Бербатов, Стилиян и Мартин завъртяха колелото на историята. Дано са се поучили от нея

12:00 | 28 април 2021 | Автор : Динко Гоцев 58 6856 Снимка: Bulphoto

Виж още Официално: Димитър Бербатов обяви кандидатурата си за президент на БФС

Преди 16 години се случи историческо събитие, променило хода на футбола у нас необратимо.

Нещо повече, то оказа такъв ефект върху играта, от която "разбират 7 милиона българи", че и до днес той е видим и осезаем.

Всъщност, и сега продължава да управлява човекът, който тогава бе издигнат като знаме на революцията.

На 17 януари 2005-а ядрото на Четвъртите в света седна на заедно на една маса в столичен хотел срещу журналистите в историческа пресконференция, обявявайки волята си да управлява футбола ни.

Борислав Михайлов, Христо Стоичков, Любо Пенев, Наско Сираков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, покойният Трифон Иванов... те бяха там. Бяха подкрепени и от останалите от отбора, който си беше спечелил прозвището "златен".

Златният отбор поиска властта и я взе месеци по-късно от Иван Славков, също вече покойник.

Снимка: Bulphoto

16 години по-късно Димитър Бербатов седна на срещу репортерите и близо два часа говори в конкретика, с презентация, с подготвен екип за това, че иска промяна. Той е кандидат да поеме футбола ни на предстоящия конгрес, като го подкрепят Стилиян и Мартин Петров, неговите съотборници от националния в продължение на години. Думата приемственост идва наум, но по-скоро е валидна друга - това е естественият ход на историята.

Четвъртите прекрачиха в управлението 11 години след техния Еверест във футбола и славата - Световното в САЩ през 1994 година. Бербатов се кандидатира официално за президент на БФС също горе-долу десетилетие след своя връх на терена - шампион и голмайсто на Висшата лига, звезда в Манчестър Юнайтед в началото на миналата декада.

И затова дори - ето го естественият ход на колелото на историята. И не е само това. Бербатов, Стилиян и Мартин може да не стигнаха полуфинал на световно, но са най-близко до определението "златен български отбор" след ерата на Четвъртите. Те поеха щафетата и опитаха, играха на Евро 2004, направиха индивидуални кариера на най-високо ниво.

Ако има наследници на отбора на Стоичков, Михайлов и останалите, те са.

Няма нищо по-нормално и те да опитат да променят за добро футбола ни, след като преди 16 години с такива намерения влязоха младите, надъхани, популярни, обичани герои от онзи тим.

Интересно е днес да прочетем първата им декларация от онзи 17 януари 2005-а. Ето откъси от нея:

"Ние, представителите на "четвъртите в света", обещаваме да дадем на българския футбол адекватно настояще и по-добро бъдеще. БФС ще започне да излъчва отговорност, деловитост, прозрачност, откритост по всички въпроси. Работата на изпълнителните звена ще бъде оптимизирана, ще се наложат твърди правила, които ще бъдат неотклонно спазвани...

... Веднъж завинаги всички участници във футболния ни живот ще разберат, че правилата се спазват от всички. Ще се предложат такива промени във футболното законодателство, които да затворят всички вратички за нарушаване на спортните закони...

... Най-важната част от нашата бъдеща мисия ще бъде свързана с изграждането на изцяло нова инфраструктура на българския футбол. Ще се хвърлят всички усилия, за да създадем интерес в средите на едрия национален и чуждестранен бизнес към инвестиции в спортното строителство...

... Заявяваме отсега категоричното си намерение да гарантираме дългосрочен срок за работа, в рамките на минимум 6 години, на националния селекционер. Необходимо е на "А" отбора да бъдат създадени такива предпоставки за развитие, за да бъдат достигнати и надминати нашите спортни постижения...

... Гарантираме на широката футболна общественост, че ще бъдем непримирими към явленията, уронващи спортния морал. За разлика от досегашната практика, ще създадем органи и комисии с широки правомощия, които ще разследват съмнителни мачове, съдийски прояви или несъвместими с морала деяния на футболни ръководители..."

Снимка: Bulphoto

Какви добри намерения, нали!? Но знаем кой път е постлан с такива, ако можем да използваме една популярна и минала през вековете фраза.

Какво от горепосоченото е изпълнено след 16 години? Всеки може сам да си отговори, гледайки поведението на ръководителите на футбола ни, нивото му, решенията на БФС, както и това как се изпълняват наредбите и каква непримирост цари срещу "явленията, уронващи спортния морал".

Тогава си мислихме, че нещата не са наред и футболът ни изостава. А бяхме на 6-7 месеца от последното ни класиране на голям форум (Евро 2004). Сега сме на 17 години от него.

В националния ни тим имаше играчи от клубове-европейски шампиони, които играеха финали в турнирите на УЕФА - Стилиян със Селтик, Бербатов с Леверкузен... Сега имаме двама в петте топ първенства, но играят... по 20-30 минути за Специя и Болоня в мачове от несравнимо по-ниско ниво. На картата ни няма ни като национален отбор, ни като клубни. Само вижте резултатите на шампиона Лудогорец в есенните мачове от групата на Лига Европа.

Клубове фалират, кретат, сливат се, преименуват се, отказват се по средата на първенството, изчезват, освобождават играчи от безпаричие и чакат дарения от феновете си. В такова трагично състояние и с неясен статут са и отборите, и стадионите им (пак с малки изключения).

