07:19 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Легендата "Дрийм Тийм": 30 години откакто те преобърнаха играта

През 1992 година САЩ спечели олимпийската титла в баскетбола с може би най-добрия тим в историята

Легендата "Дрийм Тийм": 30 години откакто те преобърнаха играта

През 1992 година САЩ спечели олимпийската титла в баскетбола с може би най-добрия тим в историята

08:56 | 7 август 2022 | Редактор : Александър Сотиров 34 8737

Няма съмнение, че те са най-великият баскетболен отбор, сформиран някога в историята на играта. Някои специалисти отиват и отвъд това твърдение, определяйки ги като най-великият спортен отбор, стъпвал по терените въобще, но в крайна сметка вероятно и в двете твърдения има доза истина. Кои са те ли? Баскетболистите на САЩ, които преобърнаха играта преди точно 30 години - на Олимпиадата в Барселона през 1992 година.

Отборът, който си заслужи прозвището "Дрийм Тийм" (б.р. - Отбор Мечта). Преди три десетилетия в каталунската столица селекцията на САЩ за първи път участва на олимпийски баскетболен турнир с професионални играчи. И то не просто произволни такива, а какви само - буквално най-добрите сред най-добрите.

Треньорът Чък Дейли събра 11 суперзвезди от НБА, при това все в перфектните години от кариерите им - на възраст между 26 и 35 години, като единствени "старци" бяха Лари Бърд (35) и Меджик Джонсън (32). Единственият младок и непрофесионалист бе Крисчън Лейтнър от колежанския Дюк.

Останалите? Дейвид Робинсън (Сан Антонио) и Патрик Юинг (Ню Йорк) - същински кули близнаци, които нямаха аналог в подкошието. Скоти Пипън - универсалното крило и дясна ръка на Майкъл Джордан в набиращия скорост шампионски отбор на Чикаго. Негово Кралско Въздушество - самият Майкъл Джефри Джордан. Клайд Дрекслър от Портланд Трейл Блейзърс. Легендарното дуо на Юта Джаз - Карл Малоун и Джон Стоктън. Убийственият стрелец Крис Мълин от Голдън Стейт, както и голямата уста и още по-голяма сила на терена, а именно Чарлз Баркли от Финикс. В комбинация с вече добилите легендарен статут Меджик и Бърд, на хартия няма кой да спре този отбор.

А когато идва време и за олимпийските мачове в Барселона, на терена също няма кой да се противопостави на Дрийм Тийма. Съперниците са пометени със средна разлика от 44 точки по пътя към златото (б.р. - мачът, спечелен с най-малка разлика, е срещу Хърватия в спора за златото (32 точки). Но преди това не една или две интересни истории съпътстват американското пътешествие към триумфа в Испания. Ето и някои от най-интересните от тях.

"Te бяха като Елвис и "Бийтълс" на едно място"

Embed from Getty Images

Думите са на Чък Дейли - легендарният треньор, който вече е извел Детройт до две титли в НБА през 1989 и 1990, а след това се заема със задачата да качи Щатите и на олимпийския връх. През 1988 година в Сеул, все още с изцяло колежански състава, янките остават едва трети. Шампион е СССР с титаните Саша Волков, Шарунас Марчульонис, Арвидас Сабонис и Римас Куртинайтис, а среброто е за Югославия с Дражен Петрович, Тони Кукоч, Жарко Паспал, Желко Обрадович, Владе Дивац и Дино Раджа.

Събирането на тази звездна селекция през 1992 година се превръща в абсолютен феномен. Показателно за това е както изказването на Дейли, така и това на бразилската легенда Оскар Шмит, считан за един от най-великите баскетболисти, които така и не играят в НБА. Великият реализатор е искрен - "Каква е целта ми за турнира? Да взема автографите на всички американски играчи". Години по-късно Хорас Балмър, който е шеф на охраната, разказва, че американските баскетболисти са били най-охраняваните хора в Барселона по време на Олимпиадата.

Всички в състава на Дейли вече така или иначе са световноизвестни, но участието в Барселона изстрелва популярността им отвъд познатите досега нива.

Разбира се, нещата не минават и без скандали. Айзея Томас, легендата на Детройт, остава извън състава, като по-късно обвинява за това директно Майкъл Джордан.

Единствената загуба

Напълно очаквано, американците помитат всичко по пътя си - първо в турнира на Северна и Южна Америка, а след това и на Олимпиадата. Но този феноменален отбор все пак записва и една загуба, макар и в неофициален мач.

При това от отбор, съставен изцяло от колежани. Дейли умишлено оставя Джордан на пейката за по-голяма част от контролата и по време на мача умишлено не прави кой знае какви промени. Колежаните печелят с 88:80, а Джордан и компания са по-нахъсани от когато и да било след това. После идва и реванш, в който Майкъл играе повече, а суперзвездите оставят егото настрана и триумфират с 40 точки разлика.

