Денят на Джаки: 75 години от един от най-значимите дебюти в спорта
Робинсън стана първият тъмнокож, играл в Мейджър лийг бейзбол
Джаки Робинсън го няма вече близо 50 години, но името му продължава да буди възхищение в спортния свят и до днес. Роденият в Кайро, но не Египет, а щата Джорджия легендарен бейзболист стана първият тъмнокож играч, който стига до елита на спорта в САЩ - Мейджър Лийг Бейзбол, а днешната дата е по-специална.
Защото на 15 април 1947 година Робинсън официално дебютира за Бруклин Доджърс, за да даде началото на една кариера, която е меко казано легендарна, а самият той се превръща в един от символите както на бейзбола, така и на спорта като цяло.
Ще попитате - колко точно значим?
Толкова, че и до днес единствено неговият №42 е номврът, който е официално пенсиониран от абсолютни всички тимове в бейзболната лига. Преди 75 години преминаването на Джаки в редиците на Доджърс вдига много шум и създава много въпросителни, но с представянето си на игрището първият афроамериканец чупи абсолютно всички стереотипи и запушва устите на критиците.
Едно кратко съобщение на онзи априлски ден през 1947 година променя всичко - “Бруклин Доджърс днес откупиха договора на Джаки Рузвелт Робинсън от Монреал Роялс”.
Пътешествието на Джаки в елитния спорт започва с победа на Доджърс с 5:3 срещу гостуващия тим на Бостън Брейвс, а новото попълнение на Бруклин прави хоумрън в дебюта си.
На трибуните има 26 623 зрители, повече от половината от които са тъмнокожи.
Расизмът е широко разпространен още в онези години, като новото попълнение на нюйоркския тим е обект на подобни нападки дори в собствената си съблекалня, но сякаш успява да използва всичко в своя полза и да го превърне в мотивация, с която да блести все повече и повече на терена. Някои от съиграчите му дори отказват да седят на пейката редом до него.
А мениджърът на отбора Лео Дюрошер е категоричен - “Не ми пука дали играчът е жълт или черен. Или дали е шибана зебра. Аз съм мениджър на този отбор и казвам, че ще играе. Освен това казвам, че може да ни направи всички богати. А ако някой от вас няма нужда от пари, ще бъде трансфериран моментално”.
Доджърс са единственият тим, за който той играе в МЛБ, в дебютната си година е избран за “Новобранец на сезона”, след това шест поредни години е избиран в Мача на звездите, печели и отличието за MVP през 1949 година, а през 1955 година триумфира и в Световните серии.
В кариерата си прави общо 141 хоумръна, а след оттеглянето си от спорта се превръща в първият тъмнокож телевизионен анализатор в бейзбола. Ролята му е много по-голяма от спорта - нещо, за което разказва синът му днес.
“Баща ми бързо се превърна в символ на борбата с опресията. Трябваше да се случи нещо подобно и се надявам, че младото поколение също може да се вдъхнови от неговат история”, смята Дейвид Робинсън и добавя, че баща му би се гордял с това, на което се е превърнал в символ.
“Ако не беше той, много от нас нямаше да са тук. Има азиатци, има латиноамериканци, има дори жени в спорта, така че влиянието на Джаки не може да бъде омаловажено по какъвто и да е начин”, смята сегашният мениджър на Доджърс Дейв Робъртс, говорейки от личен опит.
Неговият баща е първият тъмнокож, който посещава изцяло бяло училище навремето.
Извън спорта, чисто в личен план, Робинсън изживява трагедия, когато най-големият му син Джаки-младши се връща ранен от войната във Виетнам, а след това се обръща към наркотиците, като след смъртта му Робинсън-старши става един от най-отявлените противници на дрогата.
Освен това не надживява Младши особено много. Момчето му почива на 17 юни 1971 година, а усложнения около сърцето и диабета на бейзболната звезда водят до смъртта му малко повече от година по-късно - на 27 октомври 1972 година.
Посмъртно Джаки получава редица отличия както в спорта, така и извън него заради огромната си отдаденос към борбата с погазването на човешките права.
Преди четвърт век, през 1997 година, Мейджър лийг извади №42 от употреба за всички отбори.
А днес ще бъде поредната година, в която единственото изключение е факт - 15 април е “Денят на Джаки Робинсън”, в който абсолютно всички бейзболисти, които играят, носят неговия №42 на гърбовете си.