В рамките на два дни в края на октомври двата гранда Левски и ЦСКА, както и шампионът Лудогорец, осовободиха своите треньори. 

И докато в Левски и ЦСКА периодите с временен наставник бяха кратки, то в Лудогорец той продължи до края на годината. Това обаче се промени вчера, когато разградчани обявиха непознатото за нас име на литовеца Валдас Дамбраускас.

Така през 2021-а трите водещи тима у нас ще имат чуждестранни треньори. А това прави доста вероятно и двата големи трофея - титлата и купата на България, да идат в ръцете не на български треньори.

И докато Бруно Акрапович и Славиша Стоянович са добре познати на българския фен, то работата на никога не игралия профеисонален футбол Дамраускас все още е загадка.

Естествено, че това в никакъв случай не е решителен фактор за това дали един треньор може да е успешен или не. Не един и два са примерите от Европа, но пък привличането на тотално непознаващ обстановката у нас човек винаги е рискован ход. Именно заради това чуждестранните треньори в нашия футбол не са чак толкова често срещан ход на собствениците, дори в моменти, когато в състава им е имало повече чужденци от българи.

Все пак чуждестранните треньори имат своето сериозно място в родната футболна история, а някои от тях имат и сериозни успехи. Не е за пренебрегване фактът, че 10 от шампионските титли на България са спечелени именно от треньори чужденци. Футболната игра в България е донесена отвън и е ясно защо още от зората на първенствата у нас доста отбори залагат именно на такива наставници.

Не е случаен фактът, че немският работник в търговска компания във Варна - Ернст Мург, извежда Владислав (днес Черно море) до титлите през 1925-а и 1926-а. Първите два български шампионата по фтубол. Три години по-рано пък Левски назначава руският белогвардеец Михаил Борисов, който се превръща в първият платен треньор у нас.

Чужденец е и първият ни национален селекционер - австриецът Леополд Нич. А този човек в никкаъв случай не е случайно попаднал у нас ентусиаст. Той е легенда на Рапид (Виена) като футболист и се нагърбва със задачата да води България на Олимпиадата в Париж (1924), на която губим мача си срещу Ирландия с 0:1.

Десетилетие по-късно този човек поема любимия си Рапид и го извежда до титла и Купа на Германия. По времето, когаот Австрия е под контрола на Третия райх, воденият от Нич отбор на Рапид печели титлата след финал срещу Шалке, по това време смятан за любим и облагодетелстван отбор от страна на Адолф Хитлер.

Чужденци са първите футболни треньори у нас и може би няма нищо странно, че почти век по-късно, двата ни гранд, както и шампионът, отново залагат на такива специалисти. Но кои са най-успешните сред тях - тези, които историята ще помни?

Вече споменахме немеца Ернст Мург, който все пак има две титли на страната, а и това са първите две титли изобщо. Единственият друг чужденец с две титли, е може би и най-успешният чужд треньор в родния футбол - Рудолф Витлачил.

Той пристига като треньор на Левски през 1964-а, само няколко месеца, след като извежда Чехословакия до финал на Олимпиада. Две години по-рано води страната във финала на Световното първенство в Чили, загубен от Бразилия с 3:1. През 1960-а също така извежда Чехословакия до полуфинал на Европейско. Веднага печели титла с Левски, а паралелно с това класира страната ни на Мондиал 1966.

От 12-те национални селекционера, които България има през годините, Рудолф Витлачил е единственият, който постига съществен успех, а това е класирането ни на голям форум. След две години в Австрия, където печели две титли с Рапид, той се завръща у нас, за да стане още веднъж шампион с Левски. Успехите му, а и влиянието му върху футбола у нас по онова време го правят безспорно най-успешният чуждестранен треньор у нас.

Неговият сънародник Павел Върба стана шампион на България 50 години след титлата на Витлачил - през миналото лято.

Опитите му за подновяване на разградчани обаче не се харесаха на шефовете, които явно очакваха по-бързи резултати, заради което Върба се раздели с поста си.

Снимка: Bulphoto

Все пак той ще остане в историята заедно с хора като Ференц Фан, който печели титлата с варнеския Спартак през 1932-а, както и Рижо Шомлай, който го прави с Левски през 1949-а.

И докато преди 80-те у нас чуждите треньори са предимно от Централна Европа, то в последнтие десетилетия тенденцията е друга - да се залага на имена от бивша Югославия. Така идват имена като Люпко Петрович, Миодраг Йешич и Славолюб Муслин. Всичките, оставили следа във футбола ни. Към това число задължително трябва да прибавим и настоящия треньор на ЦСКА - Бруно Акрапович.

