Лионел Меси и Барселона са на път да се разделят след 20 години без 3 месеца.

Идилията започна на 14 декември 2000-а, когато 13-годишното хлапе стана футболист на клуба от Каталуня, заведен там от баща си Хорхе. Мениджърите Хосе Мингея и Хорасио Гаджиоли, както и техническият секретар на Барса Чарли Решак, бяха другите хора на масата онази вечер.

Легендарна е историята как текстът на договора е бил надраскан на една салфетка в ресторант, преди да бъде напечатан и официализиран.

Тя и до днес се пази, между другото.

Един ден, когато за Меси вече говорим в минало време като активен футболист, всичко това ще е мит. Лео и Барселона постигнаха всичко заедно в тези 20 години (без 3 месеца).

Той иска да си тръгне, с което оставя празнина в клуба, много по-голяма от тази в атаката на футболния отбор на Барса на терена. Каталунците влизат в най-тежката си криза от 80-те години с този акт, при който Лео пожела раздялата.

Не става дума за това дали Барса ще печели трофеи и кога. Купи се взимат и от отлични отбори, но и от добри. Този няма да спре да е добър тим, дори без фамозния номер 10.

Клубът ще загуби нещо много повече от купи, титли, трофеи и победи. Това е криза на идентичност, непозната на Барса от деня, в който Йохан Кройф влезе през вратите на "Камп Ноу" като треньор в края на 80-те.

Той преобрази всичко там, не само като спортни резултати. Изведнъж заради огромната му аура и присъствие, статутът на клуба в световния футбол се промени драстично.

След неговото пристигане с фланелката на Барса играеха мегазвезди - Стоичков, Роналдо, Ромарио, Фиго, Ривалдо, Роналдиньо, Шави, Иниеста, Анри. Меси.

Преди Кройф да поеме Барса и да посее философията си от паркинга пред базата до последния детайл в тренировките на юноши, деца, ветерани и първи отбор, там пак е имало звезди - Марадона, Шустер, Кини... Но никога клубът не бе приеман за глобална суперсила.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

След Йохан Барса имаше идентичност, бе асоциирана с нещо - конкретен начин на игра, разбиране, символи.

Меси е най-яркото въплъщение на тази идентичност. Поколение расте с Лео и Барса, които сякаш са едно. И наелектризират само с това, че се появяват на екрана. И дори да не си фен на този тим, асоциираш го с най-силния футболист на новото, а вероятно и на всяко друго време. Меси е икона на спорта, а неговите одежди са червено-сини. Няма друга визия, в която да си го представяме.

Барса без него влиза в пропаст и ни Куман, ни Лаутаро Мартинес, Мбапе, Неймар или който и да е друг играч, може да я заличи.

Е, ок - да видим и числата.

731 мача, 634 гола, 256 асистенции. Десет шампионски титли, четири трофея в Шампионската лига, общо 33 купи и шест "Златни топки". Стига ли ви?

Или да припомним как Роналдиньо му връчи десетката, как вкара на два финала в Шампионската лига? В единия беше без обувка и скочи над метър, за да накаже с глава Юнайтед.

Или да се сетим за 26-те му гола във вратата на Реал Мадрид - абсолютен рекорд?

Спомените са толкова много. И все в един и същ декор на кадъра - червено-син.

Идилията приключи.

Една епоха във футбола, а и вероятно излязла извън него заради огромната популярност на Лео като личност в модерното общество - също.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos