Кауай Ленард - тихият убиец на династии

14:50 | 16 юни 2019 | Автор : Деян Веселинов 2 7018 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Талантливи, шумни, егоцентрични. Големите спортни звезди обикновено отговарят и на трите определения, а в най-силната баскетболна лига в света лесно може да видим и такива, които не са стигали до върха, но имат своя публичен образ като на холивудски звезди.

Рекламни договори, свръхактивно присъствие в социалните мрежи и много, ама много приказки и гръмки обещания. На фона на всеобщата мегаломания, обхванала популярните имена в спортната индустрия (да, спортът отдавна е цяла индустрия), някак парадоксално се откроява фигурата на един от най-добрите баскетболисти в света - Кауай Ленард.

Тих, скромен, без профили в социалните мрежи и ужасно добър в това, което прави. Само преди дни той написа баскетболна история като лидер на първия канадски тим, спечелил титлата в NBA. Да, въпреки че създателят на този спорт д-р Джеймс Нейсмит е канадец и първият мач в историята на лигата е проведен именно в Торонто, трябваше да изминат 73 години преди шампионската титла "да се завърне" у дома. Титла и MVP(най-полезен играч) на финалите за Кауай накараха мнозина анализатори, треньори и бивши звезди в лигата да поставят въпроса дали Ленард всъщност вече не трябва да бъде признат като най-добрия баскетболист в света. Самият Ленард не се вълнува от това.

"Единственото, което ме вълнува е да печеля. Не се интересувам от това, което хората говорят, нито от това, което излиза по медиите. Просто искам да печеля."

Думи, изеречени от Ленард по време на невероятното му представяне в плейофите тази година. Той вакара 30 или повече точки в 14 мача, а героичните му изяви бяха като от сюжет на филм. Победен кош със сирената в решителния седми мач срещу Филаделфия. Категорично надиграване на звездата на съперника във финалите на Изток. И за десерт детронация на доминанта в последните години - Голдън Стейт Уориърс. Всичко това прати Ленард в компанията на Карийм-Абдул Джабар и ЛеБрон Джеймс - единствените други двама баскетболсити, печелили титла и MVP с два различни отбора.

Getty Images

Ленард е от онази порода спортисти, които са рядкост в днешно време. Той иска да е далеч от медийния шум и обществено внимание, да печели титли и да развива кариерата си без да се съобразява с утъпканите пътеки и логичните решения. Затова и няма да е изненада ако това лято той напусне Торонто. Всъщност, нищо свързано с Ленард не може да е изненада, защото той говори рядко и малко. Това го превръща в трудно продаваем продукт в американската спортна центрофуга.

Само преди година изненадващо той поиска раздяла с отбора, с който спечели първата си титла през 2014г. - Сан Антонио Спърс. Ход, който изненада всички. Кой би искал да напусне Грег Попович и институцията Спърс?! Загубил доверие в клуба след като пропусна 73 мача в сезон 2017-18 заради контузия, Ленард не се подаде на натиска да играе без да е напълно възстановен. А такъв имаше, защото това бе последния сезон, в който застаряващият тим на Сан Антонио можеше отново да мечтае за нещо голямо. Той избра да потърси второ мнение. Да се възстановява с медицински екип, който не работи за отбора му и това очевидно не се хареса на неговите работодатели.

Година по-рано той унищожаваше защитата на Голдън стейт, а отборът му водеше с 20 точки като гост на Уориърс в първия мач от финалите на Запад. Контузия в глезена след неспортсменска проява на Заза Пачулия го извади от игра в мача и остатъка от серията, за да дойде нов проблем - този път в бедрото. Без да дава изявления и интервюта, Ленард остави на пресата да търси всевъзможни причини за неговото отсъствие в голямата порция от последвалия сезон и да изглежда в очите на мнозина като разглезена звезда, която просто иска да смени отбора.

"Много хора се съмняваха в мен миналата година. Мислеха си, че се правя на контузен и искам само да сменя отбора..."

Кауай очевидно не е забравил за хората, които го критикуваха през последните 12 месеца, защото тези думи бяха част от изказването му в първата пресконференция като шампион с Торонто. Думите му имаха повече тежест от обикновено, защото той рядко говори за това, което чувства. Но пък завръщането му в игра се оказа грандиозно. Титла още в първия си сезон с новия отбор и още една прекъсната династия. Да, в американската спортна култура обичат думата династия. Обикновено тя описва отбор, който успява да доминира в лигата в дълъг период от време и най-често е свързана с тимовете, които успяват да спечелят три последователни титли. Последните два тима, които имаха тази възможност бяха Маями Хийт през 2014г и Голдън Стейт Уориърс този месец. И двата не успяха.

