Едно 22-годишно американско момче отпразнува бронзовото си отличие в слупстайл сноуборда в Милано-Кортина така, сякаш е спечелил олимпийската титла. Разбира се, това да се качиш на почетната стълбичка на Олимпиада и да получиш медал, е постижение и изживяване, което остава за цял живот.

Но при Джейк Кантър е с още по-голяма стойност. Във вторник вечер сноубордът му помогна да запише името си в историята.

Преди девет години обаче сноубордът го изправи на ръба между живота и смъртта. Защото преди девет години, 13-годишният по онова време хлапак, прекарва близо седмица в кома след инцидент, който няма нищо общо с любимия му спорт, превърнал се в професия и осигурил му световна слава.

Тогава Джейк посещава паркт с батути, където за нещастие друго дете го удря в главата, прескачайки от трамплин на трамплин. Резултатът от удара глава в глава? Мозъчна травма. Четири фрактури на черепа. Изтичане на мозъчно-гръбначна течност. Менингит. Четири операции и загуба на слуха в едното ухо.

Години след това майка му Триша признава, че за малко да го загубят. А самият Джейк е смятал, че умира. Научава се да говори и да ходи отначало. И когато осъзнава, че няма да умре, идва и резонният въпрос.

"Кога мога да карам сноуборд отново?".

Буквално извървява дългия път от нулата до върха. Майка му добавя, че сноубордът е бил най-силната рехабилитация за момчето ѝ, което днес гордо може да се нарече олимпийски медалист.

Самият Джейк обича да казва, че е привилегия да усеща напрежение.

"Обичам напрежението. Прави ме щастлив", казва пресният бронзов медалист, който преди последния си опит е девети в класирането. А големият триумф не идва без вече споменатото напрежение.

Той стана трети с оценка от 79.36 точки. По-добре от него се представиха само Су Иймин от Китай (злато) и Тайга Хасегауа (Япония), завършил със среброто.

Снимка: Getty Images

Проблемът е, че след него има още седем сноубордисти и чакането е убийствено. Напрежението също. Първите трима остават зад него, а след това още двама повтарят упражнението. Остават двукратния световен шампион Маркус Клевеланд от Норвегия, за чиято оценка съдиите се бавят неимоверно много.

Повече от три минути по-късно Кантър си отдъхва. Още е трети. А последният участник Дейн Мензийс от Нова Зеландия също не успява да го измести след грешка.

"Не вярвах какво се случва. Нямам думи, с които да опиша това, което се случи", разказва щастливият американец.

"Просто си поех въздух и си казах, че на 13-годишна възраст бях в кома. Може би не трябва да се съмнявам толкова в себе си. Казах си да спра да мисля и да се насладя на момента", връща се той към секундите преди последното си спускане.

След като страстите се успокоиха, той се срещна и се медиите, като не спираше гордо да държи бронзовия си медал. И го гледаше постоянно, сякаш не е истински.

Вероятно спомняйки си за болничното легло, когато бе на 13. И осъзнавайки къде е девет години по-късно.

"Исках да направя 13-годишното си аз горд. Така че наистина се надявам, че съм успял. Е, това злато е малко мръсно, но не е фатално", казва пред журналистите щастливият медалист.

Който със сигурност вече мисли за следващата Олимпиада, където ще се надява да стигне още по-високо. До върха. Макар че по един или друг начин той вече го е направил, защото все пак преди почти десетилетие трябваше да се учи да ходи отново.

А днес е олимпийски бронзов медалист.