За всеки, който е имал възможност и щастието да гледа английски футбол през 90-те години, Ерик Кантона е знакова фигура. Френски гений - луд, различен, безкрайно надарен технически и екстравагантен в решенията си на и извън терена.

С влиянието си върху Манчестър Юнайтед и Висшата лига, Канто бе изкачен на пиедестала като Крал на "Олд Трафорд", какъвто се води и до днес. Той бе лидерът, около когото бе изграден доминиращият стил и отбор на "червените дяволи".

За времената на Ерик в Юнайтед се знае почти всичко. Четири титли, над 80 гола, куп червени картони... Лудориите му - с онзи шут в главата на фен на Кристъл Палас, за който го наказаха да не играе 8 месеца, стъпкването на съперник в мач със Суиндън... Всичко това е известно.

Стана първи в Англия и с Лийдс, преди да премине в Юнайтед (1992 г.). Изобщо - на Острова той бе гигант - шампион в пет от шестте си сезона там, а светът вече гледаше на него като на един от най-силните играчи на това поколение.

Но приключенията и лудостите на един от най-енигматичните и харизматични играчи от последните години на миналия век започват много по-рано. Оттатък Ламанша.

Периодът му преди да се появи и подчини британския футбол е пълен с интересни истории, скандали, лудости, трофеи и голове. Тоест - Канто си е Канто и преди това, просто светът не знае за него, защото е далеч от светлината на прожекторите на английския футбол и Юнайтед.

Ето я "френската история" на Ерик - тази, която е възможно да не знаете или поне, не в пълния неин блясък.

Като за начало - той е от Марсилия, а това значи, че играта с топка е заложена в ДНК-то на детето от раждането му. Ражда се през 1966 г. в предградието Ле Кайол, където го отглеждат родителите му. Те са марсилци по рождение, но не и по кръв. Техните родители са каталунски сепаратисти (по майчина линия) и сардинци (по бащина). Една огнена смес, която дава коктейл "Ерик" - луд и непримирим, невероятно талантлин импровизатор, артистичен, странен, различен - в живота и на терена.

На 14 години Кантона играе за местното отборче на Ле Кайол, водено от баща му. Често е вратар, точно заради поста, който е имал татко му на терена. Но повече обича да е нападател, да вкарва голове. Играе по 6-7 часа на ден, всеки ден. Какво друго да прави в махалата на Марсилия едно хлапе в края 70-те и началото на 80-те?

На 16 години вече му е тясно там, а Оксер - най-добрата футболна академия на Франция, не спи. Скаутите на този тим са прочути, те плетат мрежи из цялата страна.

Embed from Getty Images

Подписва първия си договор там, а човекът-епоха Ги Ру, който дирижира всичко в клуба, разбира какъв талант е попаднал в ръцете му.

Да отделим две изречения за Ги, ако не възразявате...

Той е треньор на Оксер от 1961-ва до 2005 г.! През цялото това време се грижи не само за първия тим, но и за академията. За тези четири десетилетия дава път във футбола на куп таланти като Кантона, Блан, Боли, Гома, Сисе, Мексес...

Та момчето от Марсилия дебютира за първия отбор през ноември 1983-а, когато е на 17 години. След това го прибират в армията, а нататък старият футболен вълк Ру вече е измислил план и е подготвил пътя му.

Дава го под наем на Мартиг във втора дивизия, като ходът не е случаен. Треньорът разбира, че тийнейджърът е влюбен в Исабел, сестра на съотборника му Бернар Ферер. Кантона не може да живее и ден, без да я вижда, а любимата му учи в градче, недалеч от Мартиг. Психология.

Вдъхновен от това, че е близо до момичето на сърцето му, с головете си Кантона спасява малкото отборче от изпадане в трета лига. След година се завръща в Оксер, вече с Изабела, която през 1987-а става негова съпруга. Първият му сезон е страхотен - 17 гола, първа повиквателна за националния отбор и попадение в дебюта му срещу Германия в контрола в Берлин. Страната вече шуми за таланта, който на 20 години обещава много големи неща.

До този момент опитният Ги Ру успява да владее лудостите на младия си нападател. Но не напълно.

Ерик отива преди един мач при фризьор в града и да обръсне главата си с прическа, наричана от французите "тройна нула" - до кожа. Фоторепортерите са шокирани на следващия ден край терена, а президентът на клуба счита това за акт на неподчинение - никой не знаел, как така!?. Треньорът Ру защитава младока: "Какво толкова е направил...?" Това не е единственият случай, в който наставникът пази гърба на своя любимец, който е буен и често изпада в проблемни ситуации.

