Той играе футбол за удоволствие, образован е, говори свободно няколко езика и няма нужда да се притеснява за кариерата си след тази на терена. Ще кажете - лесно е да повтаряш как парите нямат значение, когато си в това положение, но... Да, казва го.

Парите наистина нямат значение за Фаик Болкиа, както е картотекиран в португалския елитен клуб Маритимо.

Всъщност пълното му име, както биха искали да го произнасят роднините му, е Фаик ибни Принц Джефри Болкиа.

На 22 години търси пробив във футбола в Европа, въпреки че е роден в Лос Анджелис, гражданин на САЩ и света е, а всъщност е част от кралското семейство на Бруней.

Това е най-богатият футболист на планетата или поне - може да бъде такъв, ако пожелае.

Той е едно от 18-те деца на Джефри Болкиа, брат на султана на Бруней Хасанал Болкиа, който пък е един от най-богатите хора на планетата. Неговата фамилия управлява азиатската дължава от над половин век, като състоянието на Болкиа се оценява на над 20 милиарда долара.

Embed from Getty Images

Един от хората в това семейство обаче не се вози на някоя от позлатените лимузини "Ролс-Ройс", типични за фамилията, не се къпе в охолния живот в двореца и не прекарва дните си в правене на нищо.

Фаик тренира по два пъти на ден, работи здраво във футбола, за да пробие.

"Братята ми просто си седят и не правят нищо по цял ден. Не искам да съм като тях. Кипя от енергия, искам да бъда добър в нещо и да успея сам в кариера. Играя футбол със страст, с любов. Не ми пука какви договори ще подписвам и колко пари ще изкарва", казва.

Таткото - принца Джефри, има една голяма страст. Колекционира автомобили. По последна информация от 2018-а имаше над 200, като цената им е няколко милиона. На партито за един свой рожден ден навремето, бащата бе поканил за частно участие Майкъл Джексън, за което се споменаваха хонорари от порядъка на 5 млн. долара.

Момчето е родено в Калифорния, израства в Англия и е възпитаник на колежа "Брадфийлд". Учил е езици, а в момента е на път да се дипломира в специалност Бизнес и маркетинг. Владее перфектно английски и испански език, учи италиански, а в момента - в новия си отбор, и португалски.

Изобщо - един образован младеж, който иска да е Меси или Роналдо. И да не стане, няма нужда да се притеснява за живота след футболната кариера.

Рано е харесан от академията на Саутхемптън, където отива на 11 години. След това изкарва няколко месеца в Арсенал, после подписва договор с Челси, но като играч за академията, не за мъжкия тим.

На 18 е освободен и избира Лестър, където има изгледи да опита да пробие в първия тим. По това време там вече върви революцията на тайландския собственик Вишай Шриваданапраба, а отборът става шампион през същата 2016-а. Босът, няма съмнение, знае кого е взел клубът му и причините едва ли са само футболни.

Embed from Getty Images

Контактите му с кралската фамилия на Бруней са много близки и ходът никак не е изненадващ.

Фаик има мачове за отборите до 17 години на Челси, до 19 и 21 на Лестър, но не и в първите тимове. През януари 2020-а отиде в Маритимо, без да е записал двубой в мъжкия футбол в Англия. Навсякъде избира номер 14, защото любимият му футболист е Йохан Кройф, когото никога не е гледал на живо.

И сега е картотекиран с него в португалския му отбор, в който има играчи от 12 националности. Иранецът Али Алипур му е най-близък, като разликата е, че той играе, докато Фаик само тренира с отбора.

Записал е 6 мача с 1 гол за Бруней, като - естествено - във всичките е капитан. Позицията му на терена е полузащитник, но по-скоро като номер 10, зад нападателите.

В академията на Челси се засича с момчета като Мейсън Маунт и Тами Ейбрахам. Всички те са единодушни - много земен и готин младеж... За футболните качества коментари няма.

Embed from Getty Images

Едно прави впечатление на всички - и в лондонските отбори, и в Лестър. Черен миниван го кара на тренировка, а после го чака до края на заниманието да го вземе. Никой никога не е виждал кой е вътре, но се предполага, че момчето има охранители, наети от баща му. Все пак говорим за потенциален наследник на едно от най-големите състояния в света.

"Имаше чувство за хумор, не се държеше като нещо повече от останалите момчета - казва за него съотборникът му Киан Уилямс от академията на Лестър. - Дори може да се каже, че бяхме нещо като приятели, говорихме си между тренировките. Той не оставаше дълго на базата, а и не сме излизали в града вечер. Но беше добро момче и носеше на майтапи."

Да кажем, че фамилията на султана Болкиа е с големи спортни традиции - ще е прекалено. Един от братята на Фаик - Абдул Хаким, е историческа личност в спорта.

Той е състезател по спортна стрелба и първи олимпийски представител на страната, единствен участник в Атланта 1996, когато е и знаменосец заедно с таткото принц Джефри на церемонията на откриването. МОК прави изключение и специално разрешава това. Още веднъж участва четири години по-късно в Сидни, а Бруней е записал общо деветима състезатели на Олимпиади в историята си.

Е, сега има и първият футболист, който опитва да запише минути в европейската игра. Вече има два професионални договора зад гърба си, но не и мач за първите отбори - нито в Лестър, нито засега в Маритимо.

Едва ли ще подлуди света с играта си, няма да стане Меси и Роналдо, но...

Мечтите са безплатни нали?