Годината е 1976. В хотел в центъра на Ню Йорк се провежда церемония на наскоро създадената Зала на славата на тъмнокожите атлети. Водещият на въпросното събитие държи реч за най-новата членка на въпросната зала.

Чието име вероятно не знаете.

Ора Уошингтън. Не само звезда, а и шампионка в два тотално различни спорта. Но общественото мнение и предразсъдъците я спират да достигне до най-високото ниво в дисциплините, в които се състезава в продължение на близо 30 години.

Уошингтън се отказва от тениса и баскетбола през 40-те години на ХХ век, а повече от 30 лета след това, чек през 70-те, новото поколение започва да се интересува от нейната история и от това, което е направила.

На онази церемония водещият завършва речта си, но след това започва да се извинява. Защото обявената току що за приета в Залата на славата Ора Уошингтън не присъства на онази церемония.

Столът, поставен за нея, остава празен. Организаторите се оправдават, че така и не са успели да я намерят и да се свържат с нея. А медальонът, който членовете на въпросната Зала на славата получават, така и не стига до Уошингтън, оставайки забутан в офиса на организаторите в Ню Йорк.

Тогава никой не знае, че Ора Уошингтън отдавна не е на този свят. Тя си отива през 1971 година, почти пет години преди онази мартенска вечер в Голямата ябълка.

Макар да остава далеч от световна слава, Ора е описвана като като една от "най-невероятните тъмнокожи спортистки на ХХ век". Тенис легендата Артър Аш пък е още по-детайлен в описанието си. По негови дум Уошингтън е "първата тъмнокожа жена, която доминира в даден спорт".

Мистериите я съпътстват още от самото и раждане. Родена е или през януари 1898, или година по-късно, през 1899. Причина за тази неяснота е политиката на щата Вирджиния, където след Гражданската война се опитват всячески да пестят пари и между 1896 и 1912 година актове за раждане просто не се издават. Знае се, че бъдещата спортна звезда е петото от общо девет деца и израства в една от многото местни ферми. Там цялото семейство Вашингтон трябва да спазва местните закони и да е наясно със сегрегацията и това, че останалите гледат на тях като на втора класа граждани.

При преброяването на населението от 1910 година, Ора е посочена като 12-годишна, а баща и - като вдовец. Останала без майка, някъде в онези години, защото както разбирате, официалнни данни няма, малката Ора напуска родното гнездо, за да отиде при леля си във Филаделфия.

И да тръгне по онзи път, който ще я е превърне в абсолютна легенда. Десет години по-късно, при преброяване през 1920 година, Ора е описана като една от двете прислужнички, работещи за бели хора в предградията на Фили. Точно и тогава се сблъсква за първи път с тениса, а по данни на най-старото печатно издание в Щатите, Philadelphia Tribune, през 1923 година тя вече играе в първенството за тъмнокожи. Същото онова първенство, в което ще доминира с поредни титли между 1929 и 1935 година.

Талантът и е просто неоспорим. А на двойки започва да мачка още през 1925 и не спира да го прави до 1936 година.

По онова време няма суперзвезди. Няма спонсорски сделки. Победите на Ора не и носят световна слава и неописуеми богатства.

Преброяване от 1930 година. Според което Ора работи като камериерка в хотел в Чикаго. Паралелно с успехите си в тениса, Уошингтън се развиа и в баскетболната игра, където играе за отбора на Филаделфия Трибюнс.

"Спортът по онова време е инструмент за онези спорове за гражданските права, които не могат да се водят ясно пред обществото. Точно посредством спортните състезания много тъмнокожи показват, че са годни за равенство с всички граждани", разказва д-р Амира Роуз Дейвис, която преподава история в Щатския университет в Пенсилвания.

През 1932 година Ора е избрана за капитан на баскетболния си отбор и се превръща в звезда за онова време, помагайки за 11 последователни шампионски титли. Тогава получава и първата си, макар и малка заплата, свързана със спортни постижения. Но никога не печели толкова, че да се откаже от ежедневната си работа на камериерка.

Четири години по-късно, през 1936 година, сдава титлата на сингъл. Вече е на 38 и е дошло времето да се оттегли.

"Да си шампион не носи много дивиденти. Но пък когато спечелиш, всички искат да ти отнемат отличието. Това е голямата битка", казва в едно от редките си интервюта Кралица Ора, както я кръщават през онези години.

В крайна сметка все пак не затваря вратата изцяло. Играе на двойки до почти 50-годишна възраст, а последното отличие, което завоюва, е на смесени двойки през 1947 година. Пет години след последната си баскетболна среща.

Сбогува се със спорта, като паралелно с това остава близка със семейството си. Преброяването от 1950 година сочи, че живее в апартамент с брат си Лари и продължава да бъде камериерка.

Няколко години преди смъртта си е интервюирана от Лен Лиър от Philadelphia Tribune.

"По никакъв начин не е показала омраза, неприязън или каквито и да е било лоши чувства за това, че е била може би най-добрата спортистка в страната в първата половина на ХХ век и не е получила нищо от това. Единствено искаше да бъде уважавана заради уменията си. Нещо, което така и не се бе случило. Поне не и от всички", разказва автора на интервюто години по-късно.

Днес светът се прехласва по Серина Уилямс, но близо век по-рано, голямата афроамериканска звезда се казва Ора Уошингтън.