17-11-2017 20-11-2018

Кариерата на Кобрата, събрана в 9 рунда: Отписван, падащ и ставащ, но непримирим и "дебела глава"

Никой не му даваше шанс срещу Кличко, нито тази нощ. Само респект за характера на Пулев

02:49 | 13 декември 2020 | Редактор : Динко Гоцев 112 37193 Снимка: Getty Images

Кубрат Пулев не е световен шампион по бокс в тежката категория. Не още. Може би и никога няма да успее да стане. Тази нощ бе големият му шанс, мачът на живота му. Не се случи - Антъни Джошуа го свали три пъти в нокдаун, като последният бе решаващ.

Кубрат Пулев

Девет рунда, в които Пулев бе сам на ринга срещу прогнозите, срещу публиката и срещу абсолютния фаворит срещу него. Цялата машина на професионалния бокс искаше британецът да не се провали, за да не пропадне мачът-мечта между Джошуа и Фюри. Естествено, не това свали Пулев на пода. Но психологически, Кубрат понасяше удари още далеч преди боя.

Пулев загуби мача тази вечер, но се усмихваше накрая и се поздрави с победителя, сякаш и двамата са спечелили. Така бе и срещу Кличко. И украинецът, и британецът го победиха - вероятно, защото просто са по-добри боксьори, което не е трудно да приемем. Но Кубрат не се дава като характер, психически. Доколкото можа, опитваше да не се дава и спортно-технически.

Такава е цялата му кариера. Тези девет рунда в Лондон събират всичко от нея.

Отписван често. Понякога не приеман дори от своите, тук в България. Никога - фаворит. Натоварван с нереалистични очаквания (по това си прилича с една друга голяма спортна фигура у нас - Григор Димитров). Когато бие, "съперникът не е кой знае какво", а когато не бие - в двата случая, в които загуби в професионалната си кариера, върху него се излива сарказъм и негативизъм.

А не бива. Пулев не е най-добрият боксьор на света, не е перфектен и в поведението си (а има ли такива хора?), но поне едно е трудно да му се отрече - непримирим и с непоклатим дух. Тази вечер в очите и лицето му, когато излизаше на арената в Лондон, нямаше ни помен от страх или притеснение. Бе спокоен и уверен. Да, победиха го напълно заслужено, но не е в характера му да падне без бой. Пълен аутсайдер, коефициенти като за някой новобранец... Не го притеснява. Просто даде каквото може, показа отново "дебела глава" - което в бокса не е недостатък. Куражлия е, казано накратко.

Ок, не е световен шампион. И не е перфектен, а и като гледаме - не е по-добър от Джошуа. И какво от това?

Българин на мач за световната титла в тежката категория си е направо изумително постижение. Кубрат стигна там с невероятна воля, минавайки през морета от недоверие, отписване - защото определено не е най-атрактивния за продуцентите в този спорт - и предизвикателства.

Заслужи си уважението. Характерът и духът не са малки качества в спорта. Да, не винаги стигат за най-високите върхове, на ще ги оценим едва, когато видим, че маса други спортисти не ги притежават.

Затова - да имаме респект към тях.

ИЗБРАНО