Една легенда на 50. Айверсън правеше каквото си иска, както си иска и промени играта
Големият баскетболист празнува юбилей
"Не искам да бъда Майкъл Джордан. Не искам да бъда Меджик. Не искам да бъда Бърд или Айзея. Не искам да бъда нито един от тях. Когато кариерата ми приключи искам да погледна в огледалото и да кажа - "Направих го по моят начин".
Едно от най-известните и до днес изказвания на човек, който ако седне да прави равносметка на това какво е оставил в спорта, категорично ще може да стигне до заключението, че е изпълнил заканата си. Този човек се казва Алън Изейл Айверсън, роден е на 7 юни 1975 година и днес празнува своята 50-годишнина.
Макар да бе висок скромните за НБА 183 сантиметра (б.а. - а през годините се прокрадваха твърдения, че е бил дори по-нисък), Отговора, както бе прозвището му, остава завинаги в историята на играта като един от най-великите реализатори. И като една от най-бляскавите звезди, защото Алън определено бе звезда. И на паркета, където с лекота бележеше кош след кош, и извън него, където редовно се замесваше в какво ли не.
Описанието му при приема в Залата на славата го определя като "смъртоносен реализатор" и въобще не е далеч от истината. За четиринадесетте сезона, които изигра в НБА, Алън бележеше средно по 26.7 точки и добавяше по 6.2 асистенции средно на мач. Четири пъти бе най-добър реализатор на сезона, като в три от тях с по над 30 точки средно на мач с екипа на Филаделфия.
И не знаеше що е то почивка. Пълен с енергия, Айверсън има средно по 41.1 игрови минути в общо 914 мача - нещо, което в модерния баскетбол изглежда напълно недопустимо с оглед на това, че всички суперзвезди редовно получават ограничения на времето си на терена, за да бъдат предпазени от контузии. Не и той. Винаги е казвал колко много обича баскетбола и колко дължи на спорта, а това е просто едно от многото доказателства.
Майката на Алън го ражда когато е само 15-годишна. Баща му не присъства в картинката, а бъдещата легенда израства в Хемптън, щата Вирджиния - определено не най-приветливото място за едно дете. Любопитен факт от визитката му е, че в гимназиалните си години е феноменален талант и в американския футбол, като в един сезон е избран за "Играч на годината" и в двата спорта. Но избира оранжевата топка, а шлифовката му минава през легендарния университет Джорджтаун и култовия треньор Джон Томпсън.
Всъщност можеше въобще да не знаем кой е Айверсън, защото когато е на 17 е осъден за побой на 15 години затвор, но в крайна сметка е пуснат след 4 месеца поради липса на достатъчно доказателства.
"Използвах ситуацията със затвора като нещо положително. Там слабите винаги биват експлоатирани, а аз не показах слабост нито за момент. Просто бях силен докато не дойде време да изляза", спомня си той.
А една от многото му татуировки гласи точно това - "Оцеляват само силните".
В колежа е феноменален и за двата сезона, които изиграва за Джорджтаун, записва по 23.0 точки средно на мач, което е достатъчно за Филаделфия да го вземе под №1 в Драфта през 1996 година. Считан и до днес за един от най-великите в историята, ако не и най-великият. Все пак... Айверсън, Рей Алън, Коби Брайън, Стив Неш...
С екипа на Сиксърс моментално се превръща в основна движеща сила и постепенно се налага като едно от лицата на американския баскетбол. Но извън терена носи широки дънки, спортни екипи и въобще дрехи, които не са по вкуса на ръководството на НБА. Именно заради Айверсън Лигата наложи дрескод, според който играчите трябваше дълго време да носят само и единствено костюми.
През 2001 година Фили и Айверсън, подкрепян от покойната днес легенда Дикембе Мутомбо, са устремени към титлата, до която обаче така и не стигат. Сиксърс играе финал, но за зла беда отсреща е Лос Анджелис Лейкърс с Шакил О'Нийл и Коби Брайънт, които доминират по невероятен начин.
Ей Ай игра за Филаделфия точно десетилетие - между 1996 и 2006, но си тръгна разочарован, за да отиде в Денвър. И до днес никой няма повече точки средно на мач за отбора от Града на братската любов (28.1) от него. Втори е във вечната ранглиста на клуба с общо 19 583 точки.
След това изкара две години в Денвър и и една в Детройт, но сякаш магията, която носеше във Филаделфия просто я нямаше. Да, той отново бележеше кош след кош, но нещо липсваше.
За кратко игра в Мемфис, през 2009/2010 се върна във Фили, а през есента на 2010 шокира с трансфер в Бешикташ, ставайки първата фигура от подобна величина в европейския баскетбол. Но десетте мача, които изигра за истанбулския тим, бяха и последните му като професионалист.
Отказа се на 30 октомври 2013 година, отчитайки, че е загубил желанието си да играе. Но и подчертавайки, че ще бъде един от Сиксърс до последния си ден.
Пътешествието му в баскетбола винаги ще се помни. Но извън терена той бе също толкова интересен - изявяаше се успешно като рапър, неведнъж иамше проблеми с властите, но с напредването на възрастта улегна и се промени.
Днес вече е на 50, не стана шампион на НБА, но пък много, много хора ще ви кажат, че Алън е човекът, променил културата както на Лигата, така и на американския спорт като цяло. Той промени играта, защото показа, че няма невъзможни неща дори и да не си два метра. Всяко хлапе в онези години искаше да е като Отговора.
Миналата година Филаделфия го уважи със статуя пред залата, а едно е ясно.
Че Алън Айверсън направи всичко по свой собствен начин. Точно както пееше Франк Синатра. И точно както искаше дребосъкът с №3 на екипа.