Днес Пеле навършва 80 години, което е идеален повод да припомним кой е той за футбола. И не само за футбола, където е наричан от всички Краля. Бразилецът е непреходна величина, с която поколения растат и се възпитават в любов към играта.

Роден в Трес Корасоес в щата Минас Герас на 23 октомври 1940 г., израснал в голяма бедност в Бауру, кръстен на Томас Едисон от татко си. Като дете е преглътнал сълзите от трагичния Мондиал 1950, който Бразилия губи на свой терен от Уругвай. На 17 пленява света на Мондиал 1958, вдига титлата с Бразилия, а усмивката му и невероятните футболни качества стават световен хит. Той е знаменитост, като дори в генерация на немалко страхотни играчи, изпъква с глава и рамене над другите. Харизмата му, съчетана с уникалните качества, го качват на трона.

Пеле прави неща, които другите не могат да помислят да опитат. Финтове, прехвърлящи удари, задни ножици или топовни изпълнения от преки свободни с външната част на крака. Сила, скорост, мощ, техника, игра с глава. Няма нещо, което да не притежава.

Вкарва 1283 гола в 1366 мача. Поне според официалната статистика. Някои от тях са шедьоври и можем само да съжаляваме, че кадрите с тях не са много. За Бразилия има 77 попадения в 92 двубоя. Три пъти е световен шампион.

Вместо да продължаваме с визитката и изброяваме успехите му - ето нещо различно. Писмо от Пеле към малкия Пеле, което самият бразилец написа за "Players Tribune" неотдавна. Традиционен похват на платформата звезди да разкажат сами историята си, сякаш обръщайки се към себе си като деца.

Предлагаме ви го в пълния му вид.  Ще разберете как се е родил прякорът му, коя е най-любопитната случка от футболните му приключения и още...

Снимка: Getty Images

"Дико, както те наричат у дома родителите ти, сега слушай внимателно.

Когато семейството ти тръгне да се мести от Трес Корасоес, не забравяй чорапите, които майка ти ти дава. Съвсем малък ще си тогава, само на пет години, но това може да промени живота ти!

Ще се преместите в малкото градче Бауру заради татко ти. Той играе за отбора на Бауру Атлетико. Там ще живеете в малка, но спретната къща. Ще спите на едно легло с брат ти, което не винаги е много удобно, но пък ще ви сближи адски много.

Няма трева пред къщата, само пясък и прахоляк. Това ще стане твоето футболно игрище.

И затова не бива да забравяш чорапите, когато се местите. Защото никой в квартала няма пари за топка, а като напълниш смачкани стари вестници в чорапа и го стегнеш добре, се получава идеална топка. Не винаги е кръгла, но... Това е ОК. Ще играете до мръкнало отпред, на прахоляка, а теб ще те кръстят Босия, защото нямаш обувки.

Родителите ти нямат пари да ти купят. Но локвите са първите защитници, покрай които ловко ще дриблираш с босите си крака.

Сега можеш да оставиш това писмо и да се обадиш на майка си, за да се извиниш.

Много чорапи ще изчезнат от къщата през годините и тя ще се чуди къде са!

Мама е корава жена, да знаеш. Когато и гостуваш един ден като си на моите години, тя ще ти казва: "Тук е моята къща. Ще правим както аз кажа..." Тя е шефът.

Татко ти често ще отсъства, защото има ангажименти и мачове с клуба. Тя ще е тази, която ще ви гледа, учи и храни - теб и брат ти, а по-късно и сестра ви.

А един от най-важните уроци ще научиш от един съсед - онзи с дървото манго в градината. Един ден ще си откъснеш плод от там и ще се прибереш с него.

"Откъде го взе?", ще те пита мама.

"От дървото на Дона Мария", ще кажеш.

"Пита ли я?".

"Да, разбира се", ще излъжеш.

Детска лъжа. Всички сме го правили. Но мама ще иде и ще пита Дона Мария и ще разбере, че малкият Дико я е излъгал.

И ще му обясни, че уважението и истината са важни.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Да поговорим за татко ти. Той често ще те гледа как играеш на улицата и на игрището отпред. Ти вкарваш по три, четири или пет гола. Но той не е доволен. Казва ти - не головете са важни, а играта ти.

"Можеш по-добре, Дико!"

Ти не го разбираш...

"Трябват ти много повече умения от това да вкарваш голове.", съветва те той.

Един ден това ще промени живота ти. Татко ти казва:

"Днес подаде няколко грешни паса, видях."

"Но ние победихме с 4:1..."

"Нищо. Ти трябва да си прецизен, да си възможно най-добър и точен."

Татко ти веднъж е вкарал 5 гола с глава в един мач. Това е рекорд в Бразилия за всички времена. Един ден, когато ти вкараш 1000-ия си гол на "Маракана", той ще е от дузпа.

Целият свят ще те гледа, а стадионът ще се превърне в карнавал, в парти. Всички ще снимат. Но час след това татко ти ще дойде и ще те пита с хитрата си усмивка:

"Аз съм вкарвал пет гола с глава в един мач. Ти правил ли си го, Дико?". Ще се посмеете. Той е специален човек и един ден ти ще избереш да играеш футбол заради него, да знаеш.

С головете ти ще станеш известен, не като Дико от махалата, а като Пеле - звезда от световен мащаб.

