17-11-2017 20-11-2018

Как лагерник №10491 от "Бухенвалд" спечели 11 олимпийски медала

Забравената история на един от най-титулуваните гимнастици в историята

14:32 | 13 ноември 2021 | Редактор : Динко Гоцев 18 14771

Понякога да наречеш някого "шампион" заради спортните му постижения не е достатъчно. Как и с какво се е преборил, какви по-сериозни противници в живота е пречупил от съперниците на спортната арена - ето това са характеристиките на истинския победител. А когато се казваш Виктор, може би помага да постигнеш това да си победител.

Ретро

Виктор Иванович Чукарин има история, която вероятно не знаете, възможно е дори да не сте чували името му, а е напълно сигурно, че няма да прочетете за него в социални мрежи или лъскави издания.

А той е носител на 11 олимпийски медала, 7 от които - златни. Има още куп титли, три световни и т.н. Голям шампион по гимнастика, който в периода 1952-1955 г. е практически непобедим на почти всеки от уредите.

През 1952 г., когато печели златото на Олимпиадата в Хелзинки на кон и земя, както и в многобоя, а и в отборната надпревара със СССР, Виктор Чукарин е на 31 години. Това са първите му големи спортни успехи. Ще се запитате защо толкова късно идват те?

Отговорите в няколко думи: Втора световна война. Плен. Концлагери. "Бухенвалд".

Когато през 1947 г. започна да преподава физическо възпитание в Киевския университет, той тежи 47 килограма. Върнал се е от войната с тегло 40 кг. Близките не го познават. Едва ходи, ранен в крака в престрелката, при която е и пленен от германските части.

В периода 1942-1945 г. е непрестанно в концентрационни лагери, като по негов спомен са 17, а регистрите сочат 16. Около 11 месеца е в "Бухенвалд", където вижда всичко. Как не загива там, лагерник № 10491 - както е заведен в списъка, не може да отговори.

Случва му се какво ли не. Определен е за работа в близка гора, при която натоварванията са такива, че от 45 души отряд, на втория ден са оживели 7. Той е сред тях.

В края на войната е в "Зандбостел", недалеч от Хамбург, а в дните на настъпване на врага, германците решават да унищожат всички следи от този концлагер. Включително хората.

Те са качени на няколко шлепа и пуснати в открито море, като този, в който попада Чукарин, е миниран и трябва да бъде взривен от брега. Английски изтребители обаче се появяват като по чудо, атакуват бреговия отряд и взрив няма. Още веднъж съдбата го запазва.

Embed from Getty Images

Виктор се връща към спортната гимнастика, която е започнал да тренира още като 8-годишен в Мариопол, в родната Украйна. Тогава, естествено, част от СССР. И в детството не му е лесно. Син е на донски казак, който през 1932 г. изчезва по времето на репресиите в страната.

Майка му е гъркиня, недобре приета в родния им донецки район. Затова се местят в Мариопол и там Виктор вече тренира. По цял ден, постоянно. Докато не идва войната.

Но през 1946-а тя вече е минало, както и споменът за концлагерите и смъртта, с която се е срещнал. Той никога не споменава на глас името "Бухенвалд", но съотборниците в тима по гимнастика разкриват, че вечерите по време на състезания са били тъжни - от стаята му често се е чувал плач, говори си сам и си дава кураж.

Няма обаче никакво колебание, когато излиза пред уредите. Безпогрешен.

Две олимпиади - Хелзинки 1952 и Мелбърн 1956. Седем златни медала, 11 общо. Три световни титли в този период. И отказване веднага след Австралия, когато вече е на 35. "Не съм човек, който ще пречи на младите", аргументира се.

Embed from Getty Images

Четири години по-късно световната федерация го кани в съдийския състав за игрите в Рим. Там става скандал, когато съветски състезател получава с 0.05 бала по-висока оценка от японски, за което го обвиняват италианските и германските му колеги. Години по-късно съпругата на Виктор Чукарин признава, че той и доверил: Имаше натиск да го направя, но не аз промених оценките.

Но за достойнството му това е твърде много. Напуска поста, отказва да участва активно в спорта и се връща към преподавателската дейност у дома.

Умира през 1984 г., на 63. Отива си вечерта след поредния работен ден в Лвовския Институт по физкултура, където е на огромна почит.

Една от улиците в града носи името му, както и малък атлетически стадион, пред който има негова статуя.

Един от най-титулуваните гимнастици в историята не се уплаши от съперниците край гредата, успоредката или халките. И как да стане - та той оцеля в "Бухенвалд" и на шлепа, който трябваше да избухне.

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО