17-11-2017 20-11-2018

История, достойна за филм: Барса изгони първата си африканска перла заради секта

Хорхе Мендонса игра на "Камп Ноу" през 60-те години

15:48 | 13 август 2022 | Редактор : Александър Сотиров 10 6901

Франк Кесие смени Милан с Барселона това лято, като се очаква да бъде едно от по-важните нови попълнения на каталунците. Националът на Кот Д'Ивоар се превърна в африканец №18 в историята на каталунския клуб.

Африканските играчи на "Камп Ноу" са били от всякакъв калибър - великани като Самуел Ето'о и Яя Туре, но също така и нереализирани таланти като Уилфред Каптъм и Жан-Мари Донгу. Сега обаче изниква един въпрос - кой е първият представител на Африка, обличал синьо-червеното райе?

Неговото име е Хорхе Алберто Мендонса. От Ангола. Преди да премине в Барса, той в продължение на девет години защитава цветовете на друг испански гранд - Атлетико (Мадрид). Кариерата му е интригуваща и изпълнена с пъстри преживявания.

А това е неговата история.

Роденият през 1938 година нападател за кратко играе за юношите на португалския Спортинг (Лисабон), а кариерата му започва в друг местен тим - Брага. Това става факт през 1956 година, а две лета по-късно той изскача на сцената на испанската Примера, подписвайки договор с Депортива Ла Коруня. Само година по-късно става "дюшекчия" и преминава в Атлетико (Мадрид), където обаче вече е оставена африканска диря - през 1948 година Ларби бен Барек от Мароко играе за столичани.

Анголецът бележи още в дебютния си мач - срещу Овиедо, а част от легендите, витаещи около него, гласят, че дори е сменил фамилното си име. Определени хора в Атлетико са свързани с режима на генерал Франко и поради всеобщата "испанизация" Мендонса се превръща в Мендоса, но после се връща към първоначалната си фамилия.

Основателят на вестник АС Мануел Сармиенто Бирба, който е и отявлен привърженик на Атлети, описва Мендонса ето така - "Отличен играч, който действаше елегантно и много умно. Перфектна техника и мога да кажа, че е един от най-добрите, които съм виждал в живота си. Чисто футболно разполагаше с всичко, беше почти перфектен. Но от време на време го обземаше летаргия, която оказваше своята роял върху играта му и темпото му се забавяше".

Африканецът, когато, разбира се, не е летаргичен, има чудесен поглед над играта и точни подавания, когато дриблира е остър като кама, а ударите му са черешката на тортата. Истински футболен артист. Помага на Атлетико да спечели първата в клубната история Купа на Краля през 1960 година (б.р. - тогава тя носи името "Копа дел хенералисимо" заради Франко), а през 1965 година вкарва исторически гол на Реал (Мадрид).

На 7 март въпросната година той бележи победното попадение срещу градския съперник и така слага край на убийствената серия без загуба на "белите", продължила 8 години и 18 дни, постижение, недокоснато и до днес. Година по-късно става и шампион с "лос рохибланкос".

След мач срещу Динамо (Загреб) в Европа пък феновете са толкова впечатлени, че го понасят на ръце.

Но след почти десетилетие в Атлетико, идва време за промяна и тя носи името Барселона. Сделката е добра за всички - столичани се нуждаят от пари, за да построят емблемaтичния си стадион край река Мансанарес, който години по-късно ще бъде преименуван на "Висенте Калдерон". И трансферът на Мендонса към Каталуния финансира част от строежа.

Периодът му на "Камп Ноу" е противоречив, но той остава в историята като първият футболист от Африка, носил славния екип на клуба.

В Барса изкарва само две години - между 1967 и 1969, изигравайки 33 мача и реализирайки 9 попадения. Печели още веднъж Купата на страната, а в първенството с него в състава "лос кулес" стигат до среброто веднъж. Краткият му престой в каталунската столица приключва по абсурден и абсолютно нефутболен начин.

През 1968 година клубът има нов президент - Нарсис де Карерас, който е отявлен католик. И научава, че анголската перла на отбора е член на сектата "Свидетелите на Йехова".

"Освен че беше пламенен католик, Де Карерас бе приятел и с голям местен епископ. По абсолютно нефутболни причини, по-скоро религиозни, той ме прати при резервите. Иначе бях приет добре от съблекалнята. Въпреки всичко, все още съм в добри отношения с клуба и харесвам града", разказва Мендонса години по-късно.

Барселона се оказва предпоследната спирка в кариерата му. Сбогува се с Примера след един сезон в Майорка, в който изиграва само 5 мача и се разписва веднъж. Раздялата с балеарците също е достойна за екранизация - налага му се да гони президента на клуба по улиците с автомобил, за да го накара да му плати дължимото. Той не иска да го направи, защото Мендонса е контузен през по-голямата част от сезона.

Вероятно най-безумната случка в кариерата му идва именно в Майорка - обикаля от врата на врата, като истински представител на "Свидетелите на Йехова" и при един от гастролите си се подхлъзва на стълбище и къса кръстна връзка на коляното си...

След края на кариерата си Мендонса остава близо до играта. Организира непознат по онова време формат - футбол 7 на 7, организира световно първенство за бежанци и става идеолог на Асоциацията на професионалнтие футболисти в Испания. Нищо изненадващо, предвид неволите по време на кариерата му, нали?

Освен това се мести във Франция, научава езика и започва да учи медицина, посвещавайки се на хомеопатията и ортопедията.

"Футбол 7х7 ми принадлежи, официално е патентован на мое име. Вдъхнових се, гледaйки момчетата във Франция, които играят на улицата. Изглеждаше ми като най-подходящ вариант за развитие на децата", казва той. Първият футболен кампус за футбол 7х7 е създаден от него в Майорка в средата на 80-те, а там често идват таланти от родната му Ангола.

Остава близо до играта, като организира няколко футболни отбора, включително тим от африканци, който се подвизава в Терсера дивисион и играе с екип на Барса. Но в Мадрид не ги приемат добре. За това разказва и самият Мендонса - "Представете си отбор от тъмнокожи играчи с фланелки на Барса в столицата!".

В момента Хорхе е на 83 години и живее в испанската столица. Идеите не спират да бликат - иска да създаде спорт, който е смесица от футбол и баскетбол. В Атлетико го считат за легенда, а в Барселона остава в историята като първият африканец.

Вероятно е и единственият играч в световен мащаб, прогонен от клуб заради религиозните си виждания. И сам смята, че нищо в живота му не се е случило без причина.

"Вече петдесет години проповядвам словото Господне", категоричен е ветеранът.

ИЗБРАНО