Роджър Федерер погледна към миналото и даде съвети за бъдещето на млади спортисти в своя монолог за платформата BecomingX - нов медиен портал, създаден за историите на успели хора не само в спорта.

Маестрото бе един от първите гости в него, а откритото му послание не спести нищо - дори най-голямата травма в живота му, която го е променила завинаги.

"Там, където аз израснах образованието винаги е на първо място преди спорта - отваря душата си Роджър. - Играех бадминтон, тенис на маса, тенис на корт в задния двор на къщата ни.

Но и докато удрях топката в стената, аз си повтарях в главата като телевизионен коментатор: "И ето - Роджър Федерер печели "Уимбълдън"! Падах на колене, това бе върховният момент от деня. За това мечтаех.

Играех футбол, като не бях никак слаб за възрастта си. Наложи се да избирам какво да тренирам - и аз избрах тениса.

Първият ми мач на организиран турнир бе катастрофа - загубих с 0:6, 0:6. И, естествено, си мислих някъде дълбоко в мен, по детски: Аз всъщност май не съм толкова добър...

Започнах да тренирам два пъти по-здраво, за да не се проваля пак така. Играех турнири и ги печелих, в началото регионални, после и международни. Дадох първото си интервю за сайта на швейцарската тенис федерация. Те ме питаха дали не искам да ида в Националния тенис център, а аз отвърнах, че това би било страхотно за моето развитие.

Естествено, че бе така. Но веднъж попаднал там, изпитвах страхотна носталгия в първите месеци. Прибирах се у дома само за уикендите. Резултатите бяха лоши, самочувствието ми го нямаше и бях разколебан дали ще мога изобщо да стана тенисист.

След това се адаптирах, това бе труден период. Първият такъв за мен в тениса. Трябваше да се оправям сам, но когато осъзнах, че не искам да бъда нищо друго, освен тенисист, се стегнах."

Но вторият удар е най-тежкият в кариерата му, а и в живота му. И до днес той не забравя за един човек, който е променил всичко за младото момче, което преследва мечтата си.

И който отдавна не е до него, за да види успеха на своя любим ученик.

"Когато бях на 16 години, Питър Картър се появи в Националния тенис център - продължава изповедта на Федерер. - Познавах го от тенис клуба в Базел, но тогава истински заработих с него. Той е изключително важен ментор за мен, човекът с най-голямо влияние. Казано иначе - ако днес играя по определен начин и с определен стил, това е заради Питър.

През август 2002-ра той загина в катастрофа по време на медения си месец в Южна Африка. Това срина света ми. Бях шокиран...

В същото време, това е моментът, в който в мен всичко се преобърна, а очите ми се отвориха широко. Казах си - "Давай, превключи на скорост. Гледай сериозно на тениса. Това не е игра. Направи така, че потенциалът ти да се реализира. Не можеш да останеш провален талант, поне заради Питър".

Да, той е вдъхновението ми. Винаги ми е липсвал."

Всяка година от тогава Маестрото кани родителите на Питър Картър на Откритото първенство на Австралия през януари. Роджър настанява майката и таткото на своя приятел и ментор в личната си ложа, поема пълната им издръжка за двете седмици в Мелбърн и прекарва цялото си свободно време с тях. Тази традиция няма да се промени и през 2021-ва, когато Федерер се очаква да се завърне след контузия именно на Australian Open. 

Роджър говори и за успеха си, постигнат през повече от 20 години в професионалния тенис. На 39 той е двадесеткратен шампион от турнирите в Големия шлем, има над 100 титли в ATP и бе на върха на ранглистата в рекордните 310 седмици.

"Да стигнеш до позицията да си лидер в спорт като тениса, да си известна спортна личност - не го приемам за даденост, това е нещо сериозно - анализира Маестрото. - Не съм мечтал да спечеля 20 титли в Шлема. Никой не мечтае за такива работи. Исках да съм най-добрият играч в Швейцария. После и номер едно в света.

За мен моите герои винаги са били изключително важни - Сампрас, Бекер, Майкъл Джордан извън тениса... хората, които ме вдъхновяваха. Сега бих искал аз да вдъхновявам младите спортисти."

Именно за тях са следващите му думи, с които завършва тази изповед пред BecomingX:

"Опитайте се да не прибързвате, да не превъртате всичко напред. Търсете победата днес, после утре.

А и извън спорта - откривайте нови неща, дори и извън това, в което сте добри. Отделяйте време за семейството и приятелите. Може да дойде момент да нямате това време.

Аз поглеждам назад и виждам, че има много неща, които съм пропуснал. Търсете баланса.

Мислете за потенциала, който не бива да остава нереализиран. Контролирайте това, което можете - психиката, физическата си форма... Давайте всичко от себе си, заобиколете се с правилните хора, мечтайте и гледайте нагоре - към звездите.

Не похабявайте таланта си! Ако направите всичко възможно, поне няма да имате угризения, дори да не стигнете до върха.

Ето в това вярвам."

Снимка: Getty Images/Guliver Photos