Димитър Евтимов е зает млад човек - мачовете в английския футбол следват през няколко дни и пауза няма. Вратарят от 8 години е на Острова, като седем от тях изкара като играч на двукратния Европейски шампион Нотингам Форест, а от няколко седмици е в Бъртън.

През годините в Нотингам, бе даван под наем на няколко английски тима от долните дивизии, както и на португалския Олянензе, за да трупа опит.

Бъртън е несравним като калибър с Форест, но има своите амбиции, а мениджър е легендарно име - Найджъл Клъф, син на великия Брайън Клъф. Тимът с Евтимов на вратата успя да елиминира Бърнли в турнира за Купата на лигата.

Евтимов се бори за постоянен договор с отбора от Лига 1, след като два пъти поред получава едномесечен контракт, пази стабилно и чака... важен мач другата седмица.

25-годишният вратар отдели време за въпросите на Dir.bg.

- Как се чувствате в Бъртън, кажете ни повече за отбора, клуба, амбициите...?

- Чувствам се много добре, вече един месец съм тук. Атмосферата е много добра и познавам няколко от момчетата от преди този период. Преди време бяхме заедно в Нотингам Форест. Има и момчета, с които съм се срещал с други отбори, където съм играл под наем. Има добра смес между опитни играчи и млади футболисти, което е добре за един отбор.

Феновете тук ме приеха доста добре. Мога да кажа, че клубът е семейно ориентиран. Не е голям, но се посещава много от по-възрастното поколение, както и от хора с деца.

С Найджъл Клъф също се разбирам. Все пак е бивш играч на Форест и има симпатии към клуба. Беше чувал доста неща за мен от хора от Нотингам. Все пак бях там почти осем години. Чрез техни препоръки ме намери.

- Кой беше най-трудният мач дотук? И какво стана на двубоя с Барнзли, който бе отменен секунди преди началото заради инцидент край терена?

- Първият ми мач беше срещу Съндърланд. След като подписах в петък, имах само една тренировка преди двубоя, което идва леко като шок. Виждаш момчетата, тренираш веднъж с тях и на другия ден трябва да играеш срещу отбор, който преди две години бе във Висшата лига. Представих се добре и бихме 2:1.

Вторият ми мач бе гостуване на Барнзли. Всичко протече добре на загрявката и като излизахме на терена, човек, който работи за Барнзли получи инфаркт. Отмениха двубоя точно преди началото и го откараха с хеликоптер от терена към болницата. За наше щастие човекът сега е добре.

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

- Идва един много любопитен за вас двубой. На 30 октомври срещате Нотингам в осминафинал за Купата на лигата. По-специално ли е чувството?

- Така е, различно е. Доста хора ми писаха, след като жребият излезе. Чакат с нетърпение да излязат срещу мен, аз също. Получих много положителни съобщения от фенове на Форест в социалните мрежи. Пожелаха ми успех. Мачът ще е много специален за мен, защото бях почти осем години там. Имах си предчувствие, че ще се паднем с тях. Като излезе жребият, просто се надявах да ми предложат още един договор, защото първият изтичаше. За мое щастие получих предложение за още един месец и ще съм тук за мача с Форест.

- Какви са краткосрочните ви цели?

- Засега бих се радвал да остана в Бъртън, но всичко зависи от ръководството. За момента в клуба има шест вратари, а само един може да играе. Взеха ме преди месец, защото имаха двама контузени, които вече се върнаха и тренират.

Но не мисля да си давам титулярното. Ще го задържа възможно най-дълго. Искам да хвана шанса си.

- Какво не се получи във Форест след отличните оценки за развитието ви? Няколко пъти отказваха да се разделят с вас и подчертаваха, че сте част от дългосрочните планове на клуба...

- Според мен последните две години във Форест не се развиха така, както исках. Първо заради контузия - проблем с коляното, заради който отсъствах около три месеца. Тогава имаше криза при вратарите и по-младо момче от мен получи шанс. И заигра добре.

След това дойде нов треньор и ново ръководство, които искаха по-опитни футболисти в отбора, с повече мачове.

Нашите пътища започнаха да се разминават и за мен беше най-добре да прекратя взаимоотношенията, защото видях, че нямам никаква перспектива там.

