Европейското първенство няма да бъде единственото значимо футболно събитие през месец юни. Успоредно с шампионата на Стария континент ще се проведе и поредното издание на Копа Америка - шампионатът на Южна Америка и най-стар международен турнир в историята на играта.

С над един век история зад гърба си, най-голямото събитие във футбола в другото полукълбо определено има какво да даде дори на неутралните фенове. Достатъчно е да споменем само, че участват Аржентина и Бразилия, нали?

Но това далеч не е всичко.

Както се случи и с доста други събития, пандемията наложи промени и тук. Първоначално турнирът трябваше да се проведе миналата година, но бе отложен за това лято, а преди броени дни бе сменено и домакинството. Аржентина и Колумбия се сбогуваха с него заради сложната обстановка на територията на тези две страни, за да може Бразилия да се появи като спасителен вариант и да приеме Копа Америка за второ поредно издание.

Аржентинците няма да домакинстват заради пандемията, докато при колумбийците ситуацията е още по-специфична и множеството антиправителствени протести доведоха до сбогуване с правото на организиране на Копата.

Освен това обстановката с COVID-19 отказа и две държави, които са извън пределите на Южна Америка, но трябваше да участват в турнира - Катар и Австралия.

И така - с изцяло местни отбори, Копа Америка 2021 ще започне на 13 юни и ще продължи до 10 юли, а целта е ясна. Да разтърси континента, както гласи мотото на легендарния турнир.

Уругвай е рекордьорът по спечелени титли с общо 15, макар за последно да триумфира в надпреварата през 2011 година. Аржентина е на второ място с 14, а трети са настоящите шампиони от Бразилия с 9 триумфа.

Както обикновено, точно тези три отбора са фаворитите, към които ще бъдат отправени всички погледи. Луис Суарес ще води "урусите" след чудесен сезон в Атлетико, завършил с титла за мадридския клуб. Лионел Меси ще опита да изведе своята Аржентина до върха в турнир, който в Южна Америка вече доста често описват като "последното танго" на десетката, който ще бъде на 37 години при следващото издание на турнира (2024 година). А бразилците? Каквото и да кажем за "селесао" и Неймар, няма да е достатъчно - все пак става дума за един от отборите с най-голяма дълбочина и качество в състава в световен мащаб.

Турнир с над 100-годишна история определено има любопитни случки, а ето и някои от тях.

Дългото чакане на Чили

Макар чилийците да са сред основателите и участници в първата Копа през 1916 година, те трябва да чакат цели 10 години, за да постигнат първата си победа! А какво да кажем за първата им титла? Тя бе спечелена през 2015 година - 99 години след дебютното участие на страната. Тогава те вдигнаха трофея с Клаудио Браво като капитан и Алексис Санчес като голямата зевзда на отбора.

За да бъде всичко още по-сладко, те дублираха триумфа си и през 2016 година - точно 100 години след първото издание.

Хеттрик от пропуснати дузпи

Дори и да прозвучи малко пресилено, на практика дузпите са безплатни голове. Когато получаваш дузпа, трябва да я отбележиш. Не такъв е и случаят с Мартин Палермо, който несъмнено е един от най-добрите нападатели, раждали се на южноамериканския континент.

Но не и срещу Колумбия през 1999 година. Тогава аржентинският таран, известен с култовото си прозвище "Ел Локо" (б.р. - "Лудия"), пропуска не една, не две, а цели три дузпи - в един мач. В груповата фаза той не успява при нито един от трите си изстрела от бялата точка срещу отбора на Колумбия.

Това е и рекордът за най-много пропуснати дузпи от играч в международен мач. 

Три са напълно достатъчни

През 1983 година Хорхе Буручага от АРжентина става голмайстор на турнира, като поделя приза с Карлос Агилера от Уругвай. Интересното в случая е това, че двамата си поделят отличието за най-добър стрелец, след като са отбелязали по... три гола.

А още по-любопитно е това, че тези на Буручага са единствено в груповата фаза, която аржентинците не успяват да прескочат. Всъщност 1983 си остава най-резултатната за Буру с националния отбор на Аржентина, като само още веднъж той успява да вкара три пъти в рамките на една календарна година - през 1985, а в крайна сметка головете му за "албиселесте" са общо 13 в 57 мача.

Меси каза "Не!"

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Първата титла на Чили, спечелена през 2015 година, ще остане в архивите и с друго. Това е единственото издание на турнира, в което нямаше награда за "Най-добър играч". Или по-точно най-добрият играч отказа да я приеме.

Аржентина загуби от чилийците с дузпи във финала, а Лионел Меси събра гласовете за индивидуалното отличие. Десетката на "гаучосите" обаче не видя особен смисъл да вземе награда, след като преживя поредния си крах с националния отбор на Аржентина.

Катастрофата за Еквадор

Най-лошото представяне в историята на Копа Америка е дело на Еквадор. В страната надали искат да си спомнят турнира от 1942 година, когато националите им завършват на дъното на класирането, но не това е най-лошото.

По-стряскащото е головата им разлика. Еквадорците приключват надпреварата с 4 отбелязани гола за сметка на цели 31 в тяхната врата!

Най-голямото унижение идва срещу Аржентина - загуба с 0:12. И до днес това е най-тежката загуба в цялата история на Копа Америка.

Странният случай на Парагвай

Преди точно 10 години, през 2011, Парагвай сътвори абсолютен прецедент. "Гуараните" достигат до финал на Копа Америка... без да са спечелили нито един мач. Да, точно така. Три равенства в групите ги пращат към елиминациите като един от най-добрите трети отбори.

Там пък отстраняват последователно Бразилия и Венецуела, отново без да запишат победа в редовното време. И в двата случая парагвайците печелят след изпълнение на дузпи.

Разбира се, всичко приключва рано или късно, като за Парагвай това се случва в най-неподходящия момент - битката за титлата. Там "червено-белите" са разбити от Уругвай, воден от Луис Суарес и след 0:3 във финалния мач трябва да се задоволят с второто място. 

Най-великите нямат титла

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Някои от най-големите фигури в историята на южноамериканския, а и на световния футбол, не са успявали да спечелят Копа Америка. Става дума за Пеле, Диего Марадона и Лионел Меси.

И докато първите двама все пак имат успех на голямата сцена с националните си отбори, защото са ставали световни шампиони, то Меси все още чака този миг. Единствените му спечелени турнири с Аржентина са на ниво младежи - световна титла от 2005 година и златен олимпийски медал три години по-късно.