Преди два месеца Димитър Бербатов даде изключително любопитно интервю пред "Four Four Two", в което разказа за дългия и труден път от Благоевград до Манчестър Юнайтед.

Интервюто предизвика голям интерес, а Бербатов бе главният герой в нов материал на списанието, но този път голмайстор №1 на България отговаряше на въпроси на феновете.

Ето и най-любопитните от тях:

Наистина ли си бил отвлечен от ЦСКА?

Нека го наречен полуотвличане. Беше странна, но и плашеща ситуация, бях много млад по това време.

Заведоха ме на някакво място, не знаех къде съм. Трябваше да подпиша с клуба, всичко се ръководеше от най-големия мафиот в страната по това време.

Просто така ставаха нещата у дома. Поиска ме и ме взе. Питах се какво се случва, къде съм, исках някой да ме спаси. За щастие всичко мина добре, тръгнах си невредим.

Пушенето пречеше ли на тренировките ти?

Това с пушенето е най-голямото недоразумение в кариерата ми. Никога не съм пушил. Правех се, че пуша, защото беше готино, изглеждах яко с цигара. Заради една снимка, хората решиха, че съм страстен пушач.

Никога не игра на Световно първенство, съжаляваш ли?

Това е рискът, когато идваш от малка страна. Разбира се, че съжалявам, но пък моментът, в който станах голмайстор №1 на България бе един от най-вълнуващите, наистина съм много горд. Рекордът бе сериозен, а Христо Бонев е невеорятен футболист.

Надяваш ли се да продължиш да играеш?

Знам, че изглеждам на 25, но всъщност съм на 37. Хората забравят това и постоянно ме питат къде ще играя.

Колкото и да ми се играе, трябва да гледам реално на нещата. Искам в Манчестър Юнайтед, Реал, Барселона, но знам, че това няма да се случи.

Искам да играя, но не искам да се излагам. Ако дойде оферта, може и да се замисля. В невероятна форма съм, тренирам всеки ден. Много е трудно да се откажеш от футбола. Откажеш ли се, нещо в теб умира. Ставаш човека, който сутрин кара децата на училище, след това си изгубен.

Как ще отговориш на хората, които те обвиняват, че си мързелив?

Това е недоразумение. Ако им покажа статистиките, ще видят, че във всеки от клубовете си съм бил в топ 5 по тичане.

Някои играчи просто държат да се покажат пред фенове и коментатори. Гонят безнадеждни топки, правят излишни спринтове. треньорите им крещат, а те тичат безцелно сякаш вършат нещо.

Има играчи, които играят слабо, но тичат безцелно и създават впечатление, че вършат страхотна работа. Глупости! Нищо не вършат, това е излишно тичане.

Снимка: Getty images/ Guliver photos

Ти или Роналдо, кой прекарваше повече време пред огледалото?

За шастие имахме доста огледала. Влизаш в съблекалнята и виждаш мен, Киристиано, Патрис Евра, Рио Фърдинанд пред огледалата. Бяха наистина забавни времена.

Истина ли е, че заради липсата на пари, с Мартин и Стилиян сте пазарували на чужда сметка? Колко трудно бе да си млад футболист в България?

Истина е, че нямахме пари. Бяхме млади и се правехме на много хитри. Отивахме в магазинчето и взимахме неща, които се записваха на сметките на по-старите играчи.

Младите живеехме заедно, родителите ни пращаха храна. Беше трудно. Имаше дни, в които нямаше вода. Спомням си, че пиехме сок от кисели краставички, направо от буркана. Беше много солен, но все пак пиеш нещо. Подобни ситуации обаче те правеха силен, спомням си с усмивка.

Роби Кийн ли бе най-ефективният ти партньор?

Разбира се, имаше невероятна хармония между нас. Той беше готов да тича навсякъде за отбора. Казвах си: Добре Роби, ти тичай, а аз ще играя с главата си и ще бъде чудесно.

Беше страхотно, знаех къде е, още преди топката да е пристигнала при мен. Тези неща не се учат на тренировките, това беше просто невероятна хармония.

Трудно ли бе за теб да напуснеш Тотнъм в посока Манчестър Юнайтед?

Винаги е трудно. Просто следвах моя път. Още от малък мечтаех да играя в някой от топ клубовете на Европа. Юнайтед бе върха на планината, когато шансът се откри, аз се възползвах.

Снимка: Официален сайт