ЦСКА представи новия си треньор Бруно Акрапович, който преминава в столичния клуб от пловдивския Локомотив, разпалвайки "война" в социалните мрежи и словесен фронт от шефовете на бившия си вече отбор.

Огънят е еднопосочен, като издава гняв от факта, че наставникът поема по магистрала "Тракия" към София след 3 години, в които преобрази отбора в черно и бяло, карайки феновете му да мечтаят. Днес същите тези привърженици го наричат "предател", а такава трансферна сага за треньор в родния футбол рядко се помни.

Преди година и половина ситуацията също бе донякъде драматична, когато Петър Хубчев изненадващо зачеркна работата си в националния тим и поведе Левски, докарвайки до бяс шефове в БФС.

Подобна ситуация имаше в началото на века с Димитър Димитров-Херо (пак от националния в Левски), а през 90-те бяха големите драми с това къде ще акостира Георги Василев, който жънеше успех след успех по родните терени с Левски и ЦСКА. Може донякъде да се каже, че феновете са се вълнували по сходен начин след преминаванията на символните имена Стойчо Младенов, Станимир Стоилов и Любо Пенев начело на ловешкия Литекс, но... все пак не директно от скъпите им ЦСКА и Левски, което да разгневи повече агитките.

Та кой е този Бруно Акрапович, "за кожата" на когото се разгоря целия този конфликт?

И той ще продължи да тлее, защото напролет ЦСКА и Локомотив ще се срещнат още 3 пъти в първенството, а не е изключено да го направят и за Купата на България.

На 53 години е и е роден в Зеница, Босна и Херцеговина - тогава, все още Югославия.

Но дали е босненец, югославянин или германец, преценете сами. През 1988 г. отива в Хановер и заиграва в местния Арминия. Следват над 20 години в Германия, където среща и съпругата си, която е от Аугсбург, Бавария. Днес там живеят малкият му син му и дъщеря му. Големият му син играе футбол в Италия и е с двойно гражданство - босненско и италианско.

Големите трагедии на онзи период са две - още преди да напусне родната Зеница, малката му сестра си отива заради злокачествен тумор. Тогава е едва на 9. Още 15 години по-късно, през 1992 г., баща му също е застигнат от гадната болест. Не успява да се прибере за погребението, в родината му бушува война. Казват му, че пътува ли от Германия за Босна в този момент, няма да се върне жив.

Животът му е изцяло в новата му родина, играе за 9 отбора, като най-популярните са Майнц, Волфсбург и Енерги Котбус. Особено интересна е историята му с първия от трите тима.

Там съотборник на терена му е Юрген Клоп, който е десен защитник и капитан на Майнц.

"Той е същият, какъвто го виждате днес край тъчлинията - казва Акрапович за мениджъра на Ливърпул в интервю още през 2015-а. - Изживяваше всеки мач, дърпаше отбора напред с мотивацията и ентусиазма си. Извън терена - нормален, откровен и честен, какъвто е и досега."

Феновете неотдавна го избраха за един от петте големи свои любимци на 90-те в Майнц. Другите са Клоп, Майк Янц, Абдерахим Уакили и Михаел Тюрк.

Позицията му е опорен полузащитник, често е "твърдото момче" на отбора, понякога е безкомпромисен на ръба на грубостта. Разказва с гордост как се е изправил срещу Пеп Гуардиола и Луис Енрике в един от първите си мачове за Босна през 2000 г.:

"Трябваше да играя персонално срещу Луис и при неговите качества, какъв избор имах? Стъпвах здраво... Него го смениха в 70-ата минута, но загубихме мача. Гуардиола бе удоволствие да се гледа, той рядко се налагаше да докосва топката повече от веднъж, когато я получеше. Е, поне взех фланелката на Луис Енрике след мача!".

Стига и до първа Бундеслига с мултинационалната команда на Енерги, където играчите от нашия регион бяха на особена почит. Съставът бе пълен с играчи от бивша Югославия, а през него преминаха и българи, но след времето на Бруно там. Именно в такава среда е най-силен, защото изпъква с добрата си комуникация и навсякъде става водеща фигура - със сърцата игра на терена и ентусиазъм извън него.

Треньор е от 12 години, като през 2008-а решава да приеме да замине за Русия като асистент на Юрген Робер в Сатурн.

След това поема по своя път, като близо 4 години е в хърватската втора дивизия, но без шанс да води отбор в елита. Там се сблъсква и с реалности, за които в Германия може и да не подозира (въпреки че самият той е от региона и би следвало да е наясно с особеностите му).

