Президентът на родната федерация по художествена гимнастика - Илиана Раева, продължава да е сред малкото спортни ръководители у нас, които постигат успехи с постоянство и на световно ниво. Сезонът за родните гимнастички започна успешно с 8 медала от Гран При в Киев. По същото време в Бургас се проведе държавното първенство за приз "Жулиета Шишманова", на което Илиана Раева присъства.

В следващите седмици у нас пък предстоят две сериозни състезания. Световна Купа в "Арена Армеец" от 12 до 14 април (билети), а от 2 до 6 април ще се проведе Купа "София" (билети).

Пред Dir.bg Раева разказа за впечатленията си от представянето на момичетата, предстоящия кръг от Световната купа в София, като засегна и сериозния проблем с болните родителски амбиции в спорта.

За старта на сезона

Очаквах този силен старт, защото миналата година, непосредствено след Световното първенство, аз инициирах среща между мен, състезателите и всичките треньори. Направих подробен анализ на представянето на нашите момичета, както и на конкурентите ни.

На тази среща обсъдихме какво трябва да се промени, за да се подобрят тези резултати. Поставихме си амбициозни цели, като основното бе да направим доста по-сложни композиции. Момичетата натрупаха сериозен опит и са в състояние да правят по-сложни елементи.

Мога да кажа, че тази година направихме сериозни композиции, които са на нивото на медалистките и най-силните състезателки в света.

Сигурна съм, че ако нашите момичета съумеят да се концентрират на най-важните състезания и да изиграят съчетанията си, не само без грешка, защото това вече не е единственото важно, а и да изиграят сложните си елементи, те спокойно могат да се борят за златен медал.

Така че - очаквах медалите в Киев. Може би не очаквах чак толкова силен триумф на Катрин Тасева, защото тя не бе в най-добрата си форма. Много щастлива бях от пробива и прогреса при девойките, които са най-важното. Те са бъдещето.

Радвам се за медалите, които спечели ансамбъл девойки. Те преминаха през доста тежък период. Прекараха тежък вирус, две седмици бяха без тренировки, скъсан минискус на капитанката непосредствено преди състезанието.

За приемствеността в спорта

Не трябва да има луфт между поколенията. В ансамбъла "златните момичета" се отказаха, но дойдоха "диамантените", както ги нарекоха. Още по-силни, още по-зрелищни.

Статистиката показва, че където и да отидем, нямаме състезателка, която да не се върне с медал. Това е много впечатляващ резултат и показва къде се намира художествената ни гимнастика в света в момента.

Снимка: Facebook
 

От много години не съм виждала конкуренция при жени и девойки като тази на държавното първенство в Бургас. Там всяка една можеше да стане шампионка. Заслужено спечели Невяна Владинова, която игра много силно. Отлични впечатления от Татяна Воложанина, която е само на 16.

Много съм впечатлена и щастлива от това, че видях изключителен възход в работата на клубовете по отношение качеството и силата на гимнастичките и композициите.

Много адекватни, модерни съчетания, отговарящи на съвременната художествена гимнастика. Тя е много трудна, много атрактивна, много силна, много зрелищна и бях страшно щастлива от това, което видях през целия ден в Бургас. Особено от състезателките в клубовете, които успяха да победят националки, което говори за изключително пробуждане.

За домакинствата на големи първенства у нас

Искаме да организираме Европейско първенство в Бургас през 2021 г. Заместник-кметът и отговорникът за спорта в общината ще подкрепят една такава инициатива. Би било страхотно да го направим - този красив спорт, и то на морето. Аз обещах, че това ще бъде едно изключително преживяване за бургазлии, но в лицето на кмета Димитър Николов, мисля че ще срещнем нужната подкрепа и ще успеем с това начинание.

Снимка: Facebook

Спокойна съм, че Световната Купа в "Арена Армеец" (12-14 април) ще бъде незабравимо състезание. Ще осигурим всичко нужно за поредна успешна надпревара у нас. Стараем се, влагаме много любов в работата си. Ще успеем за девета година да направим Световна купа, за която много се говори, не само от фенове, но и от специалистите от цял свят.

Съвсем закономерно, очакваме рекорден брой участници в индивидуалното и в ансамблите. Само седмица преди това ще има съпътстващ турнир Купа София, отново с рекорден брой участници, така че столичани ги очакват две седмици художествена гимнастика-подарък.

Еуфорията около този спорт у нас и за това как момичетата ни са "добър пример"

Нямате си представа какво се случва с този спорт у нас. Създават се нови клубове, има изключителен наплив на момичета в отделните клубове, а това всъщност е най-важното. Разбира се, че медалите и купите имат значение, това е спорт, а в спорта трябва да печелиш.

