Дарио Сърна е набор 1982 и това не е първата бомбардировка, която вижда с очите си. Нито пък първите изстрели, които чува от улицата съвсем близо.

Хърватинът е живата легенда на Шахтьор (Донецк), идол за града и региона и стожер на философията на този клуб. Той игра 15 години за него, като в повечето от тях бе капитан, а във всеки един мач - лидер. Цели 536 пъти облече оранжевото и черното на Шахтьор, а днес, три години след края на футболната му кариера, 40-годишният Сърна е спортен директор на клуба.

Преди дни пропътува 36 часа с автомобил, за да се прибере в другата си родина. От дома си в Меткович, недалеч от Дубровник, разказва историята за британския "Гардиън".

"Видях много тъжни неща по пътя - казва Сърна, носител на Купата на УЕФА с Шахтьор, дългогодишен капитан и на Хърватия. - Най-лошото е, че аз такива неща съм виждал и преди.

Хора край пътя, натъпкали всичко в две чанти, вървящи далеч от дома си. Деца, които напускат къщите. Трудни моменти. Трудни времена са, просто се надявам, че всичко ще свърши добре. Какво друго ни остава, освен да се надяваме!?"

Дарио продължава, като се връща вече към първите години от детството и спомени в него, които не избледняват.

"Искаха да отнемат дома ни през 1990-а. След това взеха дома ми през 2014-а. Сега отново взимат дома ни. Това е твърде много, просто не мога да го приема. Аз съм на сигурно място в Хърватия, но мисля само и единствено за Украйна.

Хората в Донецк са добри, те приемат радушно чужденците. В Украйна навсякъде е така. Затова през 2014-а, когато бомбардираха летището и цялата тази лудост започна, аз бях удивен. Украинците не заслужават това, което се случва. За съжаление, има една личност, която не мисли така. Трябва да направим всичко възможно да променим това."

Сърна разказва и за сутринта на 24 февруари, когато започват първите експлозии. Той и изпълнителният директор на Шахтьор Сергей Палкин организират извеждането на чужденците от хотела им в Киев, като цялата операция отнема дълги часове. Клубът от години се помещава в столицата като администрация и местоживеене на футболистите, именно заради конфликта в Донбаска област.

"Не бях спокоен, а ме беше страх. Естествено, нали съм човек! - разказва хърватинът. - И преди съм виждал война, никой не може да я изтрие от съзнанието ми. Намерихме бързо два автобуса, но нямахме никаква гаранция, че те ще стигнат безпрепятствено до границата. И този вариант пропадна.

Посолствата отказаха да помагат... Играчите просто седяха и чакаха събрани в един хотел, готови да тръгват, но ги беше страх. Единственото, което си казвах, беше: Нямаш право да се паникьосваш, не и ти. След това започнаха обажданията от дома, от Хърватия. Искаха да се прибирам веднага, да се махна на часа от Киев. Тези два дни ми се сториха поне като година. Бразилците се държаха страшно добре, корави момчета. Никой не се оплака, никой не изпадна в паника."

Сърна звъни на приятел от години и адвокат, популярен в цяла бивша Югославия. Името му е Александър Чеферин, а от няколко години това е и президентът на УЕФА. Звъни и казва: "Направете нещо, без вас няма да се справим тук".

Хърватинът потегля с колата си едва, след като има пълното уверение от Чеферин, че играчите ще бъдат изведени със съдействието на европейската централа, от страната. Сърна пали колата, с него са двама приятели на задната седалка, придържащи 4 туби с гориво. До него е седнал италианският треньор на вратарите в академията на Шахтьор. Дарио е поел ангажимент да го изведе от Украйна.

"През час набирах телефона на Жуниор Мораеш (бивш нападател и на ЦСКА у нас), лидера на бразилската ни група играчи - разказва спортният директор. - След третото обаждане той ми потвърди, че УЕФА е организирала влак и всички ще бъдат качени на него. Президентът на украинската федерация Андрий Павелко е направил всичко необходимо, в постоянна връзка с Чеферин. Всички заминаха на Запад, играчите, треньорите - всички легионери."

След това Сърна урежда база за 42-ма играчи от академията на Шахтьор и в следващите дни успява да ги докара от Украйна там, на сигурно място. Те тренират и живеят в комплекс край Сплит, а директорът е спокоен за тях.

Повечето са на възраст от 14 до 18 години и са искали да се запишат доброволци, да се бият. Сърна ги разубеждава и ги прибира в Хърватия.

"Няма с какво да помогнат, те не знаят как се държи оръжие. Това не е шега работа, това е война. По-добре да спасим живота им, да им дадем някаква надежда", обяснява той.

В заключение хърватинът признава, че се моли постоянно за приятелите си в Украйна - включително онези, останали в Донецк, някои от които подкрепят действията на Русия в последните 8 години.

"Искам просто никой да не губи живота си, искам това да свърши", казва той.

Снимка: Getty Images