Най-великият мач, който остава "на тъмно"

В наши дни всичко е достъпно на един клик разстояние. ЛеБрон Джеймс играе в полупрофесионална лига в Лос Анджелис през лятото? Няма проблем - всичко е в YouTube минути по-късно. Но преди три десетилетия нещата са различни, а "на тъмно" остава един от най-великите баскетболни мачове, за който се носят легенди и до днес.

Embed from Getty Images

В Монте Карло Чък Дейли разделя американците на два отбора - "белите" са Джордан, Карл Малоун, Скоти Пипън, Патрик Юинг и Лари Бърд, а "сините" са Меджик Джонсън, Чарлз Баркли, Дейвид Робинсън, Крис Мълин и Крисчън Лейтнър.

Година по-рано Чикато и Джордан побеждават Меджик и Лейкърс във финалите на НБА, а съперничеството и болката все още тлее. Отборът на Джонсън започва въпросната двустранна игра отлично и повежда с 16:7, когато легендата прави грешката да се заяде на личностна основа с Майкъл. Въздушния превзема случващото се на терена и извежда своите до победата.

"Щеше да е много лошо, ако той бе загубил. На мен ми минава след време. Но на Майкъл? Никога. Той не забравя подобни неща", спомня си по-късно Меджик.

"Това бе най-добрият мач, в който съм играл. Залата бе заключена и просто играехме баскетбол. В такива моменти се вижда желанието за победа. Меджик бе бесен два дни след това", коментира самият Джордан.

Шоуто на Олимпиадата

Американците се настаняват в хотел "Амбасадор" в каталунската столица. Те обитават 80 от общо 98 стаи в сградата, която денонощно е под обсада на стотици фенове. Противникови състезатели, а и олимпийци като цяло постоянно искат автографи и снимки с баскетболните суперзвезди.

Дрийм Тийм печели мачовете си със средна разлика от 43.8 точки. Единствената по-голяма в историята е от американския тим през 1956 година (53.5). Американците стават първият отбор, който вкарва повече от 100 точки във всеки един от мачовете си (117.3).

Embed from Getty Images

"Поглеждам наляво и там е Майкъл Джордан. После поглеждам надясно и виждам Чарлз Баркли или Лари Бърд. Не знаех към кого да хвърля топката", спомня си проблемите си Меджик Джонсън.

Финалът с Хърватия (117:85) е най-оспорваната среща на американците. Хърватите стигат до спора за златото, след като Югославия се е разпаднала, а през първото полувреме за кратко дори водят с 25:23. Но това е всичко, за което Дражен Петрович и компания имат сили.

Титлата е за звездната американска селекция.

Наследството на Дрийм Тийм

11 от общо 12 играчи на отбора са членове на Залата на славата. Единственото изключение е Крисчън Лейтнър. Същото важи и за треньорския щаб - трима от четирима, като Дейли, Майк Кжижевски и Лени Уилкинс са в Бастиона на баскетболното безсмъртие, а само Пи Джей Карлисимо не е .

Силите на американците са толкова добре разпределени, че дори не се налага Майкъл Джордан да е топреализатор. №1 в това отношение е Чарлз Баркли (18.0 точки на мач), следван от Ем Джей (14.9).

Американският отбор неимоверно засилва интереса към баскетбола в глобален мащаб, а и днес, 30 години по-късно, продължава да е с легендарен статут сред фенове. Дори и такива, които не са гледали мачовете на отбора. Тогавашният шеф на Международния олимпийски комитет, Хуан Антонио Самаранч, описва баскетболния турнир като "най-голямото постижение на тази Олимпиада".

Embed from Getty Images

Преди десетилетие, по време на олимпийския турнир в Лондон през 2012 година, покойната легенда Коби Брайънт и ЛеБрон Джеймс изразяват мнение, че тогавашния американски отбор би победил този от 1992 година. Лари Бърд не остава длъжен на коментарите.

"Помнете, че те са се учили от нас, а не ние от тях. Да, вероятно биха ни победили. Аз не съм играл баскетбол от 20 години, а освен това всички вече сме стари", шеговито отсича легендата на Бостън Селтикс тогава.

През 2017 година статутът на американския отбор от Барселона '92 окончателно е циментиран като легендарен, след като шампионите са приети като отбор в Залата на славата на международната федерация ФИБА.

От 1992 година насам САЩ не печели олимпийското злато само веднъж - през 2004 година в Атина.

А споменът за Дрийм Тийм продължава да топли душите и сърцата на баскетболните фенове. 30 години по-късно.

ИЗБРАНО