Григор Димитров на 30: Дали най-доброто не предстои?

09:07 | 16 май 2021 | Автор : Динко Гоцев 49 6378 Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Григор Димитров навършва 30 години днес, а това не само за спортист е момент за равносметка.

Григор

Къде си в развитието и пътешествието си, какво си оставил зад теб, кои върхове си качил, за кои тепърва може да стегнеш раницата... С две думи - символичен миг. На 30 един професионален спортист знае, че повечето му години активна кариера са минали. Но това не значи, че краят е близо или пък, че идват само "бенефисни" такива.

Е, как беше дотук?

С малко повече от две думи - беше готино, на моменти еуфорично, в други - напрегнато.

А в трети - на ръба на гнева и разочарованието, че чак ти идва да счупиш телевизора.

КАРИЕРАТА НА ГРИГОР ДИМИТРОВ В СНИМКИ>>>

Първото е константа. Хубаво е, че имаме спортист на най-високо ниво в мъжкия тенис, който е спорт с огромна глобална популярност, елитен статут и фокус върху себе си. И там, сред най-добрите играчи - може би не на самия връх, но съвсем близо под него, постоянно за десетилетие има българин.

Не можем да го кажем за никой от другите спортове с такъв статут, ако изключим професионалния бокс. А трябва да го изключим, защото той е съвсем "друга бира" като цикличност, състезателен ритъм, конкуренция и т.н. Затова и Кубрат Пулев не е в това уравнение. Няма съмнение, че и той е спортна звезда - стигна два мача за световната титла, което пак е подножието на върха.

Но в най-влиятелните спортове, Григор е лицето. Последният във футбола, попаднал в такава орбита, беше Бербатов преди десетилетие. В баскетбола надеждите са да доближи такова ниво Везенков. Няма да е лесно, но все пак - надяваме се.

Снимка: Getty Images

Еуфоричните моменти... Не бяха малко.

Гришо с бебешкото си лице и буйна прическа спечели "Уимбълдън" и US Open за юноши в една и съща година, заявявайки и на нас, и на света: Тук съм, ето ме! Това бе през 2008 г., когато бе на 17.

Последваха славни мигове, а всеки мач ни държеше пред телевизорите на тръни и ни люшкаше като във влакче на увеселителен парк в емоциите.

Едва бе навършил 18, когато измъчи Надал и му взе сет (на клей!) в Мадрид.

През 2011-а за първи път влезе в топ 100, а нямаше 21 години, когато вече бе част от топ 50. През ноември 2012-а за първи път прекрачи там, като вече 9 години не е излизал от тази първа петдесетица на елита на мъжкия тенис, с изключение на около 35-40 дни през 2019-а. Това само по себе си е изключително постижение и тенисистите, които завъртат десетилетие сред най-добрите 50, никак не са малко.

През 2013-а победи световния №1 Новак Джокович, което отекна в световните новини като сензация. Ноле тогава, а и сега, не губи често. Особено от младоци.

Виж още 10 години от деня, в който тенисът откри Григор Димитров

Влезе в топ 10, което е каймакът на играта, на 7 юли 2014-а. Тогава бе на 23 години, вече бе играл пет ATP финала и бе спечелил четири титли. Никак нелошо, нали!?

Надеждите бяха, че ще хвърли ръкавицата към големите трима, и ето тук идва онова разочарование, за което споменахме. Това не се случи и ние сякаш сме готови да сочим с пръст Димитров за пропуснатата възможност. Разбира се, при таланта му (колосален) и ранният супер силен старт в елита на тениса, нямаше нищо по-нормално от едни завишени до небето очаквания. Но колко играчи въобще успяха да го направят това с ръкавицата към Ноле, Рафа и Роджър? Кои са?

Сещате ли се колко хора са били изобщо №1 в ранглистата за периода, в който Григор играе професионално тенис? Ще помогнем - четирима. Анди Мъри и тримата споменати.

Григор направи три много силни сезона, като стигна до №3 в света. Другите бяха стабилни, на моменти - триумфални, в други - леко дразнещи при загуби, които от дистанцията на телевизионния екран ни се струва, че могат да бъдат избегнати. Разбира се, това е субективно и чисто фенско мнение и настроение. Но като критикуваме или упрекваме, че е можел да постигне и повече с таланта му, да се сетим и за друго. А то е, че такова масово бдение по нощите за неговите мачове е имало през годините, каквото вероятно са предизвиквали само футболистите от златния тим през 90-те, един-два пъти Кубрат и в редки случаи волейболните ни национали.

Още веднъж повтаряме, защото понякога сякаш се забравя: Григор стигна до номер 3 в света. Победи всички четирима асове на изминалото десетилетие поне по веднъж (срещу Мъри има три успеха). Взе 8 титли, загуби 8 финала. Стана шампион в Лондон, на Финалния турнир на годината, което също бе еуфоричен, блестящ момент. Светът гледаше, а Димитров играеше като омагьосан и биеше наред най-силните 7 състезатели през годината.

