17-11-2017 20-11-2018

И на 60 години, той си остава Гошо Капитана (галерия)

Легендарният бранител бе лидер на едно от най-силните поколения у нас

15:55 | 14 януари 2019 | Редактор : Динко Гоцев 17 16987 Снимки: Иван Григоров

Кой не е чувал израза "едно време футболът беше друг"?

Казват го хора, гледали играта в споменатото "едно време", границата с което може би не е лесно да начертаем. Изричат го с носталгия по играчите, които не бяха звезди на социални медии, ръкавите им свършваха с голи ръце, а не цели гоблени от татуировки. Тези типове на терена оставяха всяка силица, която имаха.

И България имаше такива бойци. Един от тях си е заслужил през годините да го наричат с простичкото и кратко "Капитанът". Гошо Капитанът, ако трябва да сме по-точни. Залепна за него като дъвка на оградата - толкова бе подходящо.

ВИЖТЕ В ГАЛЕРИЯТА ФОТОСИТЕ ОТ ЕДНА СЛАВНА КАРИЕРА - ТАЗИ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ>>>

Джеки вдига поредната купа с ЦСКА. Вляво е Манол Манолов, прочутият армейски треньор. Вдясно - Стойчо Младенов, Недялко Младенов, Ангел Червенков, Христо Стоичков, Краси Досев...

Снимки: Иван Григоров

Днес големият Георги Димитров навършва 60 години.

Няма да има шумно празненство, защото от седмица го е свалило вирусно заболяване. "Седя си у дома със салфетките и лекарствата, но телефонът не спира да звъни - каза Джеки, потърсен от Dir.bg. - А щом толкова хора се обаждат да честитят... Това е най-важното. Уважението."

В продължение на десетилетие той бе футболният Министър на отбраната на България, както и вождът, лидерът, сърцето на ЦСКА.

На влизане и излизане от "Народна Армия", както тогава се казваше домът на "червените", думите "Гошо Капитана", "Джеки" или другият прякор, измислен за него - "Бригадира", се чуваха от устите на запалянковци от различни поколения.

Стилът му на игра беше подобен на най-големите от епохата на 70-те и 80-те, като осанката и начинът на изнасяне на топката предизвикаха в Германия да се появат сравнения с Бекенбауер.

Embed from Getty Images

Разбира се, Джеки така и не разбра дали може да стигне по успехи Кайзера, защото в най-силните години от кариерата му остана у нас. Трансфери тогава нямаше как да станат.

Но блестеше достатъчно ярко и тук. На 16 години започна в Берое, на 17 - титуляр. На 18 години влезе в съблекалнята, пълна със суперзвезди - тази на ЦСКА.

През 80-те вече бе капитан на армейците и ги водеше към четвъртфинали и полуфинали в Европа, смело оглавяваше наказателните акции срещу Нотингам, Ливърпул, Монако, Реал Сосиедад и останалите шампиони на континента и най-силните клубни първенства в него.

Джеки беше като стълб на упование, на надежда, че няма как нищо да се обърка. Като го видиш преди мач - изправен, излъчващ сила и спокойствие, с неизменния номер 5 на фланелката, притеснение нямаш.

Така го нарича един от най-близките му хора във футбола. Големият Христо Стоичков и днес се обръща към човека, когото е заварил като тартор в съблекалнята на ЦСКА с почтителното "Номер пети".

Снимки: Иван Григоров

Такива лидери и в световния футбол вече са на изчезване. Хора, които са готови да сложат главата си там, където останалите боязливо подават крак.

Мъжкари, за които футболът е въпрос на чест, а победата - задължителна и без никаква алтернатива.

Едно малко доказателство.

Когато на 28 години все пак излезе в чужбина и подписа със Сент Етиен, клубът бе с прашасала слава и току-що завърнал се в първа дивизия. "Едната седмица биехме вкъщи, другата - паднем навън. Това ме влудяваше. Че аз с ЦСКА губех по един мач на година, не можех да се примиря!". Думи на Димитров за престоя му във Франция.

Не че и там не оставя ярка диря - за два сезона става култов герой, капитан, а днес - уважавана и канена на всеки клубен празник или събитие легенда.

Embed from Getty Images

В ЦСКА бе лидер на един от най-силните състави, изобщо събирани в историята на футбола ни. Край него бе пълно със звезди като Стойчо Младенов, Джони Велинов, Ради Здравков, Гошо Славков... но той бе тарторът, той бе водачът.

В националния отбор игра на Мондиал 1986, пак с лентата на ръката. Наоколо бяха гиганти като Боби Михайлов, Наско Сираков, Пламен Гетов, Аян Садъков, Андрей Желязков, Гиби Искренов, Живко Господинов...

Изправи се срещу Марадона, срещу италианците, срещу Мексико. Не трепна. Всъщност, на него не му пукаше ни от Брайтнер и Байерн, ни от Сунес и Ливърпул. От никого.

Автор на важни голове, освен главен изпълнител в мисията да не допуска такива във вратите на ЦСКА и България. Вкарваше с глава, с удари от въздуха. Можеше спокойно да играе като нападател с техническите качества, които имаше. Но как да сложиш в атака най-силния си защитник?

След пет титли с червения екип, по три Купи на България и Съветската армия, след 77 мача и 7 гола за България, името му е там, където са само най-големите във футбола ни.

И днес е все така разпознаван, поздравяван по улиците, обичан от феновете въпреки, че никому нищо не спестява в изявленията си. Такъв си е. Този характер го направи победител на терена.

И затова бе Капитана. Такъв остава и днес, на 60 години.

ВИЖТЕ В ГАЛЕРИЯТА СНИМКИТЕ ОТ СЛАВНАТА КАРИЕРА НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ-ДЖЕКИ>>>