Лебеда от Утрехт направи велика кариера с много тъжен край
Великият Марко Ван Бастен днес празнува 60-ия си рожден ден
Представете си нападател, който е висок като таран, бърз като крило, техничен и умен като плеймейкър. Това не е описание на персонаж от видео игра, а футболните характеристики на Марко Ван Бастен.
Стилът на великия нидерландец докосва съвършенството, такова каквото се изискваше през 70-те и 80-те години на миналия век. В една съвсем различна и много по-романтична ера на най-популярната игра.
Тоталният футбол на Аякс от онова време подаряваше не само Лебеда от Утрехт, както го наричат, но и много други вечни легенди, за които вече си спомняме с носталгия, цъкаме с език и си казваме: "вече няма такива".
Роденият през 1964 година в Утрехт нападател днес навършва 60 години и бива запомнен като едно от протежетата на Йохан Кройф. Феновете на Милан пък го наричат Сан Марко и също въздишат по времената, в които той е на върха на тяхната атака.
Най-великите във футбола не се помнят само с това, че са големи играчи, но и с конкретните бляскави моменти от тяхната кариера. За Ван Бастен най-големият такъв е онзи гол на финала на Евро 1988 на "Олимпиящадион", когато пронизва мрежата на СССР за крайното 2:0. Години наред това воле е считано за един от най-красивите голове в историята, защото в него има всичко, което се иска от един нападател - сила, техника, точност, атлетичност и много увереност.
"Получих пас от Арнолд Мюрен и топката летеше дълго. Пробвах красив удар и се получи специален гол". Ван Бастен описва момента както би го описало 10-годишно момче, но това само затвърждава с каква лекота играеше нидерландецът.
На такива изпълнения са способни само суперталантите. Подобни удари не се тренират, защото играчите изключително рядко получават подобна възможност. А и да решат да пробват, в 99% от случаите е по-вероятно да счупят носа на някой фен по трибуните. Точно затова голът на Ван Бастен е специален, още повече, че е в контекста на финал на Европейско първенство.
Но паметното попадение е само черешката на тортата на една кариера, градена с правилен манталитет и много труд.
Още като дете в Утрехт Ван Бастен се интересува от много спортове, но високото му тяло и пъргавината издават, че е перфектен за футбола. Спомня си, че никога не е имал безсънни нощи в мечти да става голям футболист, а просто се е наслаждавал да играе. Баща му Йооп обаче е влюбен в спорта, като събира всяко футболно списание, тениска или какъвто е да е аксесоар и украсява стаята на сина си.
В най-ранна възраст Марко се научава да бие удари с двата крака, да го прави успешно от далечна дистанция, да дриблира на висока скорост с прилепена до себе си топка. Първото му докосване е съвършено, а освен това се чувства комфортно и на двата фланга. Бързо изгражда манталитет на пристрастен към победите и яростен враг на загубите.
Присъединява се към Аякс, малко след като Йохан Кройф се завръща в клуба след престой в Северна Америка. Под ръководството на Лео Бенхакер Кройф помага на младите играчи в Аякс и взима конкретно Ван Бастен под крилото си. В дебюта си нападателят влиза в мач срещу НЕК Ниймеген и са му необходими 10 минути, за да отбележи. Това е само началото, защото за 20 мача през сезон 1982/83 реализира девет попадения. Излишно е да се споменава, че бързо става първи избор за нападението на гранда.
Най-впечатляващият му сезон е 1985-86, когато вкарва общо 37 пъти в 26 мача от първенството. Това му носи "Златната обувка" на Европа. Извън успехите в Ниската земя най-паметният му момент с екипа на Аякс е победният гол на финала на КНК срещу Локомотив Лайпциг през 1987 година.
Привличането му от Силвио Берлускони в Милан през същата година носи пълна промяна за разбирането на ролята на централния нападател. Способността му да се връща назад, да разпределя топката към крилата и да стреля от далечна дистанция, е нещо необичайно за стрелец в италианския футбол. Там се чувства великолепно, защото съотборници са му Франк Рийкард и Рууд Гулит. Великото нидерландско трио е в основата толкова много хора и до днес да обичат "росонерите". Представянето на Ван Бастен в Серия "А" и на Европейското първенство му носят две поредни "Златни топки".
През 1992 година той вече е утвърден голмайстор на Калчото и със съотборниците си правят Милан най-голямото страшилище на Европа. Потвърждава го серия от 58 мача без загуба, която се разпростира в два сезона. Третата "Златна топка" за великия нидерландец не закъснява.
Тази история обаче не носи само цветя и рози. За съжаление Ван Бастен става жертва на собственото си съвършенство, защото начинът, по който разбира и играе футбола, носят огромно натоварване на тялото му. Всеки негов гол се равнява на поне три пъти повече ритания в глезените от противниковите защитници. Играенето на безумно много футбол от най-ранна детска възраст му носи бърза амортизация на тялото и безброй контузии. Операция след операция водят до твърде ранно приключване на кариерата през 1995 година. Когато е едва на 31.
"През 1994-а имаше нощи, в които съм пълзял от леглото до тоалетната. Буквално се влачих, всяко докосване до глезена ми беше болка, от която исках да крещя. Броях секундите - стигах от спалнята до тоалетната за 120... Някъде там реших, че всичко това просто няма смисъл.
При пристигането в Милано докторите ме предупредиха за глезена. Искаха операция или дълга терапия. Препоръчваха дълга почивка, но аз бях в нов клуб... Играхме до октомври, когато отидох при специалист в Барселона и той ми каза, че уврежданията вече се огромни и се налага интервенция. Години по-късно разбрах, че това е много закъсняло", разказва великият №9.
Никога няма да разберем какво е щяло да стане, ако кариерата на Ван Бастен не беше прекъсната толкова рано от контузиите. И въпреки това той успя да остави незаличима следа в световния футбол.
Кариерата на Ван Бастен.
В Аякс (1981-1987): 174 мача и 154 гола; три пъти шампион на Нидерландия, три пъти носител на Купата и веднъж носител на КНК
В Милан (1987-1995): 205 мача и 129 гола; три пъти шампион на Италия и два пъти носител на КЕШ
В националния отбор на Нидерландия (1983-1992): 58 мача и 24 гола; европейски шампион от 1988 година
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}