Ян Улрих бе едно от лицата на елитното колоездене през 90-те години на ХХ век. Германецът показа възможностите си на най-голямата сцена, а именно "Тур дьо Франс", след като в три поредни издания на легендарната надпревара неизменно бе №1 в класирането при младоците - между 1996-а и 1998-а. Несъмнено обаче най-големият му успех бе триумфа в генералното подреждане през 1997 година.

Разбира се, не бива да забравяме и това, е през 1998 година спечели Обиколката на Испания, но в крайна сметка няма по-голямо признание за който и да било колоездач, от това да влезе като шампион на парижкия булевард "Шан-з-елизе".

Времето лети неусетно бързо и онова младо момче, ликувало с най-значимото отличие в своя спорт преди повече от четвърт век, днес вече е на 50 години. Освен с шампионския му "Тур" през 1997-а, Ян ще остане в архивите и като "вечно втори" - след Ланс Армстронг, чиято кариера в крайна сметка се оказа белязана от допинг скандали.

Снимка: Getty Images

Нещо, от което и Улрих не можа да се спаси, а в навечерието на половинвековния си юбилей говори открито за това, което се е случило в най-силните години на кариерата му. Която е съпътствана от не едно или две провинения извън спорта, включително злоупотреба с алкохол и кокаин, обвинения в насилие срещу проститутки и още редица други неприятности.

Сега, когато документалната лента вече е налична за гледане в платформата Amazon Prime, Улрих не се свени да говори за миналото си. В което действително бе шампион, но също така имаше своите проблеми другаде.

В началото използва картата "всички други го правеха", а обяснението му изглежда по този начин:

"Знаейки, че нямаш шанс от началото, ако и ти не се включиш, вероятно бе най-трудно за преглъщане. Винаги съм се смятал за честен човек и не съм искал да се замесвам в подобни скандали, но..."

Германецът бе санкциониран преди старта на "Тур дьо Франс" през 2006 година, след като се оказа един от участниците в програмата за кръвен допинг на испанския лекар д-р Еуфемиано Фуентес. Това на практика сложи край на кариерата му в елитния спорт.

"Допингът, а след това и редовната употреба на алкохол и кокаин, буквално ме превърнаха в чудовище", обръща поглед назад Улрих, който смята, че трябва да запази титлата си от 1997 година, но в крайна сметка решението не е в неговите ръце.

"Първият ми досег бе през 1995 и 1996 година, преди "Тур дьо Франс". Бях млад и наивен и влизах във вече съществуваща и работеща система. Кариерата ми щеше да приключи, ако не го бях направил. Никога не съм се чувствал като престъпник. На практика в онези времена, ако даден състезател не го правеше, то все едно отиваше на престрелка с нож", добавя той.

Германецът разказва и защо не е говорил още когато е бил обвинен - през 2006 година, подчертавайки, че не е искал да го виждат като "предател".

Но пък ако не се чувства виновен - дали ще повтаря, че просто е искал да има равни шансове с останалите си съперници? Удобно пропуска да говори по тази тема, но е факт, че Улрих бе една от големите фигури в световното колоездене за немалък период от време, който за негово съжаление съвпадна с доминацията на Армстронг.

През 2000 година в Сидни той завоюва злато в състезанието на шосе и сребро в часовника, а за разлика от Ланс, олимпийските му медали не са отнети.

Ако се стигне до подобно развитие той е категоричен, че няма да върне отличията си.

Снимка: Getty Images

А всъщност именно Ланс Армстронг е човекът, помогнал на Ян да се върне в правилния път, след серията му от проблеми, чиято кулминация бе нападението над проститутка през 2018 година, както вече бе споменато по-горе.

"От гледната си точка днес съм наясно, че е трябвало да говоря по-рано. Но адвокатите ми казаха - или излизаш и вадиш всичко наяве, или просто си мълчиш. Замълчах си, защото първата опция означаваше да дръпна надолу с мен и редица други хора", обяснява Улрих.

"Катастрофалната 2018 година почти ми коства живота", добавя още той. Но след като жена му го заплашва, че няма да може да вижда децата си, а Армстронг протяга ръка, решава, че е крайно време да преобърне всичко и да потегли в правилна посока.

Някогашните съперници са добри приятели днес, като всяко лято карат заедно в Майорка, където Улрих живее.

Петното върху репутацията му остава, но той отново е открил себе си и е категоричен, че е гладен да живее, кара отново и иска да види как децата му растат.

А те също вървят по колоездачните стъпки на баща си.