През 2005-а ЦСКА би европейския шампион Ливърпул на негов терен със състав, от който после взе около 10 милиона евро. Елиминира и Леверкузен със същия този Бербатов. Левски стартира същата есен приказката си в Купата на УЕФА, която завърши с четвъртфинал. Помним колко добре се котираха после играчите и от "синия" отбор на пазара. Сега дали имаме шанс да видим такива постижения? И да изкараме такива звезди за трансфер?

Както тогава това бяха Боби, Ицо, Наско, Любо и останалите, така Бербатов днес е новият мандатоносител на промяната. А Стилиян и Мартин са другите две нейни лица, които могат да вдъхнат подобна надежда, каквато се появи през 2005-а. Има нещо оптимистично в появата им, точно както бе и тогава с общата пресконференция на онези суперзвезди от златния тим.

Но следвайки хода на историята, те добре трябва да я четат и да се поучат от нея.

Още след първия мандат на Борислав Михайлов, коалицията вече доста се бе "олющила". Стоичков, Пенев, Трифон, Ники Илиев... Не бяха в тази лодка. Костадинов, Сираков и Лечков останаха там. Наско я напусна още няколко години по-късно, очевидно несъгласен със случващото се.

Днес Пенев е в открита война с бившите си съотборници, които са в БФС. Неговите критики с язвителни думи към Лечков и Костадинов в частност, още отекват след уволнението му като треньор на националния тим. Стоичков каза много силни думи против Михайлов даже по-рано. Лечков също застана срещу всички, като поиска властта след оставката на президента преди година и половина.

Изобщо - отборът отдавна не е отбор. Идеите и добрите намерения... Те в голямата си част си останаха такива. И 16 години след старта на това управление, нещата никак не изглеждат добре. Големи форуми - забравихме какво е. Морален кодекс? Спазване на нормите и правилата? Инфраструктура (като изключим базата на БФС)? Кой каквото си направи или държавата му направи - това е ново в сравнение с 2005-а. А доверието към селекционера с шестте години картбланш как добре звучаха в онази декларация... абсурд. Щастливи бяха тези, които изкараха по две. Сменихме 10 за 16 години.

Бербатов показа съвсем нов подход при излизането си пред обществеността като кандитат. Подготвен, делови и ясно подчертаващ, че успехите му на терена са си успехи на терена, а тук се започва съвсем нова кариера. Той като цяло през годините си изгради имидж на модерен човек, някак далечен на родната реалност във футбола, където често публичните изяви са на ниво "запалянковци пред блока". Дали е готов? Е, това никой няма как да знае, преди да опита, нали?

Предизвикателствата са ясни.

Първо - да спечели конгреса. Още тук никак няма да му е лесно, защото хората в българския футбол не са известни като такива, които са широко скроени към промяната. Освен това конкуренцията в лицето на Борислав Михайлов, ако реши да се кандидатира пак и, примерно, Христо Порточанов, може също да има козове в предизборна кампания. Гърмяни зайци са. Познати добре от историята на футбола ни, трудно можем да ги асоциираме с думата "промяна", но - клубовете ще избират. И като нищо ще изберат познатото (споменахме, че доста хора новото ги плаши).

Второ - откъде да започнеш, ако си спечелил конгреса? Реформите във Футболната лига, тези по зоните, или тези в детско-юношеския футбол? Как бързо да влезеш в контакт с УЕФА и ФИФА, за да обясниш, че нещата са поставени на съвсем нова основа? Задачи, които не са лесни и екипът около Бербатов ще трябва да се учи в крачка. Специално в контактите с Европа основна роля може да има Стилиян Петров, който изкара с успех двегодишната магистърската програма на УЕФА за бивши професионални играчи (UEFA Executive Master for International Players).

Трето - да запазиш целостта на екипа, здравината на връзките вътре. Нещо, което на Четвъртите не им се получи, а публичният разрив между някогашните герои на народа подринаха сериозно доверието в тях. "Лъснаха" твърде много неща и хората се разочароваха масово от това.

Четвърто, но никак не маловажно: Когато влезеш "в играта", да не се оставиш властта да те отлепи от реалността. И да не забравиш защо си тръгнал изобщо по този път. И това видяхме в някои от управниците във футбола ни. Те на моменти изглеждат толкова арогантни и незаинтересовани от това как изглеждат решенията и думите им, че е направо дразнещо.

Да си оптимист за българския футбол при реалностите от последните години не е лесна работа. Дали ще е Бербатов, дали ще е някой друг кандидат, дали това ръководство ще спечели отново, но ще подмени кадровия си състав... Това ще решат клубовете с гласа си. Но промяна е нужна, и то - шокова терапия. Защото само с разтърсване може да падне калта от безразличие и безпринципност, която се е натрупала по футболната топка в България.

Надеждата сега е триото Бербатов, Стилиян, Мартин, както преди бяха звездите от поколението преди тях. Има и една друга тема, която се налага след анонсирането на кандидатитурата на Бербо. И няма общо със споменатия оптимизъм. Но замисляме ли се кой ще е в тази роля след, да речем, десетина години? Кой ще поеме щафетата след евентуално тяхно управление, пак със статута на звезда от терена и отговарящ на определението "успешен"? Кои са следващите от нещо като "златно поколение"?

Като се огледаме... какъв ти оптимизъм пък по този въпрос.