"Характер, огън, качества. Той беше това, от което имахме нужда. Трябваше ни един такъв човек, за да е завършен отборът ни.

Гледахме трима играчи, но избрахме Христо. Времето показа, че направихме отличен избор. В него имаше всичко необходимо, както и онова, което аз наричам "зло мляко" - да си изтъкан от спортна злоба, която да канализираш в позитивни действия на терена."

Думите са на Йохан Кройф за Христо Стоичков, когото великият нидерландец привлече през лятото на 1990 г. в Барселона от ЦСКА за около 4 милиона долара. За тогава това бяха умопомрачителни пари, а Ицо пасна в синьо-червената фланелка с лекота, сякаш цял живот е играл в нея. Останалото е история...

Но тя започва през април 1989-а, когато Кройф изведе отбора си срещу българските армейци в полуфинални сблъсъци за Купата на купите. На 5 април в Каталуня осмицата на ЦСКА заби два гола, а Барса би с 4:2. При правилото за гол на чужд терен това не бе преднина, която да успокоява за реванша в София. В предходния кръг Ицо, Любо, Емо и останалите бяха били Панатинайкос именно с 2:0 на свой терен, преди да го елиминират. Името на гръцкия гранд и по-нататък е замесено в историята.

На 19 април - днешния ден преди 33 години, Йохан доведе Барса с Линекер, Субисарета, Бакеро, Бегиристайн, Салинас, Алойзио и останалите на "Васил Левски". Лудостта преди мача бе пълна, а в деня на двубоя заваля порой, който спря току преди първия сигнал.

ВИЖТЕ СТРАХОТНИТЕ СНИМКИ НА ИВАН ГРИГОРОВ ОТ ОНЗИ МАЧ>>>

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Кройф гледаше край тъчлинията, а на отсрещната скамейка бе Димитър Пенев. Стоичков игра феноменално в онази вечер, както и в целия сезон 1988-89 година. Статистиките му нямаше как да не са привлекли вече вниманието на европейските грандове - 23 гола в първенството, 4 за купите у нас, 4 в КНК преди срещите с Барса.

Пак той отбеляза в онази вечер, но каталунците спечелиха с 1:2 и се класираха на финала. Стоичков изпусна още положения, негов удар бе спасен от Субисарета с мъка, а друг бе отбит от голлинията от Алойзио. И това - при 0:0 през първото полувреме.

В същата вечер е първият контакт на Барселона с играча, за да го уведомят за интереса към него. Прочутият мениджър Хосе Мингея е у нас да движи трансфера на Любо Пенев във Валенсия, но и да проучи нещата около съотборника му с номер 8. След края на двубоя Мингея идва с преводач при отбора.

В биографичната му книга "Христо Стоичков. Историята", написана в съавторство с големия спортен журналист Владимир Памуков, разговорът е преразказан така от звездата на българския футбол:

"Каза ми нещо от рода на "Кройф те иска в Барса. Окей ли си за трансфер?" Бях малко превъзбуден и направо ядосан от загубата. Играх силно, вкарах пак, но изпуснахме поне два чисти гола. И небрежно отговорих: "Ами като ме иска, да действа! Какво чака?" Класически Стоичков!

В своята автобиография самият Йохан споделя, че в самолета на връщане към Барселона от София, разговорът му с помощниците се е въртял около "този с номер осем". Всички вече са уверени, че това е техният човек.

Първата им среща е през август същата година по време на турнира в Палма де Майорка, където и двата отбора са поканени. Барса бие ЦСКА на полуфинал с 5:2 (Стоичков и Пенев вкарват), а преди мача в местно бистро Ицо се вижда с великия нидерландец и научава от него - да, искат го!

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

По това време у нас вече се говори, макар да няма днешните медии, социални мрежи и т.н. водопад от информации, че Панатинайкос е готов да даде убийствени пари за Ицо.

Барселона обаче не се бави и праща хора за преговори, които продължават почти до декември.

Чак в навечерието на Нова година, след като у нас вече са минали и събитията от 10 ноември 1989-а, сделката е договорена. Испанският гранд ще плати 5 транша по 800 000 долара и Стоичков е техен играч от лятото на 1990-а.

Следват Купа на шампионите и "Златна топка" (единствен българин, който ги е постигал), четири поредни титли, Суперкупа на Европа, две на Испания - в петте години на Камата и Йохан. Преди през 1995-а разрив във взаимоотношенията им да прати българската звезда по посока Парма.

Незабравимият номер 14 дойде пак в София, в същата Борисова градина, през юни 1999-а. И пак причината бе фамозният наш номер 8. Легендарният нидерландец уважи Христо на последния му мач за България срещу Англия на "Българска армия" (1:1), пак с познатия шлифер, пак усмихнат - човек, който просто обича футбола и се радва да е край терена.

Но голямата вечер, в която Кройф видя лудия българин и си каза, че "това е човекът", бе на днешния 19 април преди 33 години.

ВИЖТЕ СТРАХОТНИТЕ СНИМКИ НА ИВАН ГРИГОРОВ ОТ ОНЗИ МАЧ>>>

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg