Един от най-големите играчи на нашето време, емблема на най-успешната ера на Барселона и Испания във футбола, в последните месеци е в страни от светлината на прожекторите.

Треньорът Шави Ернандес се раздели с Барселона миналата година, след като донесе титлата през 2023-а на клуба. Днес е в "творческа почивка", но няма търпение да се завърне във футбола. Предлагаме ви изключително интересното интервю на Шави пред "The Athletic", дадено в деня на реванша между Интер и Барселона (4:3) в Шампионската лига:

Децата му не знаят за футболните му подвизи

"Едва сега, когато са малко по-големи, осъзнават, че съм играл футбол на високо ниво. Никога не съм им говорил за това в детайли, исках да имат нормално детство, а не да са "децата на някой известен".

Питат ме: Наистина ли си играл с Меси? А познаваш ли го? Имаш ли номера му в телефона си? А познаваш ли Марадона и Пеле? А Роналдо? Понякога се смея, но те тепърва ще имат как да научат повече за това, ако имат желание.

Синът ми обожава Ламин Ямал и Педри. Обича Барса, а това са любимите му играчи. Дъщеря ми е на девет, тя пък харесва Левандовски. Гледаме мачовете заедно, всички у дома сме фенове на Барса, разбира се."

За Барса и как гледа на успеха на Ханзи Флик

"Щастлив съм, че правят силен сезон. Хората си мислят, че сигурно трябва да съм недоволен, защото не съм треньор вече в клуба. Но всъщност се радвам на победите. Ханзи Флик дойде у дома и говорихме над 2 часа, когато получи работата. Той ми благодари, защото и аз съм направил неща преди него, които днес му помагат. По същия начин аз отидох да видя Роналд Куман и да му благодаря, когато го наследих на поста. Не виждам нищо по-нормално. Куман даде път на Гави, Балде, на други млади играчи. Аз пък дадох дебютите на Ламин и на Кубарси... Флик пуска други нови футболисти, които вероятно също са бъдещето. Важното е клубът да върви напред.

В Барса е трудно, защото натискът и очакванията са огромни. Всеки има мнение."

Колекцията от екипи

"Имам над 400 фланелки, които съм взел от други играчи след мачове. Разменях с противникови футболисти, които сам си избирах. Понакога - и с такива, които идваха да поискат моята фланелка. Обикновено исках да сменя екипа си с някой, когото познавам лично, с приятел. Касияс, Фернандо Йоренте, Ечеберия, Савиола, Тулалан, Модрич... Хора, които уважавам.

Не пазя много мои фланелки. Само от финалите, които сме печелили. Тях не сменях с противникови играчи. Исках да си ги запазя и днес една специална стая в дома ми е като музей - моите екипи, но най-вече тези на съперниците, са там. Напомнят ми за кариерата, която не съм и мечтал да имам. Но се справих добре, нали?"

Бъдещето

"Гледам футбол постоянно и по много. Съпругата ми се оплаква - пак ли си пред телевизора, пак ли мач...?! Шампионска лига, Лига Европа, първенствата... Всичко.

Спомням си, че веднъж гледах осем мача за един ден. Тогава го направих просто, защото бяха интересни двубои. Но обикновено гледам с окото на треньор, анализирам. Имам в компютъра си файлове с имена на отделни отбори. Например "Аталанта". И за да го допълня, пускам си последните им четири мача, гледам ги поред, един след друг, на запис. За да знам какво да добавя във файла. Същото е и с треньорите. Де Дзерби в Марсилия, Нуно Еспирито Санто в Нотингам, Индзаги в Интер - всеки е различен, а аз гледам и записвам. От всеки можеш да научиш нещо ново.

Искам да работя като треньор пак. Искам да бъда мениджър в английската Висша лига. Това е предпочитанието ми. Но не просто на всяка цена. Искам проект, искам клуб, който да ми каже - имаш 2, 3 или 4 години, направи отбора си, както ти го виждаш. А това не е лесна работа.

В Испания всичко е подчинено на резултатите. В Англия има повече време за треньорите, вижте Арсенал, например. Да не говорим за Клоп и Гуардиола, защото те бяха невероятно успешни.

Харесва ми английският футбол. Като играч обожавах да излизам на терена на места като "Анфийлд" и "Олд Трафорд"- Невероятна атмосфера. Стадионът ще падне, когато отборът им атакува. Селтик... Изумително. Играл съм там много пъти."

Стилът на треньора Шави

"Системата е 4-3-3, но може да се адаптира и в 3-4-3, когато атакуваме. Можем да използваме и 4-2-3-1. Всичко зависи от това какви играчи имаш на разположение.

Философията ми е подчинена на четирите "P" (буквата от английски).

- Владеене на топката (possession)

- Позициониране (position)

- Пресиране (press)

- Усещане, ориентация (perception).

Трябват ти и четирите неща, за да можеш да играеш на най-високо ниво. И освен това ти трябва страст и любов към играта."