Франк Мил вече е достолепен 63-годишен мъж, който има немалко постижения зад гърба си, но хората винаги го свързват с една случка, която ги кара да се връщат назад във времето към средата на 80-те години. И по-точно към една конкретна дата: 9 август 1986. 

Първият мач на Мил за Борусия (Дортмунд). Пред нападателят се открива мечтан шанс. Защитата на Байерн (Мюнхен) е разсечена с перфектен пас, острието се оказва сам срещу вратаря, елиминира го с един дрибъл и се оказва сам пред празната врата. Това, което се случва после, и до днес е определяно като “Пропускът на века”.

Мил се засуетява, намирайки се малко встрани от вратата и вместо да стори това, което би било най-лесно, прави по-трудното. Жан-Мари Пфаф го настига, а футболистът на Дортмунд вече е съвсем разколебан и макар все още да е сам срещу мрежата, от изключително малък ъгъл стреля в гредата.

Дори сега, над 35 години след случката, когато някой в Германия пропусне добра възможност, коментаторите почти винаги се връщат към онзи момент. Репортерите го търсят за мнение. Пропускът на празна врата вече е известен като “Мил”. През последните години му се случва да отговаря на доста въпроси за Тимо Вернер, който също попада в центъра на вниманието с пропуските си.

Вече помъдерлият Мил гледа на всичко философски. Не отказва да отговаря на въпроси, стига те да са зададени по правилния начин.

“Преди няколко години отидох в месарския магазин заедно със стария ми пряител Матис Хергет, бивш защитник на Западна Германия. Една дама зад тезгяха опакова хляба и наденичките и когато вдигна очи отчете шумно - “А, вие ударихте гредата!”. Отказвам да реагирам, когато някой се опита да ме дразни на улицата. Като цяло, след всичкото това време, мога просто да се посмея. Беше истинска лудница. Исках да накарам играчите на Байерн да изглеждат смешни и да вляза с топката във вратата, но в един момент изгубих контрол и това се случи”, разказва бившият футболист, който изгрява на голямата сцена с Борусия (Мьонхенгладбах), а след това преминава в Дортмунд.

Има бронзов медал със Западна Германия от Олимпиадата в Сеул през 1988 и световна титла от 1990 година.

Няколко месеца след онзи 9 август Мил отива на гости на приятел в Сан Франциско. Поръчва си бургер и пуска телевизора, където върви компилация с куриозни случки от спортния свят.

“Първо видях баскетболист, който счупи коша, опитвайки да забие. Посмях се и си хапнах от бургера. И точно в онзи следващ момент… Видях себе си на екрана, как уцелвам гредата в Мюнхен”, споделя още той.

Обикновено подобен пропуск може да разклати сериозно кариерата и самочувствието на всеки футболист, камо ли на нападател. Но не и при Франк Мил, който играе без кори и често отнема топката на вратарите, докато те се опитват да я вкарат в игра.

Увереността никога не му е била чужда и така той прекарва 15 години в Бундеслигата, където освен за двете Борусии играе и за Фортуна (Дюселдорф) в края на кариерата си. Както вече бе споменато, през 1990 година е част от състава на Франц Бекенбауер, но така и не записва минути, пореди което не се смята за световен шампион. 

Въпреки скромните си 175 сантиметра, вкарва много голове с глава, а равносметката от кариерата му е 253 гола в 656 мача като професионалист.

Embed from Getty Images

Но по собствените му думи, най-голямото постижение в кариерата му е спечелената Купа на Германия с Дортмунд през 1989 година. Три години след онази греда. Борусия бие Вердер (Бремен) с 4:1 във финала, а Мил вкарва гол и прави две асистенции. 

Когато си спомня за подготовката за въпросния финал, в съзнанието му изскача необичайно разсейване.

“Години наред в Дортмунд тренирахме в курорт с басейн в петък, а преди онзи финал не бе различно. През лятото поляната около басейна се използваше и от нудисти, И докато те лежаха голи, ние тренирахме за големия мач. Не мога да кажа, че всички удари тогава попадаха във вратата”, припомня си нападателят.

Футболът е различен в онези години. Друг хубав спомен за него са дългите разговори със съотборници в стаята за екипировка, заедно с торта, кафе и цигари. Или как в националния отбор някой от играчите слага жив заек в куфара на лекаря. Уговорката е Андреас Бреме да симулира контузия рано в мача, а докторите да изтичат на терена. Когато отварят куфара, заекът изскача.

Embed from Getty Images

Също така не се свени да говори по тема, която много бивши футболисти не харесват - обвиненията за допинг.

Първо бившият вратар Тони Шумахер повдига въпроса в книгата си “Начелен удар” през 1987 година, когато пише не просто за допинг, а и за други скандали в националния отбор, включително хазарт, проститутки и алкохол. Дълго време никой друг играч не споделяше вижданията на Шумахер за злоупотребата с каптагон - забранен амфетамин, който в момента се произвежда в огромни количества в Сирия. Употребата му през 80-те години в Бундеслигата е нещо нормално.

“Множество блистери с таблетки бяха постоянно в съблекалнята и всеки можеше да си взима. Беше “модерно”. Докторите го знаеха, треньорите го знаеха, всеки знаеше. Но никой не говореше за това”, разказва Мил и добавя, че множество играчи са го използвали до такъв момент, че вече не са могли да ходят след това. Признава, че самият той го е пробвал веднъж.

“Вкарах два пъти във въпросния мач, а след това просто не можех да да се уморя, каквото и да правех. На момента няма последици, но в дългосрочен план те са ужасни. След това исках да видя головете си у дома и чаках репортажа посред нощ, като бях запалил свещ. В крайна сметка заспах и се събудих точно навреме, за да спра разпространението на огъня. И си казах - почти се самозапали човече, това е първият и последен път, в който взимаш каптагон”, добавя Мил.

За него това е втората решаваща вечер, в която се гледа по телевизията. Един път в Сан Франциско и после още веднъж у дома. Вторият път за малко да бъде и негов последен.

Медиите ще продължат да го търсят при фрапантни пропуски. А всъщност Франк Мил има да разкаже толкова много за една епоха във футбола, която изглежда сякаш е била преди хиляди години.