношите е адски смешно, а да избереш треньор, ползващ тренировките на други треньори, за треньор на годината е, меко казано, смешно. Още повече след това, което се случи на европейското първенство".

Това са камъни в градината на колегата му в плуването Петър Мицин, световен и европейски шампион, както и световен рекордьор при юношите в своите дисциплини. И към треньора му Николай Вакареев, който пък бе избран за №1 на годината. Антъни е наказан за 2 години след серия скандали с пропуснат допинг тест и медийни изяви срещу федерацията, но такава атака срещу колега е просто необяснима.

Сестри Стоеви, които спечелиха титлата на Европейските игри в бадминтона, запитаха риторично, също във Фейсбук:

"Може би пиарът на някои спортисти е по-важен от реалността и оценяването по резултати?"

Едва ли Везенков и Григор имат нужда от пиар. Младият Мицин... също не ни се вижда особено вероятно. Просто колкото хора, толкова и мнения кое постижение се котира по-високо като конкурентност, глобално влияние на форума, на който е постигнато и т.н. фактори. Не и измислен по-добър и реален начин за избиране на "Спортист на годината". Както не е измислен и за "Златна топка", също критикувана много в последните години.

Майката на Карлос Насар, останал пети, също използва Фейсбук:

"Може би ако се съгласи да вдига за друга държава, тогава ще го направят спортист на годината в България, защото цял свят говори че е феномен!".

Не знаем дали ще е така. Нито дали Карлос няма да стане №1 догодина, да речем, след като - както вярваме, вдигне за медал (че дори златен) на Олимпиадата в Париж. Самият щангист, прави му чест, благодари за гласовете и поздрави колегите си от сцената.

Просто времената са такива - всеки има позиция и трибуна, благодарение на социалните мрежи. Лошо няма. Но не е лошо да се покажеш на ниво, достатъчно високо, за да уважиш усилията и на колегите си. Както и тези на организаторите, за да я има изобщо анкетата. По повече от една причина и това бе под въпрос от 2019-а насам. Но има БАСЖ, има неуморни хора като Найден Тодоров, и - традицията е запазена. И спортистите са там, получават своето признание - един е първи, един пети, един - десети.

Не може да има 10 или 20 на първо място.

Естествено, част от "българския модел" за нещата е дори, когато с големи трудности нещо хубаво се случва, да се намерят от 5 кладенеца вода, за да го залеят и удавят. Дали са емоции, дали наистина е такова мисленето - аз съм по-добър от онзи и трябва да съм пред него? Кой знае. Вероятно във всеки случай е индивидуално.

Човек да се зачуди - струва ли си усилието и нервите, които отиват по тази организация? Струва ли си изобщо да има класация, ако всеки път ще има "ощипани", недоволни и обидени?