Играя с любов и страст, не ми пука за парите. Запознайте се с единствения футболист-милиардер
Той не е Меси, Роналдо или Неймар. Но баща му има над 200 коли, а чичо му - 20 милиарда долара
Той играе футбол за удоволствие, образован е, говори свободно няколко езика и няма нужда да се притеснява за кариерата си след тази на терена. Ще кажете - лесно е да повтаряш как парите нямат значение, когато си в това положение, но... Да, казва го.
Парите наистина нямат значение за Фаик Болкиа, както е картотекиран в португалския елитен клуб Маритимо.
Всъщност пълното му име, както биха искали да го произнасят роднините му, е Фаик ибни Принц Джефри Болкиа.
На 22 години търси пробив във футбола в Европа, въпреки че е роден в Лос Анджелис, гражданин на САЩ и света е, а всъщност е част от кралското семейство на Бруней.
Това е най-богатият футболист на планетата или поне - може да бъде такъв, ако пожелае.
Той е едно от 18-те деца на Джефри Болкиа, брат на султана на Бруней Хасанал Болкиа, който пък е един от най-богатите хора на планетата. Неговата фамилия управлява азиатската дължава от над половин век, като състоянието на Болкиа се оценява на над 20 милиарда долара.
Един от хората в това семейство обаче не се вози на някоя от позлатените лимузини "Ролс-Ройс", типични за фамилията, не се къпе в охолния живот в двореца и не прекарва дните си в правене на нищо.
Фаик тренира по два пъти на ден, работи здраво във футбола, за да пробие.
"Братята ми просто си седят и не правят нищо по цял ден. Не искам да съм като тях. Кипя от енергия, искам да бъда добър в нещо и да успея сам в кариера. Играя футбол със страст, с любов. Не ми пука какви договори ще подписвам и колко пари ще изкарва", казва.
Таткото - принца Джефри, има една голяма страст. Колекционира автомобили. По последна информация от 2018-а имаше над 200, като цената им е няколко милиона. На партито за един свой рожден ден навремето, бащата бе поканил за частно участие Майкъл Джексън, за което се споменаваха хонорари от порядъка на 5 млн. долара.
Момчето е родено в Калифорния, израства в Англия и е възпитаник на колежа "Брадфийлд". Учил е езици, а в момента е на път да се дипломира в специалност Бизнес и маркетинг. Владее перфектно английски и испански език, учи италиански, а в момента - в новия си отбор, и португалски.
Изобщо - един образован младеж, който иска да е Меси или Роналдо. И да не стане, няма нужда да се притеснява за живота след футболната кариера.
Рано е харесан от академията на Саутхемптън, където отива на 11 години. След това изкарва няколко месеца в Арсенал, после подписва договор с Челси, но като играч за академията, не за мъжкия тим.
На 18 е освободен и избира Лестър, където има изгледи да опита да пробие в първия тим. По това време там вече върви революцията на тайландския собственик Вишай Шриваданапраба, а отборът става шампион през същата 2016-а. Босът, няма съмнение, знае кого е взел клубът му и причините едва ли са само футболни.
Контактите му с кралската фамилия на Бруней са много близки и ходът никак не е изненадващ.
Фаик има мачове за отборите до 17 години на Челси, до 19 и 21 на Лестър, но не и в първите тимове. През януари 2020-а отиде в Маритимо, без да е записал двубой в мъжкия футбол в Англия. Навсякъде избира номер 14, защото любимият му футболист е Йохан Кройф, когото никога не е гледал на живо.
И сега е картотекиран с него в португалския му отбор, в който има играчи от 12 националности. Иранецът Али Алипур му е най-близък, като разликата е, че той играе, докато Фаик само тренира с отбора.
Записал е 6 мача с 1 гол за Бруней, като - естествено - във всичките е капитан. Позицията му на терена е полузащитник, но по-скоро като номер 10, зад нападателите.
В академията на Челси се засича с момчета като Мейсън Маунт и Тами Ейбрахам. Всички те са единодушни - много земен и готин младеж... За футболните качества коментари няма.
Едно прави впечатление на всички - и в лондонските отбори, и в Лестър. Черен миниван го кара на тренировка, а после го чака до края на заниманието да го вземе. Никой никога не е виждал кой е вътре, но се предполага, че момчето има охранители, наети от баща му. Все пак говорим за потенциален наследник на едно от най-големите състояния в света.
"Имаше чувство за хумор, не се държеше като нещо повече от останалите момчета - казва за него съотборникът му Киан Уилямс от академията на Лестър. - Дори може да се каже, че бяхме нещо като приятели, говорихме си между тренировките. Той не оставаше дълго на базата, а и не сме излизали в града вечер. Но беше добро момче и носеше на майтапи."
Да кажем, че фамилията на султана Болкиа е с големи спортни традиции - ще е прекалено. Един от братята на Фаик - Абдул Хаким, е историческа личност в спорта.
Той е състезател по спортна стрелба и първи олимпийски представител на страната, единствен участник в Атланта 1996, когато е и знаменосец заедно с таткото принц Джефри на церемонията на откриването. МОК прави изключение и специално разрешава това. Още веднъж участва четири години по-късно в Сидни, а Бруней е записал общо деветима състезатели на Олимпиади в историята си.
Е, сега има и първият футболист, който опитва да запише минути в европейската игра. Вече има два професионални договора зад гърба си, но не и мач за първите отбори - нито в Лестър, нито засега в Маритимо.
Едва ли ще подлуди света с играта си, няма да стане Меси и Роналдо, но...
Мечтите са безплатни нали?