Трябваше да търся нов отбор и през август решихме да прекратим договора по взаимно съгласие. Бях свободен агент за десетина дни и дойде обаждането от Бъртън.

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

- Вече 8 години сте в Англия, а сте на 25. Една трета от живота ви е на Острова, доколко това ви промени като мислене, манталитет, отношение?

- Чувствам се доста променен. В по-голяма част от съзнателния ми живот живея в Англия. Вече съм и британски гражданин. Във футболен аспект у мен се е променило всичко - начина на мислене, начина на хранене, тренировки, живот извън терена. Виждам как всеки един английски футболист тренира от рано сутринта до късно следобед и дава всичко от себе си. Това няма как да не ти се отрази.

В България повечето момчета нямат този манталитет. Трябва да идат в чужбина, за да видят как тренират здраво футболистите. Да, в България има много талантливи футболисти, но просто манталитетът е важен. Трябва да имаш талант, но и трябва да работиш много здраво.

- Какво му е толкова специално на английския футбол? Каква е магията?

- Най-специалното в английския футбол са феновете. За всеки мач стадионът е изпълнен. Има млади майки с деца, възрастни хора. Атмосферата, бързият футбол и единоборствата... И това, че малките отбори могат да побеждават големите, както го направихме ние с Бъртън срещу елитния Бърнли.

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

- Следите ли българския футбол? Гледате ли мачове? Тези дни игра два пъти и националният отбор.

- Когато ми остава време, гледам мачове от българското първенство. Гледах и двата двубоя на националния отбор, и въпреки загубата от Норвегия смятам, че засега се представят повече от добре. Има много голям шанс да продължим като първи в групата.

В българското първенство следя изявите на няколко отбора. С всяка година става все по-добро и оспорвано, според мен. Лудогорец, с много чуждестранни футболисти, се представя добре и в Европа, но мисля, че рано или късно ЦСКА или Левски ще ги настигнат.

- Споменахме националния отбор, не можем да не ви питаме и за него. Има ли глад за вратари там в момента, а и имате ли вие мечта да бъдете повикан?

- Мисля за националния отбор, откакто съм започнал с футбола. За всеки млад футболист това е мечта, а и чест. Сега има нещо като глад за вратари, докато преди няколко години имахме много силни. Поправям се - и сега имаме, но просто така се случи, че някои не играят редовно в клубни отбори, а други са контузени, както е например с Владо Стоянов.

Покана? Бих се радвал много, но всичко зависи от това как се представям в клубния отбор, да играя редовно, както и дали господин Петър Хубчев желае моите услуги.

Снимка: Официален сайт

- Кажете нещо за живота си в Англия извън терена. Активен сте в социалните мрежи...

- В Англия живеем с моята приятелка. След тренировка ако ми остане време, може да излезем някъде да хапнем. Опитваме се да пътуваме из Англия и в чужбина, но времето е проблем за един професионален футболист.

- Кой е най-добрият вратар в света? И как се променя играта на хората на този пост?

- За мен Давид де Хеа е най-добрият в момента, въпреки че с неговия клубен отбор не се представят достатъчно добре.

Също така Мануел Нойер и Едерсон, който е много млад. Също и Джордан Пикфорд, който се представя добре за Евертън и Англия, той е отличен в играта с крака.

Скъпите трансфери на вратари напоследък показват, че футболът се променя в това отношение. За мен това е най-основният пост във футбола. От него зависи дали отборът ще допусне гол. Отборите започват да го осъзнават.

А и играта с крака е ключова. Изританите топки надалеч вече не са толкова чести. Вратарите стават част от играта много повече в модерния футбол.

- Какво си пожелавате?

- Да съм жив и здрав. Знам какво е да имаш контузии и да не можеш да направиш нищо. В краткосрочен план искам да се представя добре до края на договора си с Бъртън. Имаме много трудни мачове в следващите седмици - с лидера Портсмут, както и срещу Нотингам Форест за Купата.

В по-дългосрочен план се надявам, ако не в Бъртън, да подпиша другаде през януари. А, защо не, и да получа така желаната повиквателна за националния отбор.