Люпко Петрович идва у нас в началото на века като легендарния треньор, извел Цървена Звезда до трофея от КЕШ през 1991-а. Той веднага извежда Левски до титлата, а това не е краят на българсите му приключения. На три пъти води Литекс, като печели Купата на България с "оранжевите" през 2004-а. През 2016-а се завръща за втори път в Левски, а две години по-късно пък започва работа в ЦСКА.

Първо беше консултант, после за кратко и треньор в сянка, но Люпко със сигурност е от тези, оставили диря в родния футбол.

Снимка: Bulphoto

Такава оставиха и сънародниците му Славолюб Муслин и Миодраг Йешич. Първият изведе Левски до дубъл през 2002-ра. Вторият донесе 30-ата титла на ЦСКА през 2005-а. Година по-късно спечели Купата на България с "червените", а го направи и с тима на Литекс през 2008 г.

В списъка с успешните чужденци попада и Бруно Акрапович. Босненецът, който е възпитаник на немската школа в треньорството, бе приет доста скептично и подложен на много критики в пловдивския Локомотив при пристигането си. Пред два месеца обаче той напусна тима с две поредни спечелени Купи на България зад себе си. Нещо, което изглеждаше немислимо. Освен това сглоби отбор, който с пъти по-малък бюджет от конкурентите не само им се противопоставяше, а също така ги побеждаваше и надиграваше.

Сега Акрапович прие предизвикателството ЦСКА, като вече стартира с историческа победа над Рома и добри резултати в първенството. Взе и дебютното си дерби срещу Левски.

Снимка: БТА

Преди двете Купи на Акрапович, такава спечели и Златомир Загорчич (със Славия срещу Левски), който подобно на босненския си колега, не влезе във финала като фаворит, но си тръгна от него с трофей в ръка.

Винаги обаче можем да посочим и тези, които не успяха. Ако трябва да говорим за имена от световна величина, това е определено е Лотар Матеус. Немската легенда сякаш трябваше да измъкне националния ни отбор от затъването, но сякаш накрая се оказа, че вредите от него бяха повече от ползите.

ЦСКА си изпати с избора на Милош Крушчич през миналия сезон. Голямо име като Луиджи Симони също не успя да остави следа, а в това число влиза румънците Йоан Андоне и Едуард Йорданесу, ексцентричният сърбо-англичанин Нестор Ел Маестро, както и македонците Гьоко Хаджиевски и Георге Йовановски.

С огромни очаквания в Левски пък пристигна италианецът Делио Роси, но освен неатрактивния футбол на отбора му, той загуби и финал за Купата срещу Славия. Едва ли много от вас си спомнят за странния избор на име Хосе Мурсия, който дойде тотално да преобрази Левски като клуб, но бързо стегна багажа след серия антирекорди (отиде си след 3 кръга).

Без успех на "Герена" бе сърбинът Радко Достанич, както и сънародникът му Славиша Йоканович, който обаче по-нататък в кариерата си на два пъти класира английски тимове във Висшата лига (Уотфорд и Фулъм).

Може би кадрите на бивша Югославия имат предимство пред другите си чуждестранни колеги по простата прична, че манталитетът и футболната действителност са сходни. Не е нужна голяма адаптация към особеностите на родната "фауна" в играта. Почти няма и езикова бариера.

В този прочит, човек като Валдас Дамбраускас винаги е рискован ход, а в Разград вече си патиха от такива. Помним краткия и печален престой на португалеца Бруно Рибейро и бразилеца Пауло Аутуори. А вторият пристигна с доста впечатляваща визитка.

А и странното в случая бяха двете крайности във вариантите за нов треньор. От едната страна бе готовност да се даде рекордна заплата на едно от най-доказаните имена в България - Станимир Стоилов, а от друга - съвсем непознат чужденец. След отказа на Стоилов се появи тотално новото за българския футбол литовско име, което няма да може да си позволи комфорта на хора, които идват у нас с визитки и шампионски титли зад гърба си.

И така - напролет Лудогорец, ЦСКА и Левски ще са с чуждестранни треньори. Един от тях вече е печелил трофеи в България - Акрапович има цели три за 3 години. Стоянович е наясно къде е, няма нужда от адаптация, а и не е вече ново име за футбола у нас. Третият е енигма.

Извън тези три тима, Берое, Локомотив (Пд), Арда, Черно море и новакът ЦСКА 1948 - отборите с амбиции за първата шестица, са с български наставници. Намиращите се по-долу в таблицата Ботев (Вр), Етър, Царско село и Монтана - също. Ситуацията около Ботев (Пд) още е неясна и не се знае кой ще е треньор, а Славия е четвъртият отбор в елита ни с наставник - легионер (руснакът Тарханов).

Чуждестранен треньор имаме дори във Втора лига - Уорън Фийни от Северна Ирландия води лидера Пирин.

Снимка: Bulphoto