Като слон на дърво - не знаете как се е качил там, но е сигурно, че ще падне шумно.

Този популярен лаф в Англия обичат да го пришиват към отбори, които са успели някак да се изкачат на върха в класирането, но при маратонска битка трудно биха устояли на конкуренцията.

Като Арсенал този сезон - водиха в класирането в 90 процента от времето (в един момент - с 8 точки пред конкуренцията), демонстрираха най-атрактивния футбол в елита, но накрая серия кошмарни мачове пратиха титлата отново при Манчестър Сити.

Наистина болезнена развръзка, която нареди тимът на Артета до други наистина зрелищни и шокиращи провали в битката за трофея:

Getty Images

Нюкасъл 1995/96 - Срина се в очите ми

Близо 3 десетилетия по-късно - снимката на Кевин Кийгън със заровено в длани лице продължава да напомня за огромна болка и разочарование. През по-голямата част от сезона "свраките" са фаворит номер 1 за трофея и печелят впечатляващи мачове, изглеждайки обречени да завоюват първа титла от 1927 година. В един момент те водят с повече от солидните 12 точки и едва ли някой е очаквал, че шампионският трофей няма да бъде с черни и бели панделки.

Да, ама не. Нюкасъл започва бавно да се спуска надолу, а преднината се стопява след онзи исторически мач с Ливърпул (3:4) - двубой, считан от мнозина за най-великия в историята на Висшата лига. Кийгън усеща "жегата зад ъгъла" и избухва по адрес на сър Алекс Фъргюсън, чийто Юнайтед притиска сериозно Нюкасъл. Шотландецът си позволява да се усъмни, че отборите играят на 100 процента срещу Нюкасъл, което кара Кийгън да изригне с едно от най-култовите интервюта след мач:

"Мълчах си досега, но ще ви кажа нещо. Той се срина в очите ми. Кажете му го вие. И му предайте, че ние няма да се предадем и ще се борим докрай. И ще съм честен - ще съм на седмото небе, ако те се провалят, ах, колко само ще се радвам!".

За съжаление на "свраките", "Червените дяволи" не допускат грешка до края и в крайна сметка печелят титлата.

Снимка: Getty Images

Манчестър Юнайтед 1997/98 - Яростта на Фърги

Когато на 14 март 1998 г. Арсенал спечели с гол на Овермарс срещу лидера Юнайтед на собствения му стадион "Олд Трафорд" с 1:0, ситуацията на върха става драматична. "Артилеристите" са все още 6 точки зад звездния тим на Фъргюсън, но и с 3 мача по-малко. Мениджърът на Юнайтед се опитва да омаловажи това поражение и споделя, че няма как Арсенал да е безгрешен до края.

"О, те ще губят точки в края на сезона, това е неизбежно", заявява шотландският специалист.

За негов ужас, думите му са далеч от пророчески. Арсенал записва 10 поредни победи и ликува с трофея два кръга преди края. А след това Венгер уванчава забележителния си първи сезон и с победа във финала за ФА Къп, записвайки едва втория домашен дубъл за лондончани.

Междувременно Фъргюсън не крие, че е бесен от провала. През февруари Юнайтед е с цели 11 точки преднина на върха и можеше да ги направи 14, ако не бе претърпял шокиращо поражение от Шефилд Уензди. Загуба, която дава началото на кошмарна серия за настоящия шампион, който само след 3 месеца се оказва бивш.

Снимка: Getty Images

Арсенал 2002/03 - Ние сме провал

Ние сме провал. Това е кратката оценка на Арсен Венгер в края на кошмарния за тима му сезон, при който в началото на март Арсенал е на 8 точки пред преследвача Ман Юн, но в крайна сметка титлата си остава мираж.

"Те харчат по 30 милиона паунда за един футболист и всяка година трансферните им разходи се увеличават, това е лудост", оплака се бесният Венгер по адрес на "дяволите".