Но най-важното, което ние правим е това, че на милиони доставяме незабравими емоции.

В това напрегнато еждневие, постоянно ми казват приятели, познати и дори хора, които за първи път ме срещат, че им носим невероятна наслада и страшно много се гордеят. Това е най-голямото постижение - да накараш на хората сърцето да тупти от радост. Това е вид лечение, ние лекуваме хората с тези хубави емоции.

Важен е и примерът за подрастващите. Какво по-хубаво от това, пример в живота ти да бъде един спортист, който се труди, който се бори, който има дисциплина, характер, една истинска ценностна система и морал, от която обществото има крещяща нужда. Нека това са идолите на малките момичета, а не онези, знаете кои... от които обществото просто се задъхва.

В тази тежка и трудна действителност за спорта, ние сме един социален феномен. Нашите успехи имат голямо социално значение в обществото.

Доста говоря с момичетата, които са под светлините на прожекторите. Казвам им, че трябва да бъдат отговорини най-вече към себе си. Какво говорят, как изглеждат и как живеят.

Постъпката на Катрин, която дари медалите си в помощ на нуждаещо се момче, е изява да личностните й качества. Тя е едно прекрасно момиче с много добро сърце, много истинска. Никой не й е подсказал да направи този жест. Самата аз бях много изненадана, горда и очаровано, когато разбрах. Нямах представа за това нейно намерение, научих от Фейсбук.

Тя трябва да е примера за малките. С треньорите полагаме изключителни усилия тези деца да растат като личности, защото не можеш да си позволиш да си лош пример, особено, когато хората те разпознават. Трябва да бъдеш добър пример.

Амбициозните родители

Аз правя срещи с родителите на децата. Казвам всичките тези неща. Казвам им да дават любов на децата си, защото са изложени на страхотно напрежение. Не искайте от тях да са шампиони на всяка цена!

Ние тук ги гледаме, храним, прекарваме повече време с тях от родителите им. Подсигурила съм им страхотни условия. Екипировка, храна, зимата в залата е топло и уютно. Пътуват в чужбина от съвсем малки, запознават се със света. Опитвам се да им създам невероятна атмосфера.

Спортът е такъв, че не може всички да са шампиони. Богатството, което им дава спортът, навиците, които изгражда, тази емоция да играеш пред толкова хора, да знаеш, че на гърба ти пише България, това е страхотна емоция, но децата се сблъсквът с огромно напрежение.

Ако не са там треньорите, които да свлалят това напрежение става страшно. Аз им казвам, особено на малките деца: "Не ме интересува дали ще вземете медал. Покажете ми колко сте силни, покажете ми колко можете".

Когато вкъщи имаш един родител, който ти повтаря "Как може да загубиш, за какво тренираш, губиш си времето", та това е изключително депресиращо за едно дете.

За мое щастие, 95% от родителите, с които работя, са доста интелигенти хора и нямат тези болни амбиции. Оценяват това, което правим за децата им.

Аз на никого не мога да осигуря титулярно място. Не мога да гарантирам на титулярката, че ще е вечна титулярка, както и на резервата, че някога ще влезе да играе.

Това все пак е спорт. Зависи от техния труд и талант. Това е националния отбор на България. Те не могат да имат някакви изключително изисквания към децата си, все пак стълбичката е само за трима, а тренираме десетки.

Родителите трябва да са щастливи от това как тренират тези деца, от това какви хора стават. Имали сме доста унищожени психически деца от амбициите на "болни" родители. 

Това е много често срещано явление, не само в нашия спорт. Чувала съм страшни истории и от съпруга си за подобни неща във футбола".

Снимка: Facebook

За признанието

В навечерието на 8 март Илиана Раева получи награда "Жена на десетилетието в област спорт". Ето коментарът по темата.

"Аз съм човек, който много рядко сяда да анализира какво е постигнал. Може би за първи път си дадох сметка какво съм направила за тези десет години, когато получих наградата. Дадох си сметка, че ключът към моя успех е това, че никога не погледнах назад, не си правех излишни равносметки, винаги гледах напред. Имам си някакви цели и ги преследвам.

Това признание показва, че усилията ми, че художествената гимнастика като социален феномен е излязла извън границите на спорта. Трудът ми, отдадеността ми и любовта, която изпитвам към този спорт за достигнали много хора извън спортните среди.

Когато трудът ти радва толкова хора, може да си каже, че си осъществен човек. Аз се чувствам осъществена жена".