А общият знаменател в това баскетболно уравнение за историята се нарича Кауай Ленард. На 23 той успя да изпъкне в състав с Тони Паркър, Тим Дънкън и Ману Джинобили. С великолепната си защита срещу ЛеБрон Джеймс и хладнокръвни стрелби от тройката той спечели титла и MVP, a същото лято приказните 4 сезона на Маями завършиха с разпад на Хийт. Сега Ленард повтори упражнението срещу Уориърс, които изцедиха всички възможни сили в търсене на трета поредна титла. Направиха го до степен на физически разпад, довел и до две тежки контузии, но резултатът бе познат - титла и MVP за Кауай.

"Не съм сигурен дали изобщо знам как звучи гласа му" каза дали на шега, или съвсем сериозно легендата Дуейн Уейд преди години след като младият Ленард детронира Маями.

Изглежда тихият, но концентриран път към победите е в ДНК-то на Кауай. На игрището движенията му са обрани. Няма излишни пози и финтове. Прави това, което е необходимо, за да вкара в нападение, а в защита е сред най-добрите в историята на лигата. Има зад гърба си две награди за най-добър защитник. А във всяка една от първите си шест години в лигата той методично увеличаваше средния си точков актив от 7.9 в новобранския му сезон до 25.5 в последния му преди контузията. Най-популярният прякор на Ленард е The Klaw, заради огромния размер на дланите му, в които топката понякога изглежда като детска играчка.

Роден в Лос Анджелис и прекарал голяма част от детството си в едно от страховитите гета на ЕлЕй - Комптън, Ленард е най-малкото от 5 деца в семейството. Четири по-големи сестри са много правдоподобна причина за мълчаливия му характер. Трагичната смърт на баща му Марк, застрелян пред своята автомивка в Комптън през 2008-а също често е изтъквана като причина за липсата на изявена емоционалност у крилото.

Семейната автомивка е мястото, на което като дете Кауай прекарва часове наред със своя баща. Двамата мият коли на ръка по 8 часа на ден, което създава трудовите навици на Ленард, за когото години по-късно треньори разказват, че трябва да бъде изкаран насила от залата, в която тренира с часове повече от останалите. Ден след като баща му е убит през 2008г Ленард има важен мач за гимназиалния си отбор, а след като вкарва 17 точки се свлича, ридаейки в ръцете на своята майка.

"Не исках да го повярвам. Не знам точно какво се е случило, освен че непознат е минал покрай автомивката и го е застрелял. Мисля, че е по-добре за мен да не знам кой е убиецът на баща ми"

Тъжно, но Кауай за съжаление получава това, което "си пожелава". И до днес полицията не е разкрила, кой е извършителят на убийството на Марк Ленард. Без силната бащина фигура в живота си пътят към успеха е под въпрос. Оттогава датира и засилената близост с брата на своята майка - Денис, който днес е негов агент. Само 6 години след най-голямата трагедия в живота на Кауай той печели своята първа титла на 15.06.2014. Каква сладко-горчива игра на съдбата - 15-ти юни е денят, в който в САЩ се отбелязва Денят на бащата.

Getty Images

Много малко неща се знаят и за приятелката на Ленард, която не се изявява като "баскетболна съпруга", също като него не ползва социалните мрежи, не гостува в предавания, нито води кулинарни рубрики... Двамата имат дъщеричка, която тази година ще навърши 3 години, а медиите вече няколко месеца не успяват да потвърдят или отрекат слуха за това дали двамата не са станали родители за втори път в последната година. Кауай просто не говори за личния си живот.

"Аз съм забавен човек" каза Ленард преди година при представянето си в Торонто, а малко след това сам се засмя така(виж видеото) сякаш само да засили всички шеги с неговото безизразно излъчване.

През миналото лято Ленард не се поколеба да направи още един непопулярен избор. Той не поднови рекламния си договор с Jordan Brand. Дали защото считаше, че е премиран несправедливо по-малко, отколкото получават други баскетболни звезди, или по други причини, факт е, че Кауай избра New Ballance за свой партньор сред компаниите за спортна екипировка. Наскоро Ленард заведе и съдебно дело срещу Nike заради не регламентираното (според него) използване на персоналното му лого, изобразяващо огромната му ръка.

Най-великият за всички времена - Майкъл Джордан спечели първата от шестте си титли на 28. Вече двукратен шампион, Ленард ще навърши 28 години в края на юни и по всичко личи, че ако се опази от контузии пред него се откриват най-силните му години като професионален спортист. Баскетболът винаги ще се оглежда за новия Джордан. Първо беше Грант Хил, после Коби, след това ЛеБрон...

Нищо чудно следващият излишно натоварен с тези сравнения да бъде Кауай Ленард. Със сигурност той няма магнетичното излъчване на Въздушния, нито 5% от неговата популярност. Но стремежът му към победата, доминацията му и в двете фази на играта и нарастващият брой отличия неизбежно вече му създават звезден статут. Следващата стъпка?! Кауай едва ли сам ще сподели коя е тя, но изглежда е дошло времето на тихия убиец на династии да създаде собствена такава.

ИЗБРАНО