Хубавото на спорта е, че винаги има победители и победени. В противен случай нямаше да е интересен, а и нямаше да изгражда положителни качества в един атлет.

Както в спорта, така и във всяка друга професия загубите ни карат да търсим другия подход, с който да се усъвършенстваме и да желаем още повече триумфа.

Но стига встъпителни слова. 2021-а беше богата на спортни събития с много победители и много победени. Олимпийски игри, Европейско първенство по футбол, луда битка във Формула 1...

Някои приеха загубите философски, за други са трудни за преглъщане. Ще си припомним кои сили в спорта разочароваха или не оправдаха очакванията на своите фенове през изминаващата си вече година.

Рицарят, който не успя да задмине Шумахер

Снимка: Getty Images

Едва ли има по-разочарован спортист от Люис Хамилтън през 2021 година. Да, британците го наградиха с рицарско звание - нещо като компенсация, но Сър Люис не успя да задмине Михаел Шумахер по световни титли.

Задминат от Макс Верстапен в последната обиколка на сезона, пилотът на "Мерцедес" се размина с осмата си титла, която щеше да го направи безапелационен №1 в този спорт за много години напред. Поне статистически.

Той и отборът му бяха недоволни от решението на Майкъл Маси да даде последна състезателна обиколка в Гран при на Абу Даби след инцидент с Николас Латифи и жълт флаг на пистата. Но нека бъдем обективни - колко честно е да се реши съдбата на титлата от обиколки, в които нямаш право да изпреварваш? Това не е в духа на Формула 1 и на който и да е автомобилен спорт.

И Хамилтън, и Верстапен заслужаваха да са шампиони. Не може да се каже, че британецът направи нещо грешно през 2021 година. Той беше убийствено бърз, концентриран и все така прецизен в болида. Имаше някои фантастични състезания, като това в Бразилия, където тръгна от десета позиция и спечели. Хубавото за Люис е, че следващият му шанс да стане №1 по титли тепърва предстои в предстоящия сезон. Едва ли е готов да се откаже.

Краля на клея беше детрониран

Снимка: Getty Images

Рафаел Надал се превърна в синоним на "Ролан Гарос" със своите 13 титли в периода от 2005-а до 2020-а година включително. Подобно постижение никой не може да му отнеме и то едва ли ще бъде подобрено в близките няколко десетилетия. Титлата за Крал на клея не се дава просто така. Той си я е заслужил с 62 титли на тази настилка, като най-близкият активен играч - Новак Джокович, е със 17.

Именно Ноле обаче детронира Краля на Клея на "Ролан Гарос" през тази година - нещо, което малцина очакваха, защото това си бе мач за историята. И то излизайки от клишето на това определение.

През тази година Джокович си бе поставил за цел да спечели всички титли от Големия шлем, но който и да бяхте питали къде ще му е най-трудно, щеше да посочи Париж. Големият мач, който заслужаваше да е финал, се игра на полуфиналите и Ноле триумфира с 3:6, 6:3, 7:6, 6:2. В последствие вдигна трофея след паметен обрат над Стефанос Циципас.

За Рафа годината остава разочароваща, въпреки че спечели две титли на любимата си настилка - в Барселона и на Мастърса в Рим. Контузия го извади от сметките за последните четири месеца от сезона и се свлече до шестото място в ранглистата. За последно бе толкова ниско през 2017 година.

Ансамбълът, чиято загуба така и не бе преглътната

Големият триумф за едни е голямо разочарование за други. Това най-добре се вижда на Олимпийски игри, за които спортистите се готвят 4 години, а и това е сцената, която осмисля много кариери. За тазгодишната Олимпиада подготовка бе 5-годишна и това я направи още по-значима.

Игрите в Токио донесоха огромна радост за българския спорт с три олимпийски титли. Едната от тях дойде в художествената гимнастика, където непрестанният труд на нашия ансамбъл най-после донесе своите олимпийски плодове. И въпреки че говорим за най-нежния спорт, битката там винаги е ожесточена. Триумфът на дадена държава е нещо повече от просто спортен успех.

Снимка: Getty Images

България успя да спечели първите си златни медали и така остави абсолютния доминатор Русия на второто място. Рускините печелиха последните пет издания на отборната надпревара в Олимпийските игри, като от 2000 година насам оставяха зад себе си последователно Беларус на два пъти, Италия, Китай и Испания. Второто място в Токио обаче бе счетено за конспирация.

Президентът на Руската федерация Ирина Винер атакува директно българския ансамбъл след Олимпиадата, а след това и след Световното първенство в Япония. Фактите обаче са такива, каквито са. Русия е на второ място и щеше да е хубаво да го приеме с достойнство.

Историческият срам за американската щафета

Когато говорим за щафета 4 по 100 метрa, винаги на дневен ред идва САЩ със своите супер атлети и непрестанни успехи. В Токио обаче американците белязаха исторически провал. За тях не е нещо ново да не са олимпийски шампиони, тъй като не им се е случвало от 2000 година по ред причини. От 2004-а нямат и медал в тази надпревара.