Но всичко приключва 4 месеца по-късно, при настъпващата зима в края на 1987-а.

Първият сняг зарива тренировъчното игрище на Оксер и Ру хваща лопатата, заедно със служителите на клуба. Футболистите също слагат ботуши и тръгват да чистят - както винаги е било в малкия клуб. Там всеки е равен с другия от чистачката до голмайстора на първия тим. Но вратарят Бруно Мартини, национал и звезда, отказва. Без да каже и дума, Кантона му забива една глава в лицето, настава бой, а съотборниците им заемат позицията на Ерик в спора.

Ги Ру е доволен - това е духът на Оксер, няма звезди! В шефовете на клуба обаче остава лош привкус, защото скандалът е раздухан из медиите. И при споменатия факт, че Кантона вече е започнал да трупа скандална слава, ходът им изглежда ясен. Въпреки че според играчите на Оксер е направил най-нормалното, за да защити отборната чест и колектива.

На сцената се появява с фанфари, както често обича да го прави, Бернар Тапи. Най-актуалният човек не само във футбола на Франция през 80-те е свръхамбициозен, много богат и още по-самонадеян. И е собственик на Олимпик Марсилия. Тапи иска на всяка цена марсилецът да си дойде у дома, в набиращия сила и скорост, пълен със звезди негов отбор, който се цели във върха не само в страната, а и в Европа.

Кантона е шокиран през лятото на 1988-а, когато босът пристига с частния си самолет, за да говори лично с него за трансфер. "Каквото и да ти дават, аз ще го удвоя. Върни се в Марсилия, нали винаги това си искал!?", пламенно убеждава Тапи.

В този момент Ги Ру и шефовете на Оксер са близо до договорка с Милан, като уверяват Ерик, че това е пътят му. Там играят Ван Бастен и Гулит, отборът на Саки вече диктува модата на континента. Очевидно, трансфер в Италия, където тогава играят най-големите звезди, е верният път. Но бъдещето на френския футбол решава да чуе сърцето, а не разума. Подписва с Марсилия за 22 милиона френски франка, рекорд за футбола в страната тогава.

Това е голямата грешка на живота му, както сам признава по-късно. Или поне на първата част от кариерата. А говорим за човек, който е правил немалко грешки.

Същото лято младият талант е извел Франция до европейската титла до 21 г., като вкарва хеттрик на Англия на четвъртфинала. Звезда е, грандовете на континента го оглеждат и завиждат на Марсилия за сделката. Но знаят, че Кантона не е само футбол.

Освен нападението срещу Мартини, младата звезда до този момент два пъти е гонен от терена - и то не за безобидни неща. През декември 1985-а атакува фен на Мартиг, докато играе за същия отбор. Онзи му казва, че не се раздава достатъчно в мач за купата срещу Грасе. Ерик го гони като бойно куче, но не успява да го докопа.

През април 1988-а, току преди да завърши последния си сезон с Оксер, извършва футболно покушение на терена срещу Мишел дер Закарян от Нант в мач от първенството. Такова влизане с двата крака в коленете на съперника се вижда веднъж на десетилетие и заслужава строг тъмничен затвор. Изгонен е директно и го спасяват с полиция от гнева на феновете. Наказват го да не играе в 8 мача.

Скандален, но звезда. И вече - част от вселената Марсилия, една от перлите в короната на Тапи.

Но от деня, в който 22-годишният "наперен милионер, по-добър от всички останали във Франция" (по неговите собствени думи тогава) влиза в съблекалнята на Олимпик, нещата не потръгват. Ерик няма свободата, която винаги е искал да има. Заобиколен е от големи звезди и изведнъж е в нова позиция - вече не е тарторът на отбора, както е било в Оксер.

Отношенията му с агитката на "Велодром" също са странни. Приет като "брат" заради произхода си и корените в Ле Кайол, Ерик бързо започва да се струва твърде надут и самоуверен на марсилци. А те искат отдадени на каузата типове, страст, тичане до изнемога и битка до кръв. В първите няколко мача е аплодиран горещо, после се чуват освирквания. Всичко това изнервя нападателя.

Започва и да остава на скамейката, а в телевизионно интервю нарича националния треньор Анри Мишел "торба с л...а", след като селекционерът не го вика за мач с Чехословакия. Изхвърлят го за година от отбора на "петлите".

Embed from Getty Images

Но най-големият удар, който променя всичко за него в Марсилия, идва на една контрола в Седан през януари 1989-а. Мачът е благотворителен, съперник е Торпедо Москва, а приходите трябва да идат в помощ на хилядите пострадали от тежко земетресение в Армения. Ерик едва си седи на краката, толкова е замръзнал терена. Температурите са много ниски, на него не му е до футбол в това време, ядосва се на всяко нескопосано отиграване на ужасния терен.

Всички падат и стават комично, а треньорът Жерар Жили решава, че Кантона мрънка твърде много и го сменя. Голяма грешка. Нападателят полудява, съблича фланелката на Марсилия, за която е мечтал от дете, и я хвърля на терена. Пред камерите на националната телевизия, която предава мача - нищо, че е контролен.

Скандалът е огромен. Тапи, този "малък демон", както го нарича Кантона и до днес, решава - това леке веднага да се маха от отбора. За часове е оформена сделка и го пращат под наем в Бордо до лятото. Босът на Марсилия мисли, че ще пречупи Ерик като го вкара в тим, който има големи проблеми в класирането и е на нож с феновете. Смята, че там ще му натрият носа и самочувствието на този нахалник ще се изпари.

Embed from Getty Images

Но Канто намира мястото си и за три месеца и половина вкарва 6 гола и дава още толкова асистенции. Изведнъж отново е играчът от Оксер.

Разбира се чудесно с Клайв Алън, който играе на върха на атаката. Англичанинът го нарича "кондуктор", който прави играта на отбора. Двамата, между другото, остават добри приятели и до днес.

Феновете и Канто се харесват в Бордо, но през лятото опитите на президента Клод Бес да го купи за постоянно удрят на камък. Тапи не желае Ерик да е щастлив, не му е простил за стореното. И въпреки желанието му го преотстъпва на друг отбор - Монпелие.

Но и този път му прави услуга. Талантът процъфтява и там, защото отново е свободен. В партньорство с приятеля му от юношеските години Стефан Паел, който води атаката, Кантона прави чудеса през сезон 1989-90 г. Треньор е Еме Жаке, който после поема Франция и става световен шампион през 1998-а с "петлите".

В града преди сезона са разтревожени - клубът има финансови проблеми с данъчните. На хартия, спортно-технически, нещата изглеждат великолепно. Лоран Блан в защита - вече оформящ се като лидер и бъдеща звезда, колумбийският плеймейкър и ексцентрик Карлос Валдерама в халфовата линия, а в атака - Стеф и Канто, както ги кръщават вестниците във Франция.

Но нещата не потръгват веднага. Лудият президент Лулу Николен налива масло в огъня, като натоварва отбора с очаквания едва ли не за титла. А през февруари тимът е в средата на таблицата и Жаке е уволнен. Куриозно, двамата с Ерик не са в добри отношения още тогава, а през 1995-а именно този наставник зачерква играча и в националния и прекратява кариерата му за Франция след наказанието, дошло заради инцидента на мача с Кристъл Палас. Но това е друга история, а сега - обратно в Монпелие.

Embed from Getty Images

Идва Мишел Мези, южняк с гореща кръв и топло сърце, който веднага се спогажда отлично с Кантона. И нападателят заиграва страхотно до края на сезона. През май той вече има 22 гола във всички турнири и се готви за финал за Купата на Франция срещу Расинг (Париж).

В 5 часа сутринта на 3 юни 1990-а Ерик Кантона държи в ръце трофея в заведение, недалеч от "Шанз-Елизе" и пее с отбора. След 2:1 с продължения, 24-годишният щурак е спечелил първата си "истинска" купа в кариерата. Води се шампион и за предишния сезон с Марсилия, но не го смята за свой успех, тъй като не играе в тима през втората половина от първенството.

До него на масата на купона е Жан-Клод Лемот, бранител на Монпелие, който... вече е забравил за инцидента. А, да - за малко да пропуснем инцидента.

Разбира се, това няма да е Кантона, ако мине без поне един скандал във всеки отбор. На почивката на мач в Лил по-рано през сезона, в съблекалнята се изправя Лемот и крещи - нападателите не могат да вкарат, а съперникът е отбелязал с единственото си положение. Към него полита обувка, която му сцепва устата.

Кой я е хвърлил ли? Глупав въпрос. Двамата се спречкват, но до финала за Купата вече отдавна всичко е забравено.

През лятото на 1990-а Тапи решава, че е време да върне скъпия си изгнаник обратно в Марсилия. Началото на сезона е убийствено - под ръководството на треньора Франц Бекенбауер, нападателят забива 8 гола в първите 15 мача и се разбира отлично с партньора си Жан-Пиер Папен. Но през октомври в Брест се намесва съдбата, под формата на камерунския бранител Расин Кане, който влиза ужасно в краката на Канто. Увредени връзки на коляното и 4 месеца почивка.

Завръщането е трудно, защото след Нова година начело на Марсилия е нов човек - Раймон Гьоталс. Бекенбауер, който работи много добре с Ерик, е уволнен. Изправил се е срещу Тапи с директни критики за начина, по който се управлява клуба.

Кантона не може да намери титулярно място. Крис Уодъл, Папен, Абеди Пеле - това е триото в атака. Ерик дори не пътува за финала в турнира на шампионите, който Марсилия губи с дузпи от Цървена звезда. Не попада в групата...

И това е сигналът, че авантюрата с клуба на дома и сърцето му трябва да приключи.

През лятото решението е лесно - преминава в Ним, независимо, че отборът не е амбициозен. Там треньор е Мези, с когото остават приятели от триумфалния сезон с Монпелие. Но играта не върви, тимът е слабичък, а резултатите - посредствени. Както обикновено, това изнервя Кантона.

И Ерик изригва като Везувий. В един от мачовете, при съдийско решение, което му се струва несправедливо, хваща топката с ръце и я хвърля по рефера. Не по посока, а директно в него, съвсем умишлено, че и го уцелва. Изгонването е най-малкото наказание, разбира се. На излизане от терена размахва средни пръсти към публиката, напълно обезумял.

Вестниците пишат за санкция от 6 месеца до година. Кантона е разпънат на кръст, наричат го "скандален", "глупав" и "вечен антигерой".

И дисциплинарната комисия на Френската федерация привиква Ерик за обяснение. Той слуша поучителните им слова няколко минути, след което взима думата и нарича поотделно всички членове на комисията с думата "идиот". Без да промени интонацията и изражението на лицето си. Наказват го за 2 месеца, а медиите го сриват със земята.

И пак, ей така - без емоции и драми, без да промени и с една октава гласа си, Кантона обявява, че се отказва от футбола. Датата е 16 декември 1991-ва, а талантът е само на 25 години. Излиза и казва - стига толкова. После слага слънчевите си очила, надява дънковото яке върху раздърпаната тениска и излиза от пресконференцията. Ето това вече е неочаквано.

Embed from Getty Images

Мишел Платини, тогава начело на националния тим, е в шок. Той разбира какво губи френският футбол от такъв ход. И първи търси контакт с Кантона.

Най-голям обаче е приносът на Жерар Улие, който по това време е координатор на националните отбори. Той изкарва часове в убеждаване на Ерик, че трябва да напусне страната и да играе в Англия.

"Това ще е най-добрата терапия за теб, там ще изпиташ отново удоволствие от играта, далеч от тези глупости тук", казва му.

И Канто усеща, че е прав.

"Благодарение на него се върнах на терена", казва Ерик години по-късно.

Улие се обажда на приятеля си Тревър Франсис, който е мениджър на Шефийлд Уензди - в този момент доста силен тим от елита в Англия. И урежда Кантона да иде на проби, за да видят, че е в кондиция и пълен с желание за игра.

Седмица по-рано Платини говори лично с Греъм Сунес, като предлага таланта на Ливърпул. Но шотландският мениджър в този момент има Йън Ръш, рекордната покупка Дийн Соундърс и Рони Розентал. Не вижда нужда от още нападатели.

Уензди също не привлича Кантона, но докато французинът е в Йоркшир, Улие успява да се свърже с Хауърд Уилкинсън и трансферът става в Лийдс.

Останалото, както казват, е история. Титла с отбора на Уилкинсън, след това трансфер в Манчестър Юнайтед и величие - четири титли за пет години, хегемония в новосъздадената Висша лига и статут на идол.

Но френският период на Кантона изобщо не е безинтересен и безавариен, в което би следвало да убеждават и тези редове. Освен две титли с Марсилия (не си ги брои дори, защато е обиден на клуба), купа с Монпелие, незабравимите уроци на "татко му" Ги Ру, тази част от кариерата на Ерик е богата на скандали, бой със съотборници, отказване от футбола на 25... Никаква скука.

Необходимо е да добавим, че този футболен артист се оттегли от играта окончателно през май 1998-а, преди да е навършил 32 години. На върха на славата си.

И го направи, за да потърси кариера в киното. И там успя, а после стана и режисьор, след като се реализира като актьор. Е, да - не е световна суперзвезда, какъвто бе на терена. Но си остана непредвидим, ексцентричен, различен и най-важното - неподправен.

Ерик с каталунската, сардинска и марсилска кръв, който никога с нищо не се примири.