Снимка: Getty Images

Взе титла на Мастърс турнир, игра три полуфинала на надпревари в Шлема, като два пъти бе страшно близо до финал. Статутът му е на звезда в ATP тура. Спечелил си го е и със стила на игра, заради който има фенове по цял свят и на всеки корт, на който се появи. С чара си, с усмивката и излъчването на готин, позитивен млад човек.

С успехите му и извън терена, защото световните медии пишеха не само на първите страници за него, но и на последните - около връзките му с Мария Шарапова и Никол Шерцингер. Да, това са детайли от личния живот и не са спортни постижения, но и те спомогнаха през годините Гришо да е звезда.

Изигра 549 мача на сингъл в ATP тура. Балансът му е 332 победи и 217 загуби. Спечели 17 872 784 долара от наградни фондове и в тази класация също седи стабилно около върховете.

Да, остава и онова особено чувство на разочарование и за нещо, което е можело да е още по-приятно и по-голямо като постижения. "С неговия талант трябваше да е №1, да има титла от Шлема", вече ви чуваме да казвате. Сигурно сте прави донякъде, но реалистично, вече казахме кои бяха номер едно за този период. И колко бяха. Титли от Шлема взеха трима-четирима за този период извън ОНЕЗИ тримата.

Можеше Григор да спечели повече мачове или по-скоро - да не губи някои, в които нито като талант, нито като форма, отстъпваше. Но това е спортът, а тези, които непрестанно печелят в него, са единици. Броят се на пръстите на едната ръка. Планети като Меси, Роналдо, Джокович, Федерер, Надал, Брейди или ЛеБрон - те са серийни шампиони и победители. Останалото е жестока конкуренция на куп изключително класни спортисти, които опитват да вземат своята порция успех, слава и титли.

Така че - не е трагедия или повод за скубене на коси, че Гришо не е станал първи в ранглистата и не е вдигнал титла от Шлема. А най-хубавото е, че той далеч не е приключил и с тези, а и с други свои амбиции на корта. Бейби Федерер беше детето-чудо в тениса преди десетилетие, не стана Федерер, но намери своя път и постигна своите успехи в него. И още не е на финалната права.

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

Та, какво предстои нататък? 30 е само цифра, нали така?

Много често в спорта, а и в тениса в частност, отговорът е - да. След 30 години немалко състезатели се преоткриват, започват нови глави с далеч повече успехи от тези, които са постигнали във второто десетилетие от житието си. Не можем да гадаем дали ще е така и с Григор Димитров, но защо пък не?

Примерите пред него са ясни. Приятелят му, а за известен период негов треньор Андре Агаси изведнъж се върна към големите победи и спечели три титли в Шлема за три сезона, след като бе навършил 30. Преди това имаше пет за цяло десетилетие.

Горан Иванишевич бе отписван и почти на 30, когато спечели най-после мечтания "Уимбълдън" през 2001 г. Единствената му титла в Шлема дойде след една от най-големите тенис драми изобщо в историята, а хърватинът по това време бе вече зачеркван и "пенсиониран".

В тази компания влиза и Роджър Федерер, който и днес продължава да търси победите, въпреки че след няколко месеца ще е не на 30, а на 40 години. Маестрото има четири трофея от Големия шлем за второто десетилетие от кариерата си, плюс още шест загубени финала.

А Стан? Големият Стан Вавринка, също добър приятел на Гришо, взе титла на US Open малко след 31-вия си рожден ден.

Григор е достатъчно опитен, все така изглежда в идеална кондиция на корта и пращящ от сила. Освен това може би е узрял за това да приоритизира мачове, турнири и настилки, на които "да натисне" през сезона. Едно обвинение към него през годините е, че е "твърде готин, твърде мек" - в добрия смисъл на думата. Няма я злобата, манталитетът да газиш противника психически, да искаш победата дори повече от това да се тревожиш как точно ще я постигнеш. В това отношение Гришо не е Ноле, не е и Рафа. Те са изтъкани от свръхмотивация, каквато не се възпитава.

Но е възможно или в Австралия, или в Ню Йорк, да дойде неговият момент. На твърдите кортове на Australian open и US Open той винаги се е чувствал добре, някак напипвайки най-добрия си ритъм. При намаляващата сила и постоянство на големите трима, титла на един от тези два турнира няма да е сензация. За "Ролан Гарос" и "Уимбълдън" нещата не са точно такива, въпреки че Григор има нелоши представяния на английската трева.

А и да не стане, не е повод за трагедии и изводи тип "провалена кариера". Напротив - това е кариера, която спокойно може да бъде наречена много успешна дотук с титлите и това "3", което гледа от графата за най-висока достигната позиция в ранглистата. Трети в света... Не е никак зле. Направо си е невероятно с оглед на традициите на България в играта тенис, по-специално в мъжкото нейно подразделение.

Та, честит рожден ден на Григор днес!

30 си е 30 - време за равносметка, за поглед с усмивка назад към постигнатото. И със смел оптимизъм напред.

Може пък най-доброто да предстои?

КАРИЕРАТА НА ГРИГОР ДИМИТРОВ В СНИМКИ>>>