Кое е спортното чудо на XX век? Въпрос, който има повече от един отговор, може би...

Дали победата на Западна Германия над Унгария в Берн на футболния Монидиал, когато отборът с Пушкаш и маджарите е считан за непобедим?

Скокът на Биймън?

Недостигнатият още рекорд на Стефка Костадинова?

Вероятно мнения по темата може да има всякакви. Но е ясно за кое събитие в спорта е измислен, повтарян и наложен като по дефиниция изразът "Чудото на леда".

Случи се точно преди 40 години, на 22 февруари 1980-та.

Да започнем оттам, че това са времена, в които олимпийският златен медал по хокей на лед не се дискутира като адрес.

Ще бъдем малко отегчителни, но наложително изчерпателни като за случая точни и педантични в цифрите. СССР печели шест от седемте олимпийски титли по хокей между 1964 и 1988 г. Само веднъж не успява.

Embed from Getty Images

В същия период на нечувана доминация, суперотборите с червени пуловери взимат златото в 17 от 24 издания на Световните първенства. В повечето случаи - безапелационно и със задушаващо превъзходство.

Но именно за едничкия златен олимпийски медал в този период, който не отиде на гърдите на тези хокейни терминатори, ще ще стане дума тук. Игрите са от 1980 г. в Лейк Плесид, щата Ню Йорк. Съединени американски щати.

Да, това е само спорт. Но който и да ви каже, че няма политика в онези спортни гладиаторски сблъсъци през годините на Студената война, ще поспести от истината. Разбира се, че е политика, наред с чисто спортните драми.

СССР отива на игрите в Лейк Плесид като абсолютен фаворит за хокейното злато. Това е изумителен отбор, воден от Третяк, Харламов, Фетисов, Касатонов, Крутов, Макаров, Стариков и Михайлов. Вероятно - най-силният сбор от играчи, обличал червения екип. Поколение, което мачка безпощадно по ледените пързалки на света.

Преди турнира, балансът от мачовете на СССР със САЩ за две десетилетия е потресаващ. 12 победи и 0 загуби. 117:26 голова разлика, независимо, че някои от срещите са в турнири като Канада Къп. Там, например през 1976-а, звездите от Националната хокейна лига са размазани от съветската машина с 2:9.

Незнайно защо при гореспоменатите статистики, американският хокеен съюз решава да направи последния подгряващ мач преди игрите в Лейк Плесид именно срещу този съперник. Пред пълните трибуни на "Медисън Скуеър Гардън", гледката е грозна за домакините - 3:10 за СССР.

В Щатите няма никакви очаквания към отбора на игрите, освен пропагандните до голяма степен и патриотични надъхвания, че "това е изключително важна битка на родна земя". Също както в Москва се пише, че "точно на тези игри златото е безалтернативно". Типично за годините на Желязна завеса, Студена война и антиамериканска/антисъветска пропаганда. Спортното поле е чудесно място за победа в тези години.

Но, реално - как да се чака САЩ да бие СССР на леда в този момент, когато съставът е само от колежани - най-млад в историята на американския тим на олимпиади? А насреща е страшилище върху кънки!

Важен детайл - играчите в съветския отбор са професионалисти, разбира се, но са вписани като аматьори в картотеките им. Те работят в различни ведомства и заводи (работят, тоест - водят се на щат там), за да имат право да се състезават и на олимпийския лед. Дълги години това е оспорвано от американци и канадци като практика.

Треньорът на Щатите Хърб Брукс събира отбор след дълги пресявки през есента на 1979-а. В крайния списък с 20 играчи има само един, който е записал участие на предишната Олимпиада в Инсбрук - Бъз Шнайдер. Останалите са надежди, които са следени от отбори от НХЛ и имат големи качества и потенциал, но още играят на ниво университетски лиги преди професионалния спорт. Или в дублиращи състави на тимовете от НХЛ, в най-добрия случай. Средната им възраст е 22.1 години.

Напрежението в Лейк Плесид е на ниво, малко по-различно от спортното. На същия 9 февруари, когато в Ню Йорк съветският тим гази с 10:3 американците в проверката преди Олимпиадата, президентът Джими Картър официализира идеята САЩ да бойкотират летните игри през същата година в Москва. Ясно - това не се приема никак добре и без критики на Изток...

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Поне по отношение на хокея, проблеми не би трябвало да има за фаворита. Той започва битките в груповата фаза с 16:0 над Япония и 17:4 срещу Нидерландия. След това се разхождат за 8:1 над Полша и 4:2 над Финландия. В считания за дерби на групата сблъсък с Канада, СССР бие с 6:4.

Американците тръгват с 2:2 срещу Швеция, като този резултат се оказва ключов. Той е спасен с гол 27 секунди преди края, когато вратарят Джим Крейг е изваден за сметка на шести играч. Следва гръмко 7:3 над Чехословакия, а нататък мачовете са далеч по-лесни - 5:1 срещу Норвегия, 7:2 с Румъния и 4:2 над ФРГ. И двата отбора са във финалния рунд.

На 22 февруари е време за решаваща битка - САЩ срещу СССР. Двата първи тима от всяка група се срещат, като резултатите им се зачитат само срещу другия от предварителната група, който е стигнал финалите. Тоест - съветският тим има една победа над Финландия, а домакините - реми с шведите. Това е карето.