"В отбора на Мосор трябваше да влезем в Първа дивизия, но президентът не искаше - казва в интервю за германското списание "11freunde" през 2014-а. - Оказа се, че в елитната дивизия се плащат данъци, докато ако си по-долу, оставаш малко в "сивия" сектор..."

Познати схеми от Балканските (не само) футболни реалности.

Embed from Getty Images

През същата 2014-а работи и в Гибралтар - сещате се, онези момчета, които в сряда вечер играха срещу България. Полуаматьори или пълни ентусиасти. Акрапович е треньор на Колеж Европа за един сезон, след което преминава в македонския Шкендия. През 2017-а поема РНК Сплит пак в Хърватия, но вече в елита, за да се премести през октомври същата година в Локомотив (Пд).

Публична тайна е, че първите му месеци на "Лаута" не бяха лесни. Смяна на схемата, на методите на работа, на разбиранията за играта. А и характер, който е твърд и особен. Говори се, че шефът на клуба е мислил за негово уволнение още преди края на първия сезон в Локо, но - за негово щастие - е размислил. Останалото, както казват, е история.

Бруно спечели два пъти поред Купата на България с Локо, побеждавайки Ботев и ЦСКА на финалите. Първият успех е исторически в изцяло пловдивски финал, който никога няма да бъде забравен. Той го избродира завинаги в историята на "черно-белите" и фолклора им.

След това дублира успеха, взе и Суперкупата. Три трофея за три години с клуб, който в цялата си почти стогодишна история преди това имаше... общо три - една титла, една Купа на Съветската армия и една Суперкупа. Е, как да не е търсена личност Бруно? Та той постигна в българския футбол и то с отбор, който далеч не е с етикета "доминиращ гранд" нещо, което остава завинаги в историята.

От действащите треньори у нас в момента, с три трофея като наставник може да се похвали само Херо. Но не ги е спечелил в първите си три сезона като наставник в българския футбол...

Освен това - спомнете си мачовете със Спартак Търнава, Страсбург (миналия сезон) и Тотнъм в Европа. В нито един от тях Локо не бе надигран убедително от тимове, които бяха фаворити срещу него. Особено пък срещу гранда от Лондон, който преди няколко дни с лекота прегази Лудогорец в Разград.

Около този мач се роди друг крилат лаф на Бруно:

"Играем срещу Тотнъм на Моуриньо и Хари Кейн, а малкият ми син каза: Нямате никакъв шанс. Питах го защо, а той отвърна: Заради Кейн. Явно всички мислят така, но ще трябва да опровергая сина ми, нали!?"

Тотнъм едва се измъкна на "Лаута" с 1:2, с голове след 80-а минута, дузпа, изгонен играч от Локо и т.н.

Embed from Getty Images

Какво да очакваме от Бруно в ЦСКА?

Неговата сила е артикулацията, комуникацията, създаването на здрав колектив на и извън терена. Първи на тренировката, първи на купона. Заведе Локо на Слънчев бряг с трофея в деня след финала с ЦСКА, пусна отбора да се забавлява по плажа, с джетове и крила, а после отиде с момчетата и на дискотека.

Играчите са готови да го следват, защото се държи като един от тях. Строг е и изискванията са големи, а това личи и на терена - дисциплината и тактическата грамотност са първите две асоциации с този тим на Локо, който той изгради. Но едновременно с това знае кога "да му отпусне края" и да заздрави още спойката в състава извън мачове и тренировки.

Ще смени схемата с любимата си - с трима централни бранители, атакуващи крайни защитници и двама чисти нападатели (3-5-2).

Типични характеристики на неговия Локо са здравата организация, много тичане, желязна дисциплина особено в отбрана, много вариации при статични положения. И мотивация, хъс - нещо, което напоследък на ЦСКА видимо липсва, особено в мачовете от вътрешното първенство.

А с ресурса, който има при "червените", най-вече в офанзивен план, може да се очаква след Нова година, когато Акрапович е направил първата си подготовка и е изкарал няколко месеца с новия си тим, той да изглежда съвсем различен.

Ако се получи така, ще е ясно и на практика защо ЦСКА бе готов да запали конфликт за треньора на Локо, което не се случва често в българския футбол.

И защо в Пловдив не могат да си намерят място от яд, че този наставник си тръгва.

Снимка: Bulphoto