Кой е този Пеле? Едсон е твоето име, кръстен си на Томас Едисон. Но колкото и да сте горди - ти и семейството ти - с името, радвайте му се още малко. Твърде рано в живота ти никой няма да го помни. Всеки ще те знае като Пеле.

Историята е свързана с един вратар от тима на Бауру, който се казва Биле. Но ти, малчуганът, ще питаш един ден приятелите ти в училище: "Чухте ли какво спасяване е направил вчера Пеле?". Ще му сбъркаш името, но те ще се смеят и ще те поправят, а от там ще тръгне и закачка - ще опитват да те дразнят, като ти викат Пеле.

Това ще те дразни, ще си ядосан в началото.

На 13 години вече ще играеш по-сериозно. Ще започнеш да тренираш с Бауру. Ще чистиш обувките на играчите от първия отбор и ще ги гледаш с възхищение. Ще ти дават монети за това - на практика, това ще е първата ти работа. Парите не са много, но ти ще се чувстваш невероятно. Ще си купиш топка и истински обувки за футбол!

Валдемар де Брито ще се появи в живота ти. Той е скаут за Сантос и ще те види един ден как играеш, за да те привлече. И ще ти каже:

"Ще станеш добър играч, но не се мисли за Бог. Остани си момчето от Бауру."

На 15 години ще си професионалист. Но все още си дете, разбира се. Пристигаш в съблекалнята на Сантос при всички тези известни играчи, а те ти дават екипа с номер 10. Ще си кажеш, уплашен и смутен - какво правя тук?

Фотографите ще те снимат и ще се видиш във вестниците. Направо ще си заслепен, няма да спиш и да ядеш, животът ти ще се преобърне. Онзи първи ден в Сантос ще помниш цял живот.

Сантос е много далеч от дома ти. Пет часа с влака от Бауру до Сао Пауло, а после още 3 часа с автобус. Взимай си книжки за четене, а недей само да спиш по време на пътуването. В Сантос за първи път ще видиш океана. Прекрасен е.

А на терена там ще се чувстваш отлично. Ще носиш белия екип близо две десетилетия, ще пътуваш из целия свят, а заради Сантос ще откажеш на Милан, Реал Мадрид... на всекиго. Не приемай офертите им. Бъди лоялен към Сантос и няма да съжаляваш. Защо ти е да идеш другаде? Ще играеш в невероятен отбор, ще спечелиш купи не само в Бразилия, но и в Южна Америка, а и Междуконтиненталната! Не напускай Сантос.

Ще започнеш един ден да носиш и фланелката на Бразилия, което е най-голямата чест на света. Само на 17 ще си, когато ще го усетиш. Ще се качиш за първи път на самолет, за да отидеш на световното в Швеция през 1958-а, а след това нищо няма да е същото.

В Швеция ще видиш радио с батерии, както и много неща, за съществуването на които не си и подозирал. Гаринча ще ти го покаже в един магазин, а ти ще искаш да си го купиш. Той се опитва да те разубеди, защото от радиото се чува глас на шведски. Гаринча не подозира, че когато го занесеш у дома, ще разбираш всичко, което говорят по него!

В Швеция ще вдигнеш световната купа, Дико. Ще припаднеш след финала, ще лежиш на терена и ще плачеш. Когато си на моите години, ще си спомняш за онзи миг и пак ще ти е трудно да го обясниш.

Най-великото усещане.

Много пъти след това ще плачеш в живота, защото си емоционален. Но този в Швеция е различен от останалите. През 1970-а пак ще плачеш, пак на световно, пак след спечелен финал. Но тогава ще знаеш, че това е последното ти световно първенство

Преди да те оставя да изживееш всичко това, ще ти кажа няколко думи за красотата. Ще видиш много красиви неща в кариерата си.

Когато тичаш към публиката след гол - това е красота.

Да видиш лицата на хората, усмихнати, щастливи - също.

Но има един момент, който е особено важен. През 1968-а на един мач в Колумбия твоят съотборник Коутиньо ще се сбие с един играч от колумбийския тим.

Ти си един от онези, които ще опитат да ги разтърват, а после съдията ще ти даде червен картон. "Не, не - аз опитах да спра боя", ще говориш объркано.

Реферът обаче те е объркал с Коутиньо, защото си приличате. Ще напуснеш терена бесен, ще си хвърлиш обувките в стената на съблекалнята и отново ще има сълзи.

И тогава ще се случи нещо...невероятно. Тълпата отвън ще пее: "Върнете Пеле". Колумбийците искат отново да играеш. Но нямаш право, получил си червен картон.

Треньорът ти обаче идва и ти казва да се обуваш и да се връщаш на игрището. През това време на терена сменят съдията, защото всички са видяли грешката му.

Това ще е единственият случай в историята, в който изгонен футболист е допуснат отново на терена. Стадионът ще те аплодира и ще вика името ти. Ето това е красиво.

Това значи, че хората оценяват какво правиш за тях. Господ ще ти даде страхотен живот, Дико. Искам всеки ден да му се молиш:

"Направи нещата по-добри за хората в Бразилия", така му казвай.

Там все още много деца не могат да си купят топка. Остани си момчето от Бауру и от Бразилия.

Остани Едсон.

И помни три думи: честност, търпение и уважение.

Продължавай смело напред!"