Бокс с шампиони. Легендарни ментори. Как звездовището Уембаняма покорява НБА
19-годишният французин е определян като чудо в баскетбола
Когато Сан Антонио го избра с №1 в тазгодишния Драфт на НБА, масово се заговори, че не сме виждали нещо като него. И това действително е така. Със своите 224 сантиметра и лекотата, с която се движи по баскетболното игрище, по-скоро присъща на гард, отколкото на център, френският тийнейджър Виктор Уембаняма бе наречен от специалистите "еднорог". Легендата ЛеБрон Джеймс пък го оприличи на "извънземно".
Адекватно сравнение би било и "звездовище". Сещате се, онези чудовища от планетата "Идиот планина", които собственоръчно си лепнаха това прозвище, след като откраднаха таланта на суперзвездите от НБА в неостаряващата хитова анимация "Космически забивки".
Действително като физика и умения 19-годишният европеец напомня на анимационните герои, които водиха битка с Майкъл Джордан, но в действителност той хвърля много пот и се труди здраво, за да оправдае очакванията към себе си. Които са големи, точно както към всеки един талант, избран първи в Драфта.
И така - как едно талантливо звездовище върви към целта си да покори НБА?
Първо - с това, че попадна на вероятно най-доброто място, на което да усъвършенства уменията си и да се развива. Както като баскетболист, така и в чисто личностен план като човек. Години наред организацията на Спърс, водена от строгия, но справедлив и установен като една от легендите на Лигата Грег Попович, е сочена като мека за израстването на чуждестранни играчи. Треньорът е №1 по победи в НБА, а също така и е най-дълго задържалият се в един тим наставник в цялата история на Асоциацията (б.а. - а и на американските спортове въобще, води Спърс от 1996-а).
Поп, чието потекло е балканско, както вероятно сте се досетили от фамилията, никога не е крил удоволствието си от работата с играчи, които идват от чужбина. През годините примерите не са малко, но е достатъчно да отличим от тях Ману Джинобили (Аржентина) и Тони Паркър (Франция).
Още след избирането му под №1 в Драфта Уемби се запозна с част от клубните легенди - в това число Ману, Дейвид Робинсън, Тим Дънкан и Шон Елиът.
Робинсън и Дънкан са повече от идеални модели за подражание - и двамата прекараха цялата си кариера като "шпори", играят на позициите, на които се подвизава и Виктор и моментално го приеха с отворение обятия в ролята на ментори. Все пак става дума за играчи, спечелили съответно две и пет титли в Сан Антонио и общо записали повече от 2000 мача в НБА.
Самият играч пък бе толкова концентриран върху новото си приключение, в което феновете на тексаския отбор го виждат като достоен наследник на Робинсън и Дънкан, че учтиво отклони поканата на Франция да играе за страната на световното първенство по баскетбол.
Но решението му бе прието сравнително добре, след като подчерта, че е важно да има силен първи сезон със Спърс, за да може после да бъде на възможно най-високото ниво за домашната Олимпиада в Париж идното лято.
Изигра само два мача в Лятната лига на НБА, в които не бе започна блестящо - 9 точки при стрелба 2/13 в дебюта му срещу Шарлът. После обаче избухна с 27 точки, 12 борби и 3 чадъра срещу Портланд.
Това бе поредната стъпка в плана на Сан Антонио, тъй като после стана ясно, че идеята е била той да играе в точно два мача, а после да се отдаде на индивидуална работа, за да подобри мускулатурата си и да свикне постепенно с американския начин на живот.
Когато е избран под №1 гигантът тежи скромните 95 килограма, което е малко за подобен исполински ръст. Но след здрава работа със специалистите от щаба на отбора и тренировки, изготвени лично за него, качва цели 9 килограма.
"Тук знаят много повече за развитието на играчите от който и да е друг отбор. Тестовете са много повече. Структурата е различна. Работи се в хармония, всички са обединени в постигането на една цел. В Европа не се мисли толкова за дългосрочни амбиции, колкото тук. Сан Антонио е шампионски отбор, печелил е преди и сега иска да печели отново. Всички гледаме в една посока", казва в интервю младата френска звезда.
А част от здравите тренировки включват и такива с боксов шампион. Джеси Джеймс Лейха, който в средата на 90-те е световен първенец в категория "супер перо" в професионалния бокс.
Виктор е и идеалното рекламно лице, така че не е изненада, че вече има договор с Nike. Вероятно е въпрос на време и да видим първи негов личен модел кецове.
Досега през сезона Спърс и Уемби все още търсят правилния ритъм с 3 победи в 9 мача.
Но пък 19-годишният европеец се отличава с 19.3 точки, 4.5 борби, 2.8 чадъра и 1.5 асистенции като средни показатели, като впечатли с 38 точки и 10 борби при победата над Финикс преди десетина дни.
Адаптира се добре, макар да има своите спадове. Физическото му преимущество пък е толкова голямо, че в някои от мачовете на отбора имаше ситуации, в които съотборниците му просто хвърляха топката някъде около коша, като бяха сигурни, че той ще я хване.
Времето е пред него.
Бъдещето на Спърс изглежда светло, а Виктор работи здраво, за да изпълни звездовищния потенциал, с който разполага.