Един ден в обозримото бъдеще, вероятно в някой от много нашумелите напоследък куизове за спорт и футбол ще има въпрос: "Кой съперник успя да победи България в серията си от мачове през лятото на 2022-ра?" Естествено, това е въпрос-уловка и отговорът е "никой".

Но, не - това не е просто пореден опит за оригиналничене и търсене на шегички за сметка на играчите от националния тим. Лятото на 2022-ра бележи една тъжна 20-а годишнина от едно друго лято, в което реалностите и оптимизма в играта у нас бяха съвсем различни.

Може би за последен път таяхме надежда, открита надежда да се класираме на голямо първенство. И го вярвахме. След това неведнъж имахме силен отбор, но все се случваха катаклизми, които отнемаха от този оптимизъм.

Лятото на 2002 г., току що е отминал Мондиалът в Корея и Япония, където Белгия е минала групите и е играла като равен с бъдещия шампион Бразилия, а Хърватия прави силни мачове и отпада още в групата. Но и двата тима са сила. Хърватите са трети в света от 1998-ма, белгийците практически не изпускат голям форум... Ние сме в ситуацията да не сме се класирали на два поред, което вече започва да предизвиква критики (сега сме след 8 поредни големи турнира, на които ни няма).

ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯТА ОТ ПАМЕТНИЯ МАЧ С БЕЛГИЙЦИТЕ В СОФИЯ, КОЙТО НИ ОТВОРИ ВРАТИТЕ КЪМ ЕВРО 2004>>>

Димитър Бербатов вкарва за 1:1 в началото на второто полувреме пред погледа на аса на Байерн от онова време Даниел ван Буйтен

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

На клубно ниво - шампион бе Левски, а в евротурнирите през същото лято на 2002 г. "сините" отпаднаха от Динамо (Киев) с две минимални загуби, после елиминираха Брьондби в Купата на УЕФА, за да спрат срещу Щурм (Грац). ЦСКА не допусна поражение от английския Блекбърн, но също отпадна след 1:1 и 3:3, а Литекс се би в Атина срещу Панатинайкос и бе отстранен чак след продължения.

Националите? През август играхме контрола с Германия в София и направихме 2:2, като се представихме много силно. Бундестима, припомняме, бе втори от Мондиал 2002 и това бе първият му мач след това.

Само три седмици по-късно трябваше да започне квалификационната битка за Евро 2004, а у нас гледахме смело и с надежда към нея. В състава ни бяха Димитър Бербатов (вече налагащ се като водещ играч на Байер Леверкузен), играл финал в Шампионската лига през май месец същата година (2002), Мартин Петров и Стилиян Петров - асове във Волфсбург и Селтик съответно, Радостин Кишишев от Чарлтън във Висшата лига, Мариан Христов - лидер на Кайзерслаутерн в Бундеслигата, Милен Петков, който играеше и вкарваше за АЕК в Шампионската лига, плюс жокери като Светльо Тодоров (Портсмут) и Владо Манчев (току що трансфериран в Лил). А, да - за малко да забравим. Имахме и Краси Балъков, вездесъщ футболен мъдрец, макар и влизащ в последния си сезон в играта.

Жребият за групата ни бе тежък - Хърватия и Белгия, плюс Естония и Андора. Класираше са само победителят, а вторият отиваше на много здрави баражи. Но въпреки това, у нас си имаше оптимизъм, макар и умерен. Да не говорим, че имаше и еуфория. На домакинските мачове стадионът се пръскаше по шевовете - по 40 000 гледаха двубоите с Белгия, Андора и Хърватия, само с естонците имаше по-малко народ.

"Силни са, но можем да се класираме - реагира Пламен Марков, селекционерът на отбора ни."

А покойният Иван Вуцов, чиято дълга ръка се виждаше зад наместването на програмата, се бе погрижил за това да сме в играта възможно най-дълго време. Двете му основни тези, върху които градяхме с години стратегия за това как да се нареди програмата, бяха:

- Срещу отборите, които идват от голямо първенство е добре да играеш възможно най-скоро след него (в случая белгийци и хървати). Защото може и почти винаги има треньорска промяна, подмяна на състав, леко изхабяване и труден преход към квалификациите. Тези тимове е добре да "ги хванеш рано".

- Българският отбор има най-големи проблеми във втори мач от два "слепени" за няколко дни, затова е добре винаги той да е с по-лек противник.

Мартин Петров стреля към белгийската врата

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Вуцов и хората от БФС си бяха свършили работата идеално с програмата:

Гостуване на Белгия на 7 септември без втори мач в този кръг.

Домакинство на Хърватия на 12 октомври със "залепен" мач с Андора пак в София четири дни по-късно.

Гостуване на Естония през април 2003-а. Без втори мач.

Домакинство на Белгия през юни пак без "слепен втори".

Два двубоя за 4 дни през септември, но срещу Естония у дома и Андора навън.

Гостуване на Хърватия за десерт през октомври 2003 г.

Сценарият бе написан, но оставаше и актьорите на сцената да свършат своето. Започнахме без Бербатов в Брюксел, но Зоран Янкович свърши отлична работа на върха на атаката, вкара гол, Стилиян довърши работата - 0:2. Изненадваща победа в мач, в който и на реми бихме били доволни. И нататък вече нещата тръгнаха по вода.

Единствената неприятна издънка бе в Естония през април 2003-а, когато едно 0:0 с вяла игра доведе до критики и дори искане за оставка на Марков. Типично по нашенски, разбира се.

Но 2:2 с Белгия на 7 юни ни отвори вратата за класиране, след като хърватите бяха разбили "дяволите" с 4:0 месеци по-рано. Рутинни победи над Естония и Андора през септември подпечатаха класирането ни като първи в група, която днес би ни се струвала невъзможна.

Тогава бе различно. 20 години по-късно нито отборите ни имат големи шансове в турнирите, нито имаме асове в Бундеслигата, Висшата лига или Селтик, а за гиганти като Балъков да не говорим.

Нямаме и стратегия. Затова не чакаме с оптимизъм ни есенните два мача в Лигата на нациите, които са протоколни за нас, ни евроквалификациите след това. А бяха времена...

ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯТА ОТ ПАМЕТНИЯ МАЧ С БЕЛГИЙЦИТЕ В СОФИЯ, КОЙТО НИ ОТВОРИ ВРАТИТЕ КЪМ ЕВРО 2004>>>

Отборът ни пред 40 000 на "Васил Левски" преди мача с Белгия през юни 2003 г.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg