"Той познаваше семействата на всички ни... по имена. Тези малки неща те карат да минеш през тухлена стена за него. Това е много важно нещо за един мениджър - той е като социален работник".

Думите са на бившия защитник на Манчестър Юнайтед Рио Фърдинанд и е съвършено ясно кога описват - легендарния треньор сър Алекс Фъргюсън.

Фърги, както е наричан от най-близките си, днес навършва 79 години. Живее спокоен живот в дома си в Манчестър със съпругата си Кати и от време на време посещава мачовете на отбора, който изгради като голям шампион. Сяда на "Олд Трафорд" и срещу себе си вижда трибуната, която носи неговото име. Преди три години уплаши света като направи мозъчен кръвоизлив и бе опериран цяла нощ в болница в града, но от тогава здравето му е отлично.

Вероятно никой треньор не е давал повече на един отбор, колкото Фъргюсън даде на Юнайтед в периода между 1986-а и 2013-а. За това и е смятан от мнозина за най-великия в професията за всички времена. За 27 години начело, изведе отбора в 1498 мача и спечели 38 трофея. Сред тях 2 пъти Шампионска лига, 13 пъти Висшата лига и пет пъти Купата на ФА.

Сър Алекс е уникален сам по себе си в света на футбола по една конкретна причина и точно тя му донесе всичките тези успехи. В една различна епоха той успяваше да всява страх в своите подчинени - футболистите. Подобно нещо в съвременната игра е абсолютно невъзможно. Сега скъпоплатените играчи командват парада и се раздават само, когато те намерят за добре.

Снимка: Getty Images

Ако Фърги не виждаше в някого пределна мотивация - или клетникът търпеше киселия шотландски гняв, или директно биваше изгонен от отбора независимо от статута си. Дейвид Бекъм през 2003-а бе такъв пример.

"Определено имаше страх за нас, особено в ранните му години. Фърги омекна с напредването на възрастта, но не много. В първите му години младите играчи чуваха онова негово покашляне. Ако го чуеш на тренировка, се обръщаш на другата страна. Ако си на 18, 19 или 20 години, не искаш да се срещате oчи в очи, защото не знаеш в какво настроение ще го хванеш. Така че определено имаше страх, но винаги и уважение, независимо дали ще ти се скара.

Аз на няколко пъти съм влизал в конфликт с него. Шест или седем пъти в кариерата си съм бил глобяван с двуседмична заплата, защото съм му отговарял. Към края на кариерата ми той ми каза, че това му е харесвало, защото е означавало, че ми пука. Той ще продължи да те глобява, но за да покаже, че е шефът. Харесваше му играчите да спорят с него, стига да не прекрачат границата. Хубавото бе, че на следващия ден всичко е забравено", казва Райън Гигс, чиято кариера изцяло премина в Юнайтед под ръководството на Фъргюсън.

Големият шотландец беше обожаван от приближените си играчи и треньори, и в същото време презиран и мразен от съперниците. Това бе красноречиво доказателство, че си върши работата прекрасно.

Дори Димитър Бербатов, който имаше основание да се сърди на легендарния треньор, говори с огромно уважение за него. Фърги реши да не включи в състава си българина за финала на Шампионска лига през 2011-а, но после имаше достойнството да си признае, че е сгрешил. Бе най-инатият и упорит наставник, който ще срещнете по английските терени, но винаги е приемал пораженията и неуспехите с чест.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

А такива почти нямаше във Висшата лига. Манчестър Юнайтед на Фъргюсън никога не падна под трета позиция в крайното класиране. 13 пъти шампион, пет пъти вицешампион и само три пъти "бронзов медалист". За сравнение - след напускането му през 2013-а, когато пак вдигна трофея над главата си и се оттегли на върха, "червените дяволи" завършиха седми, четвърти, пети и на два пъти шести. По-голямо доказателство на влиянието на един човек върху конкретен отбор трудно може да се намери.

Мениджърът Фъргюсън бе уникален и с това, че се превърна в институция. Той бе Манчестър Юнайтед. Ако по време на неговия период, се окажеш в базата на отбора, независимо дали си футболист, чистач или просто гост, трябва да го срещнеш. Трябва да размените думи и да получиш одобрението му. Ако си чужденец, може да не разбереш напълно какво ти казва заради изявения му шотландски акцент, но преживяването винаги си струва и си тръгваш с чувството, че си срещнал велика личност.

След края на ерата "Фъргюсън", епохалният мениджър нито веднъж не си позволи да отправи критики към когото и да е в клуба. С видимо разочарование и понякога прокрадващ се израз на отегчение, камерите го следят на трибуните при поредна домакинска издънка на Юнайтед. Легендарните играчи на клуба, които той изгради като такива, редовно сипят огън и жупел в медийното пространство за настоящия състав, но от него няма да чуете такова нещо. А реално може да си позволи да каже каквото си пожелае, защото няма по-голям от него в този клуб.

Ако чисто теоретично, макар и невъзможно, Фъргюсън се върне начело на Юнайтед в момента, той може да го изведе до още трофеи. Защото няма футболист, който да е безразличен към човека-институция.

Някак символично е, че именно играч, който дълги години бе под ръководството на Сър Алекс, в момента приближи Юнайтед до върха на класирането. "Червените дяволи" на Оле Гунар Солскяр са на три точки от лидера Ливърпул и на "Олд Трафорд" дори се прокрадват надежди за титлата, която би била 21-ва в историята на клуба. Норвежецът бе протеже на Фърги като футболист, тъй като споделяше всички негови добродетели - себераздаване, чест и поставяне на отбора винаги пред индивидуалността. Сегашният наставник на "дяволите", който в активните си години беше наричан "убиец с бебешко лице", в продължение на години стоеше на резервната скамейка без да гъкне. Сега отново е на нея с ясното съзнание, че никой не може да влезе в обувките на големия шотландец.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

За финал, нека си припомним някои от култовите изказвания на рожденика Сър Алекс Фъргюсън:

"Казвам на играчите, че автобусът продължава да се движи. Клубът трябва да прогресира. Автобусът няма да ги чака. Казвам им да се качват."

"Инцидентът беше лудост. Ако опитам милион пъти, няма да мога да го повторя. Ако можех, щях да продължа да съм футболист" - описание на момента, в който Фъргюсън уцели главата на Бекъм с футболна обувка.

"Този тип е роден в засада!" - думите са за легендарния нападател на Милан Филипо Индзаги.

"Помня, когато го видях за първи път. Беше на 13 и изглеждаше като кокер шпаньол, който преследва парче хартия" - описание за младия Райън Гигс.

"Казват, че той е интелигентен, нали? Защото говорил пет езика! В отбора имам 15-годишно момче от Кот д'Ивоар, което също говори пет езика!" - Фъргюсън с изказване за историческия си съперник Арсен Венгер.

"Когато италианците кажат, че това са спагети, проверявам под соса. Те са майстори на заблудата."

"Никога през живота си не съм играл за равенство."

"Ако някога е имало играч, който е създаден за Юнайтед, това е Ерик Кантона. Той пъчи гърди, вдига глава, оглежда около себе си и сякаш пита: Аз съм Кантона. А ти колко си голям? Достатъчно голям ли си за мен?"

 

Снимка: Getty Images