Снимка: Getty Images

Но това, което се случи в Токио, трудно ще бъде забравено. Американците завършиха на шесто място в своята полуфинална серия и за първи път от 2008-а финалът мина без тяхното участие. Фред Керли, Рони Бейкър, Трайвон Бромел и Кравон Гилеспи получиха сериозни критики от феновете, както и от олимпийския шампион Карл Люис, който написа, че са изглеждали по-зле и от деца.

Още по-интересно бе, че провалът на САЩ този път не дойде след техническа грешка - изпускане на палката или нейно грешно подаване. Темпото на отбора беше слабо и нацията навъртя 21 години без олимпийска титла в тази така важна за нея дисциплина.

Неймар, Мбапе, Икарди... не са достатъчни

ПСЖ се превърна в абсолютния доминатор на френския футбол след 2013-а, когато спечели домашен требъл и катарските инвестиции дадоха своите плодове. Оттогава столичния клуб загуби титлата на страната само два пъти - през 2017-а от Монако и през 2021-а от Лил.

Снимка: AP/БТА

И докато онзи отбор на Монако беше достатъчно класен, за да го слагаме в сметките, то Лил го направи напълно извън очакванията. ПСЖ през миналия сезон имаше (и все още има) играчи като Кейлор Навас, Марко Верасти, Неймар, Килиан Мбапе и Мауро Икарди, с които не само се очакваше да спечели с лекота титлата, но и да атакува трофея в Шампионска лига.

Бившият мениджър на Тотнъм Маурисио Почетино успя да постигне немислимото - да се провали в Лига 1 с такива футболисти и бюджет, за който конкурентите могат само да мечтаят. Аржентинецът беше назначен през януари след уволнението на Томас Тухел. Договорът на германеца беше скъсан, въпреки че той изведе парижани до първия им финал в Шампионска лига, а последният му мач начело бе победа с 4:0 над Страсбург. За ужас на собствениците на ПСЖ, именно Тухел спечели купата с големите уши месеци по-късно.

Край на 9-годишна тирания в Серия "А"

Подобно на ПСЖ, Ювентус е беше превърнал в абсолютен тиранин в последните години за своето първенство. "Бианконерите" спечелиха девет поредни титли между 2012-а и 2020-а в лига, в която кандидатите за трофея винаги са били повече откъдето и да е другаде - Милан, Интер, Рома, Лацио, Наполи...

Снимка: Getty Images

С различни треньори и с различна философия Юве успяваше винаги да изгражда отбор закърмен с победите. Постигаше го благодарение на запазване на ядрото от няколко футболисти, огромни лидери като Буфон, Киелини, Бонучи, Пирло и т.н. Треньорите бяха сменяни само и единствено заради провалите в Шампионска лига и невъзможността да се достигне трофея.

През 2021 година нещата се промениха. На сцената се завърна бившият им треньор Антонио Конте, но за техен ужас начело на Интер. Колоритният бивш футболист на свой ред изгради страхотен отбор и донесе първа титла на "нерадзурите" от 2010-а.

Кое се обърка за Ювентус на Маурицио Сари и в последствие за Андреа Пирло - трудно е да се каже. Джанлуиджи Буфон твърди, че е ролята на Кристиано Роналдо, а феновете се обединяват около неопитността на треньора Пирло. Юве допусна общо шест загуби и остана на незавидната четвърта позиция. Това се категоризира като провал, меко казано.

Трусове в тежката категория

Боксът е един от спортовете, в които е най-ясна изразена ролята на победителя и загубилия. Да, в днешно време и двамата взимат купища мангизи, но тук репутацията е всичко. А за нея всяка загуба е удар, много по-силен от тези на самия ринг.

Снимка: Getty Images

В тежката категория станахме свидетели на два фантастични сблъсъка, които разместиха пластовете и подсказаха кои са големите шампиони. Антъни Джошуа завърши 2020 година по позитивен начин с категорична победа над Кубрат Пулев, но това, което му предстоеше през 2021-а малцина очакваха.

Световният шампион в тежка категория се изправи срещу претендента Олександър Усик на 25 септември и то в Лондон, на новия стадион на Тотнъм. Суперфаворитът нямаше никакъв отговор на дисциплинираната игра на украинеца и беше тотално неутрализиран. Усик, без много приказки и шум в медиите, си свърши работата перфектно, за да спечели с единодушно съдийско решение. Загубата бе едва втора за Джошуа след тази срещу Анди Руис, която изглеждаше като грешка, която няма как да се повтори. Репутацията на Джошуа беше накърнена сериозно и той е един от големите губещи на 2021-а.

Другият в този спорт е Дионтей Уайлдър, като за него последното поражение може да има много по-сериозни последствия. Тя може да е с цената на отказване от бокса. Американецът затвори трилогията си срещу Тайсън Фюри на 9 октомври в Лас Вегас със страхотен мач. Изглеждаше, че е близо да нокаутира съперника си, но като във филм британецът се вдигна и на свой ред нокаутира. Уайлдър загуби за втори пореден път това съперничество и вече говори за пенсиониране. Ако беше победил, възможностите пред него щяха да са много по-различни.

Снимка: Getty Images