Отваряме една скоба - очевидно цена от 30 милиона за футболист преди 20 години се е струвала космическа на френския спец, а какво ли ще каже за днешните колосални сделки?

Разбира се, Венгер е прав за финансовата мощ на "дяволите", но това няма как да скрие болезнения факт, че пълният му със звезди тим буквално се разпада във финалния спринт за титлата. Едва 2 победи в 7 мача означават само едно - трофеят няма да дойде в музея на "Хайбъри".

Арсенал 2007/08 - Позорът на капитана

Капитанът трябва да служи за пример. Но никой не е казал, че примерът ще е добър. В това се убеди Арсенал в онзи злощастен следобед през февруари срещу Бирмингам.

С капитанската лента за лондончани е Уилям Галас, който прави фатална грешка в добавеното време и тимът му изпуска победата - 2:2. В яда си френският бранител започва да рита рекламните табла, а след това рухва в центъра на терена. Кадрите са емблематични - напълни разпаднал се емоционално футболист, който е безпомощен като малко дете. Налага се Венгер да го моли да напусне по-бързо терена, за да не демонстрира слабост.

Това, между другото, е същият кошмарен мач, в който феновете виждат една от най-тежките и брутални контузии в историята на Висшата лига - Едуардо напуска с раздробен крак още в третата минута.

Но да се върнем на Галас. С такъв капитан не е изненада, че Арсенал се срива. Тимът на Венгер успява да спечели само един от последвалите 7 мача и не само че не става шампион, ами завършва чак трети.

Снимка: AP/БТА

Манчестър Юнайтед 2011/12 - Шумните съседи

За повече от 30 години във футбола Алекс Фъргюсън си мислеше, че е видял всичко във футбола, но съдбата бе решила да го опровергае. Неговият Юнайтед допуска шокиращо равенство 4:4 срещу Евертън у дома в ключов момент за титлата. При това - след като "дяволите" водят с 4:2 в резултата.

"Това е безумно, абсолютен срам! Пародия! Да подариш 4 гола на "Олд Трафорд" в толкова важен мач - не мога да повярвам, че това наистина се случи, просто не мога!", признава след двубоя Фърги.

Но нещата тепърва щяха да стават още по-невероятни. Два кръга преди края Сити излезе начело в класирането, а в последния кръг дойде онзи феноменален, исторически, холивудски трилър, завършил с победния гол на Серхио Агуеро. "Гражданите" детронираха "дяволите"!

"Честитя на шумните ни съседи, щом са станали шампиони, значи е заслужено", промълви Фъргюсън, чийто тим в средата на април водеше комфортно с 8 точки на върха.

Ливърпул 2013/14 - Подхлъзването на века

"Няма да ни се изплъзне, момчета!". С тези думи Стивън Джерард окуражи съотборниците си преди ключовия мач за Ливърпул срещу Челси. "Анфийлд" бе готов за празник, а предпоставките бяха налице - Жозе Моуриньо бе извадил ключови играчи от състава, за да ги запази за предстоящия полуфинал в Шампионската лига. "Червените" са пълни господари в мача и по всичко изглежда, че голът е единствено въпрос на време.

В края на първото полувреме обаче Фортуна решава да се намеси. При една върната топка именно Джерард, който сякаш предизвиква съдбата с "плъзгавите" си думи, прави точно това - подхлъзва се. За миг времето сякаш спира, Стиви Джи е на тревата, а Демба Ба бележи във вратата на домакините. До края Ливърпул обсажда вратата на съперника, но безуспешно. Или както тъжно отбелязва Брендън Роджърс:

"Моуриньо бе паркирал не един, а два автобуса пред вратата".

Болезното подхлъзване води до нов кошмар - 3:3 с Кристъл Палас, след като Ливърпул водеше с 3:0. Край на мечтите за първа титла от 1990-а, а самият Джерард и до ден-днешен твърди, че това е колосален кошмар, който винаги ще го преследва.