Щатите трябва да победят СССР, за да имат шанс за златото. И Чудото става, напук на всякакви очаквания, логика и прогнози. Давид побеждава Голиат, ако не ви е омръзнало да го чувате като клише.

В този ден червената машина не е достатъчно ефективна. Тя отправя 54 удара към вратата на Крейг, който е абсолютният герой. Американците имат 16, но вкарват четири пъти. Шайбата влиза в тяхната врата само три пъти. 4:3 за аутсайдера.

Много малки детайли и до днес се смятат за решаващи. Крутов открива рано-рано, но Шнайдер изравнява. Макаров отново извежда фаворитите напред, за да дойде гол на неопитния нападател на Университета в Уисконсин Марк Джонсън, който вкарва 1 секунда преди края на първата третина и променя изцяло настроението в залата. Публиката вече вярва в чудеса.

На старта на втората част - сензация. На вратата на СССР не е Третяк, а Мишкин. Според журналисти от Москва, очевидци на игрите, в отбора се е усещало, че митичният страж е неуверен в себе си.

При гола на американците остава съмнение, че третината е завършила преди удара. Треньорът на гостите Виктор Тихонов оспорва и получава наказание - за началото на част №2 СССР излиза с един играч по-малко в първите 2 минути.

И - изненадващо - без Третяк, който е сбъркал за гола. Голяма грешка, както я отчита впоследствие треньорът на съветския тим.

Не, че отнема дълго неговият отбор пак да поведе... Малцев прави 3:2 и третата част идва при преднина на фаворита.

В съблекалнята Хърб Брукс предприема отчаяни мерки. Показва отново телеграмите и картичките, които американският тим е получавал в дните преди мача. От цялата страна те пристигат, за да пожелаят успех. Наставникът ги припомня на играчите.

"Вярвате ли в чудеса?", пита ги треньорът. Отговорът не е кой знае колко уверен, но все пак надеждата остава. 12 минути преди края пак Джонсън изравнява, а секунди по-късно идва моментът на капитана Майкъл Ируционе. 4:3!

Какво се случва в последните 10 минути, може всеки да види от видеата, които повтарят изцяло мача. Има ги в платформата за видеосподеляне YouTube. Шайбата не влиза някак в мрежата на американците, които трудно напускат зоната си.

В последните секунди коментаторът Ал Майкълс вика: "Вярвате ли в чудеса!?", сякаш знаел какво е казал Брукс на отбора си в съблекалнята. И чудото става.

Щатите трябва да победят и Финландия в последния мач, за да станат първи. Те го правят с 4:2, което обезсмисля победата на СССР с 9:2 над Швеция. С 5 т. от финалния рунд, домакините взимат златото, а за единствен път от 7 олимпийски турнира между 1964-а и 1988 г., среброто пътува за Москва.

Куриозно, голът 27 секунди преди края срещу Швеция в първия мач от групата, е с решаваща тежест за новите шампиони. Без него те биха загубили титлата по голова разлика, независимо от успеха над СССР.

Днес залата в Лейк Плесид нашепва тайните от онзи паметен, необясним за мнозина и днес ден. Тя носи името на Хърб Брукс, треньорът на отбора-чудотворец. Той почина на 66 г. в катастрофа, след като заспа на волана на автомобила си, прибирайки се само от поредния хокеен мач през 2003 г. Година по-рано води американския отбор до олимпийско сребро, вече в състав, пълен с играчи от НХЛ.

Героите от онзи отбор на Щатите правят чудесна кариера, въпреки че до 22 февруари 1980 г. ги знаят само най-близките до хокея в страната. Цели 13 от 20-те в състава на Брукс стигат до НХЛ и петима от тях минават 500 мача в лигата. Трима стигат кота 1000.

Любопитна е съдбата на тримата големи герои. Авторът на гола на победата Ируционе се отказва от активна кариера, въпреки че е само на 25 г. Казва, че е постигнал всичко в хокея. Занимава се с трениране на детски отбори и е често канен коментатор и анализатор на телевизиите за мачове.

Марк Джонсън, който бележи два пъти на паметния мач срещу СССР, играе 11 сезона в НХЛ и веднъж попада в Мача на звездите. Не стига до нито една титла.

Вратарят-крепост Крейг изиграва едва 30 мача в НХЛ, преди да се откаже през 1984-а. Най-славна кариера записва Кен Мороу, който вдига Купа "Стенли" месеци след Чудото на леда, вече като играч на Ню Йорк Айлъндърс. Прави го още три пъти в следващите години.

Съветските звезди дълго не могат да се отърсят от шока, а в Москва критиките са огромни. Разбира се, остава горчилката, особено в по-възрастните играчи. Третяк дълго се сърди на Тихонов, след като е сменен на финала по решение на треньора.

Отговорът на отбора-машина е да спечели следващите три поредни Световни титли, както и двете олимпийски злата в Сараево и Калгари.

Но остава разочарованието, че е изпусната титлата в Лейк Плесид, когато превъзходството на тима над съперниците е било не по-малко отчетливо.

За САЩ това е Чудо на леда, за него се писаха книги и снимаха филми. То дава повод за единствената в история корица на списанието "Sports Illustrated", която няма заглавие. Просто триумфална снимка на празнуващите играчи на леда и едно американско знаме, "забито" в главата на изданието.

Победа, която излиза извън спортните рамки. Както и - от другата гледна точка - поражение, което боли много повече от една загуба на хокей.

 

Снимка: Getty Images/Guliver Photos